![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Малко по-подробно за наскоро споменатия финал на държавното първенство по ръгби, който се проведе преди седмица в Ихтиман. След изиграването на пролетния полусезон от редовната програма, двата полуфинала противопоставиха съответно НСА (София) на Балкански котки (Берковица) и Валяците (Перник) на Янтра (Габрово). В полуфиналите нямаше особени изненади и съвсем очаквано на големия финал се класираха столичани и перничани.


На стадион Христо Ботев в Ихтиман първо започна малкият финал, в който щяха да се излъчат носителите на бронзовите медали. В него берковчани доминираха и заслужено спечелиха, макар че габровци се опитаха да се върнат в мача с късни есета, които донякъде върнаха интригата малко преди края.



Все пак времето не им достигна да постигнат пълен обрат, а и Балканските котки показаха завидно хладнокръвие в решаващите моменти, благодарение на което в крайна сметка се поздравиха с крайния успех - 33:22.



Разбира се, това бе само загрявката за голямото събитие. Близо стотината зрители на скромния стадион ги очакваше наистина великолепно зрелище, за което подсказваше и върлото надъхване на двата финалиста по време на загряващата тренировка.

Обстановката на стадиона внезапно се усложни с нахлуването на хладен вятър. Небето посивя, а гръмотевиците не закъсняха. За минути на терена се изляха тонове вода, а румънската съдийска бригада се принуди да забави началото с около 20 минути. Все пак след като бурята отмина, на вече подгизналата арена най-сетне излязоха кръвните врагове - Валяците и НСА.


В последните години двата отбора непрекъснато си оспорват върховенството в родното ръгби, като всяка от страните си има своите богати традиции в този не толкова популярен у нас спорт. Изградили са си собствен стил на игра и това стана видно още от първите минути. НСА попари противника на два пъти още в първата част на полувремето с две бързи есета, с което резултатът набъбна до 12:0. Страхотната комбинативна игра на скорост от страна на столичани свари момчетата в черно напълно неподготвени.


Само че Валяците неслучайно се славят като най-коравия отбор у нас (пък и нали са от Перник). Те изобщо не се предадоха и къде с груба сила, къде с някои хитри психологически прийоми (като например наглед излишното изостряне на обстановката и твърда игра на границата на позволеното), те успяха да обърнат нещата в своя полза, да установят физическа доминация на терена и благодарение на няколко груби грешки от страна на НСА, както и на превъзходството си в борбите, буквално "добутаха" резултата до равенство в самия край на първото полувреме - 12:12.



Като се имат предвид зачестилите спречквания и изострянето на атмосферата (с дейното участие и на двете агитки), втората част обещаваше драматична развръзка!

Двата отбора влязоха здраво във второто полувреме, но вече се усещаше стремежът към по-предпазливи и премерени действия. Резултатът продължаваше да се движи ту в полза на НСА, ту Валяците успяваха да изравнят.

С оправянето на времето и след като слънцето изпече, умората в двата отбора взе да си казва думата. Грешките в обработката на топката зачестиха, а Валяците постепенно притиснаха противника дълбоко в неговата зона. В последните минути НСА едва удържа, но все пак се докопа до продълженията.


Столичани показаха какво са научили в спортната академия. Те успяха да затворят подстъпите към своята гол-линия и в началото на второто продължение се възползваха от една възможност да обстрелват вратата на перничани. Техният флай-халф изпълни наказателния удар с изумителна точност и НСА поведе за пореден път - този път с крехката преднина от 3 точки.


Минутите се нижеха, а Валяците все не намираха верния път отвъд гол-линията. Те обаче събраха всички последни сили и вместо да се опитат да докарат нещата до дузпи чрез ново изравняване от свободен удар, натиснаха в последната минута за есе. Перничани решиха да хвърлят всичко в тази последна отчаяна атака. Феноменалният им дух най-сетне взе превес и те надделяха в последната и най-епична борба. Пакетът на предната линия добута топката за решителното есе, което донесе победата на Валяците в типичен за тях стил - 25:22!


Така Валяците си върнаха титлата на България след едногодишно прекъсване. Въпреки драматичния развой на мача и множеството остри сблъсъци, накрая всичко приключи в типичния джентълменски дух на ръгбито. А заслужените победители се увенчаха със златните медали и с купата.






На стадион Христо Ботев в Ихтиман първо започна малкият финал, в който щяха да се излъчат носителите на бронзовите медали. В него берковчани доминираха и заслужено спечелиха, макар че габровци се опитаха да се върнат в мача с късни есета, които донякъде върнаха интригата малко преди края.



Все пак времето не им достигна да постигнат пълен обрат, а и Балканските котки показаха завидно хладнокръвие в решаващите моменти, благодарение на което в крайна сметка се поздравиха с крайния успех - 33:22.



Разбира се, това бе само загрявката за голямото събитие. Близо стотината зрители на скромния стадион ги очакваше наистина великолепно зрелище, за което подсказваше и върлото надъхване на двата финалиста по време на загряващата тренировка.

Обстановката на стадиона внезапно се усложни с нахлуването на хладен вятър. Небето посивя, а гръмотевиците не закъсняха. За минути на терена се изляха тонове вода, а румънската съдийска бригада се принуди да забави началото с около 20 минути. Все пак след като бурята отмина, на вече подгизналата арена най-сетне излязоха кръвните врагове - Валяците и НСА.


В последните години двата отбора непрекъснато си оспорват върховенството в родното ръгби, като всяка от страните си има своите богати традиции в този не толкова популярен у нас спорт. Изградили са си собствен стил на игра и това стана видно още от първите минути. НСА попари противника на два пъти още в първата част на полувремето с две бързи есета, с което резултатът набъбна до 12:0. Страхотната комбинативна игра на скорост от страна на столичани свари момчетата в черно напълно неподготвени.


Само че Валяците неслучайно се славят като най-коравия отбор у нас (пък и нали са от Перник). Те изобщо не се предадоха и къде с груба сила, къде с някои хитри психологически прийоми (като например наглед излишното изостряне на обстановката и твърда игра на границата на позволеното), те успяха да обърнат нещата в своя полза, да установят физическа доминация на терена и благодарение на няколко груби грешки от страна на НСА, както и на превъзходството си в борбите, буквално "добутаха" резултата до равенство в самия край на първото полувреме - 12:12.



Като се имат предвид зачестилите спречквания и изострянето на атмосферата (с дейното участие и на двете агитки), втората част обещаваше драматична развръзка!

Двата отбора влязоха здраво във второто полувреме, но вече се усещаше стремежът към по-предпазливи и премерени действия. Резултатът продължаваше да се движи ту в полза на НСА, ту Валяците успяваха да изравнят.

С оправянето на времето и след като слънцето изпече, умората в двата отбора взе да си казва думата. Грешките в обработката на топката зачестиха, а Валяците постепенно притиснаха противника дълбоко в неговата зона. В последните минути НСА едва удържа, но все пак се докопа до продълженията.


Столичани показаха какво са научили в спортната академия. Те успяха да затворят подстъпите към своята гол-линия и в началото на второто продължение се възползваха от една възможност да обстрелват вратата на перничани. Техният флай-халф изпълни наказателния удар с изумителна точност и НСА поведе за пореден път - този път с крехката преднина от 3 точки.


Минутите се нижеха, а Валяците все не намираха верния път отвъд гол-линията. Те обаче събраха всички последни сили и вместо да се опитат да докарат нещата до дузпи чрез ново изравняване от свободен удар, натиснаха в последната минута за есе. Перничани решиха да хвърлят всичко в тази последна отчаяна атака. Феноменалният им дух най-сетне взе превес и те надделяха в последната и най-епична борба. Пакетът на предната линия добута топката за решителното есе, което донесе победата на Валяците в типичен за тях стил - 25:22!


Така Валяците си върнаха титлата на България след едногодишно прекъсване. Въпреки драматичния развой на мача и множеството остри сблъсъци, накрая всичко приключи в типичния джентълменски дух на ръгбито. А заслужените победители се увенчаха със златните медали и с купата.



