50 нюанса лесносмилаема посредственост

[asthfghl]

Ето малко храна за размисъл. В какво се измерва стойността на литературата: в съдържаното послание и насладата от потребяването на това, което е написано по страниците, или в размера на направените продажби? А не е като между двете да няма известна разлика, предвид факта, че жълти таблоиди като The Sun са сред най-продаваните издания в световен мащаб. Предполагам това е един вечен въпрос, който така и никога няма да намери своя окончателен отговор. Повод за тази забележка е успехът на настолни халтурни четива като изключително нашумялата напоследък книга "50 нюанса сиво" и цялата истерия покрай предстоящата премиера на съответната екранизирана версия. Ето как изглеждат по-голямата част от отзивите:

 

Салман Рушди: ""50 нюанса сиво" кара "Здрач" да изглежда като "Война и мир""

Huffington Post: "Дали най-продаваната книга в Америка всъщност не е просто наръчник по садо-мазо за леваци?"

CNN: "Книга с "мамино порно" носи ретро послание"

The Telegraph: "Садомазохистичните изпълнения на "маминото порно" на Е.Л.Джеймс го е превърнало в истински феномен, въпреки потресаващия стил"

MetroNews: ""50 нюанса сиво" е по-тъпа и от реклама за бръснарски ножчета"

Chicago Tribune: "Петдесет нюанса ретроградно. Книгата е станала културен феномен, но има ли някаква стойност? И добра ли е за жените?"

Естествено, голяма част от читателите ще препотвърдят коментара, който съвсем наскоро получих по темата: "Какво значение има, че книгата не струва като литературно произведение? Нали си реализира многомилионните продажби? Значи си е изпълнила предназначението".

Което само може да говори за това до какво ниво на интелектуална деволюция, до голяма степен напълно доброволно, се е смъкнала целокупната световна публика.