Акупунктурата: истина или шарлатания?

[asthfghl]

Акупунктурата е традиционна китайска терапия, основана на практиката да се забиват иглички в кожата в определени точки от тялото. Тя е често описвана като "входна врата" към по-отявлените шарлатании, поради значителния брой учени и медицински центрове, които я допускат като легитимен и валиден подход на лечение.

 

Макар че повечето лекари не вярват в съществуването на енергия "чи" или на "меридиани", широко e разпространено схващането, че акупунктурата е сравнително по-ефективна от произволното пробождане на пациента с игли и убеждаването му, че този способ действа - въпреки забележителната липса на качествени произволни клинични тестове и почти напълно мистериозния и необясним механизъм на действие. Това убеждение изглежда произхожда от факта, че иглите навяват по-малко "магични" асоциации от повечето останали форми на шарлатания.

Въпреки досега прахосаните значителни средства по въпроса, изследователите на акупунктурата все още не са извели последователно, статистически значимо и приложимо обяснение на предполагаемите ефекти от тази алтернативна практика, които да изхождат от резултатите от надлежно проведени клинични тестове.

Привсе че няколко изследвания върху статистически незначителни поради твърде малкия си размер извадки донякъде подсказват, че акупунктурата може и да има връзка с повишаването на плодовитостта на безплодни пациенти, както сочат последващите по-щателни разработки и публикации по въпроса, тези резултати "следва да се считат единствено за предварителни и нуждаещи се от допълнителни потвърждаващи свидетелства" (Niederberger C. A Prospective Randomized Placebo-Controlled Study of the Effect of Acupuncture in Infertile Patients With Severe Oligoasthenozoospermia Editorial Comment. The Journal of urology 2010;183(5):1966-1966.). А също така, "Настоящите свидетелства в подкрепа на твърдението, че акупунктурата би могла да подобява качеството на семенен материал с ниска плодовитост, са недостатъчни поради ограничения брой изследвания, неадекватните процедури на провеждането им, както и недостатъчната информация по анализа на семенния материал, високите нива на хетерогенност на изследванията, високия риск от предубеденост и ниското качество на докладите. В заключение, има необходимост от по-надеждни тестове" (Kwon O, Jerng U, Jo J-Y, Lee S, Lee J-M. The effectiveness and safety of acupuncture for poor semen quality in infertile males: a systematic review and meta-analysis. Asian Journal of Andrology 2014;16(6):884).

Технология на прилагане

Теоретичната основа на акупунктурата е, че здравето и болестите се причиняват от доброто или лошото протичане на енергията "чи" през тялото и по-специално през дванайсетте "меридиани" (макар и някои течения в акупунктурата да споменават за четиринайсет и дори повече меридиана), които се спускат от главата към крайниците и всеки от които се свързва било с пикочния мехур, било с жлъчката, сърцето, червата, бъбреците, черния дроб, белите дробове, далака, стомаха, перикарда или така наречения "троен отоплител" - като последното е дословен превод от китайски, поради липса на сходно понятие в кой да е индоевропейски език.

Практикуващият акупунктура третира заболяванията на тези различни зони от тялото, като вкарва игли в определени точки, лежащи върху съответните меридиани - тези точки са известни като "акупунктурни точки" и се манипулират именно с игли, за да се увеличи течението на енергията "чи" по съответния меридиан.

Някои варианти на акупунктурата включват слуховата акупунктура, която включва забиване на игли в определени зони на външното ухо, за които се предполага, че съответстват на различните части на тялото (по същество това е същото като рефлексологията, само че се третират уши вместо крака); електроакупунктурата, при която през иглата протича слаб електрически ток; или мошибустията, при която растението моша (вид див пелин) се нанася в разтопено, тлеещо състояние, върху съответната акупунктурна точка. Акупунктурата също може да се използва и за кръвопускане. Това се предполага да е полезно за третиране на ред несвързани помежду си заболявания. Китайското кръвопускане всъщност е официално забранено в места като Калифорния.

Произход на акупунктурата

За разлика от много други илачи и псевдо- или полунаучни практики, които се ползват с голяма популярност сред поклонниците на ню-ейдж културата, акупунктурата е поначало с преднаучен, изцяло азиатски произход. Най-ранният останал до днешни дни текст по въпроса е "Класическа вътрешна медицина на Жълтия император", датираща от ок. 300 г. пр.н.е., т.е. далеч преди научното разгадаване на болестите, причинени от микробите, както и на устройството на клетката и изобщо на основната биология. Според този текст, някъде около 3000 г. пр.н.е., акупунктурата е била изнамерена от китайския бог Шенонг.

Акупунктурата постепенно изгубва почва под краката си в Китай след XVII в., главно поради въвеждането на западните научни идеи и осъзнаването на факта, че "древно" не означава задължително и автоматически "вярно" или "полезно". Все пак през Културната революция през 60-те и 70-те на XX в. тя отчасти възвръща привлекателността си и в днешно време широко се практикува в Китай. На запад добива популярност след 60-те.

Въпреки че основните положения в акупунктурата са останали неизменни от древността до днешни дни, нейната система е претърпяла неизбежните мутации и наслагвания: така например оригиналната система е имала 365 акупунктурни точки (защото нали годината има 365 дни - логично); а някои съвременни системи описват над 2000 точки. Разбира се, не съществуват научни свидетелства, които да потвърждават коя да е от двете алтернативни системи и измислянето на още и още от същото е просто начин да се изцедят повече пари от доверчивия пациент.

Ефикасност на акупунктурата

Забиването на игли в хората би могло да способства отделянето на ендорфини и естествени стероиди като кортизол в кръвта. Медицинската версия на този способ се нарича вътрешномускулна стимулация и е донякъде полезна при третирането на хронични болки. Акупунктурата, доколкото въобще работи, изглежда постига същия ефект. Основният положителен ефект от нея изглежда се изчерпва с освобождаването на ендорфините, тъй като всякакъв по-нататъшен аналгетичен ефект се намалява или изцяло елиминира в момента, в който пациентът бива пронизан с опиатен препарат като например налоксон (което е обичайна практика при акупунктурата). Все пак, неколцина изследвания, за които се твърди, че намекват за някаква ефикасност на метода, са широко критикувани заради зле скалъпения анализ и ненадеждните резултати.

Всъщност в случай, че акупунктурата бе разглеждана по същите стандарти като останалите медицински практики и лекарства, то ниското качество на тези изследвания със сигурност биха й попречили да бъде одобрена от здравните институции. Но разбира се акупунктурата не се оценява по същите стандарти - и то по разбираеми, макар и недотам справедливи причини.

Що се отнася до твърденията на практикуващите акупунктура, предвид ненаучната им обосновка, те едва ли някога биха демонстрирали недвусмислено някакъв положителен от медицинска гледна точка ефект върху физиологията на пациентите, постигана чрез манипулирането на потока на някаква несъществуваща субстанция по някакви въображаеми меридиани. Интересно е да отбележим, че при всеки анализ, който се свежда до претегляне на предимствата и недостатъците между двете алтернативи (с игли или без игли), резултатът неизменно е в ущърб на акупунктурата.

Все пак трябва да отбележим, че едно наскорошно изследване на мозъчната дейност по време на акупунктурна сесия е установило, че манипулирането на определени акупунктурни точки има забележим ефект върху мозъчната активност в специфични зони, които иначе не изглеждат пряко свързани със съответната анатомия на тялото.

Доста забележим факт е, че практикуващите акупунктура обикновено рекламират умението си да лекуват онези заболявания, които са хронични, но редуват състояния на подобрение с влошаване (главоболие, акне и др.), които съдържат силен психосоматичен елемент (импотентност, астма), или които със сигурност така или иначе отшумяват бързо (обикновена настинка) и следователно силно се влияят от плацебо ефекта и тенденцията на организма да се самолекува и да се стреми към обичайното си състояние.

Установено е също, че ако и да не лекува заболявания, то акупунктурата поне със сигурност може да бъде преносител на заразни агенти на хепатит C, стафилококи и акупунктурна микробактериоза.

Ефективност на акупунктурата

Предвид това, че иглите са именно онзи елемент, за който се предполага, че изобщо постига някакъв ефект в цялата работа с акупунктурата и че останалата част от цялата теория е в общи линии псевдонаучна шарлатания, то никак не е за учудване, че алтернативната медицинска практика на име акупресура, води до съвсем нулеви резултати. Макар и някои изследвания да намекват за възможни ефекти като например взаимодействието с болкоуспокоителните системи на човешкото тяло, те протичат на ниво и до степен, която не е статистически значима и е невъзможна за измерване.