За модела в основата на самозаблудата

[asthfghl]

Майкъл Шърмър: За модела в основата на самозаблудата

Майкъл Шърмър твърди, че склонността на хората да вярват в странни неща - от отвличания от извънземни до пръчки за откриване на подпочвена вода - се корени в две от най-важните за оцеляването на хората способности на мозъка. Той обяснява какви са те и как могат да ни създадат неприятности.

 

[Следва транскрипция на пълния текст на лекцията]

 

От последния път, когато бях тук, през 2006, установихме, че глобалните промени в климата се превърнаха в много сериозен проблем Ние следим отблизо и подробно темата в списанието "Скептик". Проучваме всички видове научни и полу-научни дискусии. Но се оказа, че не трябва да се безпокоим за тези неща, защото краят на света ще дойде през 2012.

Още нещо ново: Сигурно ще се спомните, че ви представих Куадро тракър. Той е като уред за търсене на вода. От пластмаса е, отвътре е кух, и има антена, която се върти. Вие си вървите и той ви насочва към неща. Все едно да търсите марихуана в шкафчето на студент, което е нещо нормално за някои хора. О, извинете. (Смях) Точно този, който ми дадоха, открива топки за голф, особено ако сте на курс по голф и сте търсили под достатъчно много храсти. И така, в рубриката "Каква е вредата от глупави неща като това?" този уред - АDE 651, е продаден на иракското правителство за 40 000 долара на бройка. Той е точно като другия, напълно безполезен, и, както се твърди, работи като "привлича електростатични магнитни йони", което можем да наречем "псевдонаучен балон" - едно чудесно словосъчетание - с което обединяваме няколко думи, които звучат добре, но нищо не казват. В този случай, граничните точки, позволяват на хората да преминават, защото малкото устройство, казва, че е безопасно, но реално може да погуби човешки живот. Така че има опасност при псевдонауката, ако повярваме на такива неща.

И така днес искам да поговоря за вярването. Аз искам да повярвам, и вие също. И на практика, мисля, че тезата ми тук е, че вярването е естественото състояние на нещата. Това в повечето случаи се подразбира. Ние просто вярваме. Вярваме във всякакви неща. Вярването е нещо естествено. Недоверието, скептицизмът, науката, не са естествени. Те са по-сложни. Неудобно е да не вярваш в неща. И така като Фокс Мълдър от "Досиетата Х", кой иска да вярва в НЛО? Добре, всички вярваме. И причината, за това е, че имаме двигател за вярвания в мозъка си. В основата си, ние сме примати, които търсят модели. Свързваме точките: А се свързва с В, В с С. И понякога А наистина се свързва с Б. И наричаме това асоциативно учене.

Откриваме модели, намираме връзките, независимо дали кучето на Павлов е тук, за да асоциира звука от звънеца с храна, и след това винаги да отделя слюнка при звука от звънеца, или става въпрос за белия плъх на Скинър, при който той открива връзка между поведението му и наградите, които получава, и затова повтаря определено поведение. На практика, това, което Скинър открива е, че ако сложите гълъб в кутия като тази, и той трябва да натисне един от тези два ключа, и се опитва да открие какъв е моделът, и вие му давате малка награда през тази кутийка тук. Ако давате наградите на случаен принцип сякаш няма никакъв модел, те ще намеря някакъв модел. И каквото и да правят точно преди да получат наградата, те ще повтарят този модел на поведение. Понякога може да е да се завърти два пъти обратно на часовниковата стрелка, един път по посока на часовниковата стрелка и да клъвне ключа два пъти. И това се нарича суеверие. И е нещо, което се страхувам, че ще притежаваме завинаги.

Наричам този процес "съставяне на модел", това е тенденцията да намираме смислени модели както сред смисления, така и сред безсмисления шум. Когато преминаваме през този процес, допускаме два вида грешки. Грешка от типа I или фалшиво позитивна, е когато вярваме, че моделът е истински, а той не е. Вторият вид грешка е фалшиво негативна. Грешката от вид II е да не повярваме, че моделът е истински, когато той е. И така нека направим един експеримент. Вие сте хоминид от преди три милиона години, който се разхожда из равнините на Африка. Името ви е Луси, нали? И чувате шум в тревата. Дали това е опасен хищник или е от вятъра? Следващото ви решение, може да е най-важното в живота ви. Добре, ако решите, че шумът в тревата е от опасен хищник и се окаже, че е от вятъра, вие сте допуснали грешка при разпознаването, грешка вид I, фалшиво позитивна. Но няма щети. Просто си продължавате. Вие сте по-предпазливи. Вие сте по-бдителни. От друга страна, ако повярвате, че шумът в тревата е от вятъра, а се окаже, че е от опасен хищник, вие се превръщате в негов обяд. Вие току-що печелите наградата Дарвин. Вие сте извън генетичното разнообразие.

И проблемът тук е, че съставянето на модела ще се случи всеки път, когато цената от допускане на грешка вид I е по-малка от цената за допускане на грешка от втория вид. Това е единственото уравнение в цялата ми презентация. Ние имаме проблем за откриване на модела, което означава, че оценяването на разликите между двата вида грешки е много проблематично, особено в ситуации на живот и смърт, когато трябва да "цепим секундата". Така че зададената позиция е да вярваме, че всичи модели са реални. "Всеки шум в храстите е от опасни хищници и не е следствие на вятъра." Така мисля, че сме се развили... съществува естествен подбор в склонността на нашия мотор на вярването, в мисловните ни процеси за търсене на модели, така че винаги да намираме смислени модели и да ги запълваме с този вид хищнически или съзнателни средства, към които ще се върна отново.

Например, какво виждате тук? Глава на кон, нали така. Прилича на кон. Трябва да е кон. Това е модел. А дали наистина е кон? Или прилича повече на жаба? Виждате ли, нашето устройство за намиране на модела, което най-вероятно се намира в предната част на мозъчната кора - то е малкото ни устройство за откриване - и лесно може да бъде заблудено, което е проблем. Например, какво виждате тук? Да, разбира се. Това е крава. След като инструктирам мозъка - нарича се когнитивно инструктиране - след като инструктирам мозъка да го види, Той прави същото отново, дори и без модела, който съм му показал. И така, какво виждате тук? Някои хора виждат далматинец. Да, ето го. И това е инструктиране. И когато св върна без да ви инструктирам, вашият мозък вече разполага с модел и вие можете да го видите отново. Какво виждате тук? Планетата Сатурн. Да, много добре. А тук? Просто кажете, каквото сте видели. Това е страхотна аудитория, Крис. Защото няма нищо на тази картина. Добре, иззглежда, че няма нищо.

Това е експеримент, направен от Дженифър Уитсън от Тексаския университет в Аустин, върху корпоративната околна среда и дали чувствата на несигурност и неспособност да поемат контрола, какрат хората да виждат измамни модели. Това е, почти всеки вижда планетата Сатурн. Хората, които са в положение, в което чувстват, че губят контрол, са по-склонни да видят нещо на тази картина, в която почти няма как да се открие модел. С други думи, склонността да намираме модели се увеличава, когато липсва усещане за контрол. Например бейзболистите са известни със суеверността си, когато батират, но не са толкова суеверни, когато бягат по игрището. Защото играчите на терена са успешни в 90 до 95 процента от времето. Най-добрите батъри се провалят в 7 от 10 пъти. Така че суеверията им, моделите, всички те се асоциират с усещането за липса на контрол и така нататък.

Какво виждате на тази конкретна картина, ето тук? Някой вижда ли предмет? Всъщност има нещо, но качеството на изображението е влошено. Докато мислите върху това, това е експеримент, направен от Сюзан Блакмор, психолог в Англия, която показва на различни хора тази картина с влошено качество и след това установява връзка между резултатите от теста за екстрасенство и това до каква степен вярват в паранормалното, свръхестественото, ангели и пр. И тези, които показват високи резултатите на теста за екстрасенство са склонни, не само да виждат повече модели във влошената картина, но и да виждат неверни модели. Ето какво се показва на участниците в изследването. Рибата е влошена на 20 процента, на 50 процента и след това тази, която ви показах, на 70 процента.

Подобен експеримент е направен и от друг (швейцарски) психолог - Питър Бръгър, който установява,че значително повече значими модели биват възприети от дясното полукълбо, през лявото визуално поле, отколкото от лявото полукълбо. Така че ако представяте пред групата изображения като това ще се озоват в дясното вместо в лявото полукълбо, а участниците ще са по-склонни да видят модели, отколкото ако наблегнете на лявото полукълбо. Точно в дясното ни полукълбо е мястото, където се проявява най-вече склонността ни да намираме модели. И така ние се опитваме да проникнем в мозъка, където всичко това се случва.

Бръгър и колегата му - Кристин Мор, дават на участниците в експеримента L-DOPA. L-DOPA е лекарство, както знаете, което се използва за лечение на Паркинсон, болест, свързана с намаляване на допамина. L-DOPA увеличава нивото на допамина. А увеличаването на допамина кара участниците да виждат повече модели, отколкото онези участници, които не са взели допамин. И така се оказва, че допаминът е лекарството, което асоциираме със склонността си да намираме модели. На практика, невролептичните лекарства, които се използват за лечение на психози, неща като параноя, заблуди и халюцинации, засилват склонността ни да намираме модели. Това са неверни модели. Те са фалшиво позитивни. Те са от първия вид. И ако има дадете лекарства, които са противоположни на допамина, те изчезват. Това е, намалявате нивото на допамина, и склонността им да виждат модели като този намалява. От друга страна, амфетамините като кокаина, се състезават с допамина. Те повишават допаминовите нива. И е по-вероятно да изпаднете в еуфория, да сте креативен, и да виждате повече модели.

На практика, видях наскоро Робин Уилямс да говори затова как си е мислел, че е бил много по-смешен, когато е вземал кокаин, отколкото сега. Така че може би повече допамин води до повече креативност. Допаминът, според мен, променя съотношението сигнал-шум. Тоест, колко сме точни при откриването на модели. Ако е твърде ниско, е по-вероятно да направите повече грешки от втория тип. Изпускате истинския модел. Не искате да сте прекалено скептични. Ако сте много скептични, ще изпуснете наистина интересни и добри идеи. Ако е точно, вие сте креативни, без да изпадате в безсмислици. Прекалено високо и почвате да виждате модели навсякъде. Всеки път, когато някой ви погледне, вие си мислите, че ви зяпат. Мислите, че си говорят за вас. И ако продължите твърде дълго така, това се нарича просто "лудост". Има една разлика, която е добре да отбележим, между двама Нобелови лауреати - Ричард Файнман и Джон Наш. Едният може би вижда правилния брой модели за спечелване на Нобелова награда. Другият също, но може би прекалено много модели. И ние тогава наричаме това шизофрения.

И така съотношението сигнал-шум ни изправя пред проблем за откриване на модели. И, разбира се, всички знаете точно какво означава това, нали. И какъв модел виждате тук? Отново, подлагам на тест задната част на мозъчната кора, карайки ви да откривате противоположни модели. Знаете, разбира се, това са обувки Via Uno. Това са сандали. Доста секси крак, трябва да споделя. Може би малко Photoshop. И, разбира се, неясните фигури, които сякаш се появяват и изчезват. Оказва се, че това, за което сте си мислили, оказва силно влияние върху онова, което вие сте склонни да видите. И виждате лампата тук, сигурен съм. Защото светлините са включени тук. Разбира се, благодарение на екологичните движения всички сме чувствителни към опазването на морските бозайници. И така, това, което виждате точно на тази неясна фигура, е, разбира се, делфини. Нали така. Виждате тук делфин. И тук има делфин. И още един делфин. Това е опашка на делфин, хора.

Ако можем да ви дадем противоречиви факти, отново, вашата способност да си направите точна сметка ще отлети в космоса. Ако отново погледнете тук долу, всичко е наред. Ако погледнете горе, получавате противоречиви данни. И след това трябва да обърнем картинката, за да видите, че е наред. Невъзможното създава илюзия. Лесно е да объркаш мозъка с 2D. И казвате: "О, я стига, Шърмър, всеки може да го направи в начален курс по психология и с илюзия като тази." Добре, ето една от последните творби на великия Джери Андрюс "невъзможният сандък" - 3D илюзия, в която Джери стои вътре в невъзможния сандък. И той бе много любезен да сподели това и да ни разкрие загадката. Разбира се, ъгълът на камерата е всичко. Фотографът е там някъде. И сякаш тази дъска се застъпва с тази, тази с тази, и т.н., но дори и когато я махна, илюзията е толкова силна, защото показва как е изграден мозъка ни и успява да намери определени модели.

Това е сравнително ново, и ни връща в началото, заради противоречивите модели и сравняваме този ъгъл с онзи ъгъл. На практика, точна на същата картина едни до други. И така вие сравнявате този ъгъл вместо с този, с другия. И така вашият мозък е измамен. И отново устройството ви за откриване на модели е измамено.

Лицата лесно се виждат, защото имаме допълнително разработен софтуер за разпознаване на лица в темпоралния дял на мозъчната кора. Ето няколко лица на тази скала. Не съм съвсем сигурен дали е - но може би е обработено с Photoshop. Това няма значение в случая. Кое от тях ви изглежда странно? Ако трябва бързо да отговорите, кое е странно? Това отляво. Окей. Сега ще го обърна и то ще отиде отдясно. И вие сте прави. Изключително популярна илюзия - за първи път е направена с Маргарет Тачър. Сега, го правят постоянно с политици. Добре, защо се случва така? Ние знаем точно къде се случва, в темпоралния дял на мозъчната кора, точно тук, някъде над ухото ви. Във вретеновидната гънка на мозъка. И има два вида клетки, които правят това, които записват елементи от лицето независимо дали са глобални, или конкретно тези големи, бързо-изгарящи клетки, първо се вглеждат в цялото лице. И веднага разпознавате Обама. И след това забелзвате нещо малко, нещо странно в очите и устата. Особено, когато го обърнем наобратно. Вие използвате този софтуер за разпознаване на лица, ето тук.

Сега да се върнем към нашия малък мисловен експеримент, в който вие сте хоминид, разхождащ се из Африка. Дали това е просто вятър или опасен хищник? Каква е разликата? Добре, вятърът е неодушевен; а опасният хищник е съзнателно средство. И аз наричам този процес средство. Това е тенденцията да се преплитат модели със значение, намерение и средства, често невидими същества, ако погледне отгоре надолу. Това е идеята, която имаме от TEDster - Дан Денет, който говори за приемането на съзнателна позиция.

Това е от онези неща, които могат да се използват за обяснение на различни неща, душа, дух, духове, божества, демони, ангели, извънземни, създатели на интелект, правителствени конспиратори и всякакъв вид невидими агенти с власт и умисъл, се вярва, че обитават нашия свят и контролират живота ни. Мисля, че това е в основата на анимизъма и политеизма и монотеизма. Това е вярването, че извънземните са някак си по-развити от нас, по-морални от нас, и разказите винаги ги представят като спасители, които идват да ни помогнат отгоре. Интелигентният творец винаги е представян като супер интелигентно, морално същество, което слиза долу да създаде нов живот. Дори и идеята, че правителството може да ни спаси. Това вече не е вълната на бъдещето. Но си мисля, че е вид средство, което ни проектира създание там горе, голямо и силно, което ще дойде да ни спаси.

А това според мен е и в основата на теорията на конспирацията. Има някой скрит отзад, който дърпа конците, без значение дали са Илюминатите или Билдербергерите. Но това е проблем, свързан с откриването на модели, нали? Някои модели да истински, други не. Дали Кенеди е убит от конспирацията или от самотен убиец? Добре, ако сте стигнали до тук - там има хора всеки божи ден - като когато пристигнах тук - и ми показаха къде са различните стрелци. Моят фаворит бе в шахтата. И изскочи в последния момент и направи този изстрел. Но, разбира се, Линкълн бе убит от конспирацията. Така че не можем просто да отхвърлим всички модели. Защото, нека си го кажем, някои модели за истински. Някои конспирации наистина съществуват. Това обяснява много, може би.

Има конспиративна теория и за 11 септември. Това си е конспирация. Направихме цяло издание по темата. 19 членове на Алкайда се разпределиха в самолети, които се врязаха в сгради, а това си е конспирация. Но това не е, което "честните хора" мислят за 11 септември. Те смятат, че в работа на вътрешни хора от администрацията на Буш. Но това е една цяла друга лекция. Но нали знаете как разбрахме, че 11 септември не е бил режисиран от администрацията на Буш? Защото планът успя.

И така ние сме родени дуалисти. Процесът ни за уточняване на средствата произлиза от факта, че можем да се наслаждаваме на филми като тези. Защото можем да си представим, в известен смисъл, какво е продължението. Знаем, че ако стимулираме темпоралния дял от мозъка, можем да предизвикаме усещане, което е извън тялото, почти смъртносни изживявания, които можете да предизвикате само като опрете електрод до темпоралния дял на мозъка, тук. Или можете да го направите като загубите съзнание, като се въртите в центрофуга. Получавате хипоксия, или липса на кислород. И тогава мозъкът, усеща преживяване извън тялото. Можете да използвате - както направих аз, да си сложите и махнете - Божият шлем на Майкъл Пърсингър, след което да бомбардирате темпоралния дял на мозъка си с електромагнитни вълни. И получавате усещане за преживявания извън тялото.

Аз ще спра дотук с кратко видео, което обобщава всичко казано досега. Само минута и половина е. И обединява всичко в силата на очакването и силата на вярването. Нека го видим.

Разказвач: Това е мястото, което избраха за техните фалшиви прослушвания за реклама за балсам за устни.

Жена: Надяваме се, че ще можем да използваме част от това за национална реклама, нали така? А това е тест за някои балсами за устни, които имаме тук. А това са нашите модели, които ще ни помогат, Роджър и Мат. И имаме и нашия собствен балсам за устни, и разполагаме с водеща марка. Ще има ли проблем да целунете нашите модели, за да го тествате?

Момиче: Не.

Жена: Нямате? (Момиче: Не.) Жена: Добре е според вас.

Момиче: Да, добре е. (Жена: Окей.)

И така това е сляп тест. Ще ви помоля да минете напред и да си завържете очите. Кей, нали нищо не виждаш? (Момиче: Не.) Сложи си превръзката, така че да не виждаш и надолу. (Момиче: Окей.)

Жена: Сега нищо не виждаш, нали?

Момиче: Да. (Жена: Окей.)

Сега, това, което ме интересува в този тест е как нашият продукт предпазва устните ти, вкусът, нали така, и може би дали можеш да различиш някакъв вкус или не.

Момиче: Окей. (Жена: Участвали ли сте в тест с целувки преди?)

Момиче: Не.

Жена: Направете една крачка. Окей, сега искам да се наведете. Наведете си и минете малко напред. Точно така.

О'кей. И, Дженифър, как се почувства?

Дженифър: Добре.

Момиче: О, Боже.

Майкъл Шърмър: Много ви благодаря. Благодаря ви. Благодаря.

Превод: Десислава Бошнакова

Редакция: Mike Ramm