![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl
В същата седмица, в която Чикаго Къбс най-сетне скършиха каръка на Били козата и спечелиха бейзболната титла в САЩ, във Ветровития град гостува още едно голямо шоу: международният ръгби тест между Ирландия и световните шампиони и пълни доминанти, "All Blacks" от Нова Зеландия. И кой би могъл да предположи, че съботната вечер ще предложи такава драма... и такава историческа развръзка!
Ирландците никога не бяха побеждавали Нова Зеландия във вековната история на този спорт - този съперник бе единственият, който си оставаше непобеден от детелините. И когато мъжете в черно започнаха зловещата си хака преди мача, изглеждаше, че те отново са надушили кръв и се канят да разкъсат поредната си жертва.
Само дето храбрите ирландци изобщо нямаха намерение да лягат по гръб. Не и тази вечер. Въпреки ранното есе на новозеландците, с което те отговориха подобаващо на откриването на резултата чрез шут от наказателен удар в първите минути, зелените хич не се притесниха. Те някак намериха сили и фокус, за да да натрупат шокираща преднина от 30-8 до началото на второто полувреме.
All Blacks обаче отговориха по характерния за тях начин: те събраха цялата си мощ и с няколко бързи и смъртоносни удара веднага след почивката, отбелязаха три безответни есета и скъсиха преднината на символичните домакини до 4 точки. Казвам "домакини", тъй като огромното мнозинство от рекордните 64 хил. зрители на Soldier Field в Чикаго бяха ирландски привърженици - едно необятно зелено море, сред което тук-там се носеше по някоя черна туфа.
Арената полудя. Последните минути се очертаваха да бъдат драматични, а над терена вече се носеше фаталното усещане, че сензационният обрат е неминуем.
И тъкмо в този решителен момент, ирландците отказаха да се огънат. Те отново вкараха играта в своя ритъм, за което бяха подпомогнати от няколко неточни отигравания в атака от страна на противника. С лекота печелеха територия благодарение на изчистващите шутове на своите бекове, което винаги им е било запазена марка. При скръмовете и страничните хвърляния останаха безупречни в течение на целия мач. И нито за миг не оставиха противника да диша, затвориха празните пространства и сведоха опасностите до минимум.
Тъкмо благодарение на непримиримия си дух, ирландците успяха да обградят и приковат крилото Савеа зад собствената му гол-линия, с което спечелиха решителен скръм дълбоко в противниковата територия. Оттук есето на Роби Хеншоу само няколко минути преди края реши окончателно нещата.
Така ирландците записаха славна страница в своята ръгби история, а за All Blacks останаха уроците от рядкото поражение. Но да не се заблуждаваме. Те си остават най-силният отбор в света. Просто тази вечер Ирландия надскочи себе си и показа, че дяволът не е толкова черен. ;-)
40 - 29 
Само дето храбрите ирландци изобщо нямаха намерение да лягат по гръб. Не и тази вечер. Въпреки ранното есе на новозеландците, с което те отговориха подобаващо на откриването на резултата чрез шут от наказателен удар в първите минути, зелените хич не се притесниха. Те някак намериха сили и фокус, за да да натрупат шокираща преднина от 30-8 до началото на второто полувреме.
All Blacks обаче отговориха по характерния за тях начин: те събраха цялата си мощ и с няколко бързи и смъртоносни удара веднага след почивката, отбелязаха три безответни есета и скъсиха преднината на символичните домакини до 4 точки. Казвам "домакини", тъй като огромното мнозинство от рекордните 64 хил. зрители на Soldier Field в Чикаго бяха ирландски привърженици - едно необятно зелено море, сред което тук-там се носеше по някоя черна туфа.
Арената полудя. Последните минути се очертаваха да бъдат драматични, а над терена вече се носеше фаталното усещане, че сензационният обрат е неминуем.
И тъкмо в този решителен момент, ирландците отказаха да се огънат. Те отново вкараха играта в своя ритъм, за което бяха подпомогнати от няколко неточни отигравания в атака от страна на противника. С лекота печелеха територия благодарение на изчистващите шутове на своите бекове, което винаги им е било запазена марка. При скръмовете и страничните хвърляния останаха безупречни в течение на целия мач. И нито за миг не оставиха противника да диша, затвориха празните пространства и сведоха опасностите до минимум.
Тъкмо благодарение на непримиримия си дух, ирландците успяха да обградят и приковат крилото Савеа зад собствената му гол-линия, с което спечелиха решителен скръм дълбоко в противниковата територия. Оттук есето на Роби Хеншоу само няколко минути преди края реши окончателно нещата.
Така ирландците записаха славна страница в своята ръгби история, а за All Blacks останаха уроците от рядкото поражение. Но да не се заблуждаваме. Те си остават най-силният отбор в света. Просто тази вечер Ирландия надскочи себе си и показа, че дяволът не е толкова черен. ;-)
Във всеки случай това бе един грандиозен спектакъл, който, сигурен съм, ще спомогне още повече за главоломно растящата популярност на този спорт зад океана.
40 - 29 
