![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Чух наскоро аргумент против използването на понятия като "цигани", "черни" и т.н. В общи линии той гласеше така:
"Готино е да си бял хетеросексуален мъж от Европа и всички негативни названия на различните от теб групи да са просто РС, а не символи на векове потисничество и маргинализация."
Аз пък бих казал, че е още по-стимулиращо да си изкилиферчваме мозъците в какви ли не еквилибристики, за да изобретяваме все по-завъртяни нови названия и словосъчетания в опит да се напаснем към постоянно изместващите се критерии за допустимо, приемливо и непротиворечиво. Изобщо, понятията трябва да се леят някак си гладко и естествено, да галят ухото, лекинко да почесват егото и с шепотлив немощен гласец дискретно да заглушават вътрешната ни съвест - вижте, изразих се както се очаква, значи съм чист!
Лошото е, че критериите за допустимо и приемливо са като плаващи пясъци - тъкмо си решил, че си стъпил на твърда почва и все ще се намери някой да те хлъзне пак надолу. И ти става едно такова виновно... и почваш да се напъваш да се сетиш къде си съгрешил този път и колко още се очаква да си изкълчиш езика (че и мисленето) и в каква точно посока, за да избегнеш опасността някой, някъде, в някой момент да се присети, че по някакъв негов си критерий не си отговорил на очакванията му. И здравичката да ти се обиди.
Циганите наричат себе си "цигани". И не се обиждат. Факт. Само идва да покаже колко сме се извратили самите ние. Станали сме мекотели.
"Готино е да си бял хетеросексуален мъж от Европа и всички негативни названия на различните от теб групи да са просто РС, а не символи на векове потисничество и маргинализация."
Аз пък бих казал, че е още по-стимулиращо да си изкилиферчваме мозъците в какви ли не еквилибристики, за да изобретяваме все по-завъртяни нови названия и словосъчетания в опит да се напаснем към постоянно изместващите се критерии за допустимо, приемливо и непротиворечиво. Изобщо, понятията трябва да се леят някак си гладко и естествено, да галят ухото, лекинко да почесват егото и с шепотлив немощен гласец дискретно да заглушават вътрешната ни съвест - вижте, изразих се както се очаква, значи съм чист!
Лошото е, че критериите за допустимо и приемливо са като плаващи пясъци - тъкмо си решил, че си стъпил на твърда почва и все ще се намери някой да те хлъзне пак надолу. И ти става едно такова виновно... и почваш да се напъваш да се сетиш къде си съгрешил този път и колко още се очаква да си изкълчиш езика (че и мисленето) и в каква точно посока, за да избегнеш опасността някой, някъде, в някой момент да се присети, че по някакъв негов си критерий не си отговорил на очакванията му. И здравичката да ти се обиди.
Циганите наричат себе си "цигани". И не се обиждат. Факт. Само идва да покаже колко сме се извратили самите ние. Станали сме мекотели.