![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlГледам, често из разните исторически дискусии се прилага като аргумент за произхода на даден народ (в частност - нашия) развитието на езика му през вековете. Споровете за това какви са българите и откъде идват са безкрайни - славяни, тюрки, иранци, траки и т.н.
Веднага обаче предлагам контра-пример: поиспанчването на коренните индиански племена в Централна и Южна Америка.
Споменавам това като пример как приходяща малка, но силна група асимилира културно (и особено лингвистично) друга, по-голяма, но по-слаба група, без задължително да променя генофонда й особено. Това е типичен пример как езикът НЕ МОЖЕ да служи за надеждно свидетелство за произхода на даден народ, особено ако е привнесен по ред стечения на обстоятелствата. Гледа се генната картина, а не езикът. За щастие, сега има доста подробни изследвания за генните хаплогрупи по света - от които между другото проличава, че сегашният ни народ до голяма степен си произхожда генетично от коренното тракийско население (което е нормално и логично - все пак няма как цял един народ просто ей така да се изпари).
От друга страна, друг един пример - този на династията на Рюриковичите в Русия ни демонстрира, че невинаги е задължително при срещата на два различни народа да има сблъсък и насилствено асимилиране на единия от страна на другия (каквато теория има за българите и славяните) - понякога може да има и симбиоза. По горното поречие на Волга, славяните по свое желание са поканили малка елитна прослойка от варяги да им създадат държавност и да въдворят ред сред множеството разпокъсани племена. Така са и сторили Рюриковичите. Този акт ни най-малко не прави русите скандинавци. Същото важи и за Третото българско царство - поради липсата на монархическа традиция след Освобождението си внасяме такава отвън (Батенберг) - имаме държавнически принос отвън, без това да се отразява на генетичния състав на народа ни.
Т.е. напълно е възможно една незначителна по численост, но добре организирана и напреднала във всяко отношение група, да се влее в една по-голяма група, да й даде нов културен и цивилизационен облик, но да не окаже особено влияние върху етническия й състав.
Така че не бива да разчитаме твърде много на лингвистичните свидетелства при определянето на произхода на даден народ. Този метод може много да ни подведе - особено ако става въпрос за такъв кръстопът, какъвто са Балканите.
Веднага обаче предлагам контра-пример: поиспанчването на коренните индиански племена в Централна и Южна Америка.
Споменавам това като пример как приходяща малка, но силна група асимилира културно (и особено лингвистично) друга, по-голяма, но по-слаба група, без задължително да променя генофонда й особено. Това е типичен пример как езикът НЕ МОЖЕ да служи за надеждно свидетелство за произхода на даден народ, особено ако е привнесен по ред стечения на обстоятелствата. Гледа се генната картина, а не езикът. За щастие, сега има доста подробни изследвания за генните хаплогрупи по света - от които между другото проличава, че сегашният ни народ до голяма степен си произхожда генетично от коренното тракийско население (което е нормално и логично - все пак няма как цял един народ просто ей така да се изпари).
От друга страна, друг един пример - този на династията на Рюриковичите в Русия ни демонстрира, че невинаги е задължително при срещата на два различни народа да има сблъсък и насилствено асимилиране на единия от страна на другия (каквато теория има за българите и славяните) - понякога може да има и симбиоза. По горното поречие на Волга, славяните по свое желание са поканили малка елитна прослойка от варяги да им създадат държавност и да въдворят ред сред множеството разпокъсани племена. Така са и сторили Рюриковичите. Този акт ни най-малко не прави русите скандинавци. Същото важи и за Третото българско царство - поради липсата на монархическа традиция след Освобождението си внасяме такава отвън (Батенберг) - имаме държавнически принос отвън, без това да се отразява на генетичния състав на народа ни.
Т.е. напълно е възможно една незначителна по численост, но добре организирана и напреднала във всяко отношение група, да се влее в една по-голяма група, да й даде нов културен и цивилизационен облик, но да не окаже особено влияние върху етническия й състав.
Така че не бива да разчитаме твърде много на лингвистичните свидетелства при определянето на произхода на даден народ. Този метод може много да ни подведе - особено ако става въпрос за такъв кръстопът, какъвто са Балканите.
