Знаем я тази притча...

[asthfghl]

Първо притчата, после няколко впечатления по темата.

Професорът в университета задал на своите студенти следния въпрос:
- Всичко ли, което съществува, е създадено от Бог?
Един от студентите смело отвърнал:
- Да, създадено е от Бог.
- Значи Бог е създал всичко? – попитал отново професорът.
- Да, сър – потвърдил студентът.
- Ако Бог е създал всичко, значи, че той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. И съгласно принципа, че нашите дела определят нас самите, значи Бог е зло.

Студентът замълчал при този отговор. Професорът бил много доволен от себе си. Похвалил се пред студентите как още веднъж доказал, че Бог е мит.
Още един студент вдигнал ръка и казал:
- Мога ли и аз да ви задам един въпрос, Професоре?
- Разбира се – отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал:
- Професоре, а студ съществува ли?
- Що за въпрос, разбира се, че съществува. На теб никога ли не ти е било студено?

Студентите се засмели на зададения въпрос, но момчето продължило:
- В действителност студ не съществува. В съответствие със законите на физиката това, което ние считаме за студ, всъщност е отсъствие на топлина. На практика човек или предмет могат да бъдат изучени в зависимост от това притежават ли и предават ли енергия. Абсолютната нула (-459,67 градуса по Фаренхайт) е пълно отсъствие на топлина. Всяка материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което чувстваме при липсата на топлина.

Студентът продължил:
- Професоре, тъмнината съществува ли?
- Разбира се, че съществува.
- Вие, отново не сте прав. Тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем да използваме призмата на Нютон, като разложим бялата светлина на множество цветове и изучим различната дължина на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да проникне в света на тъмнината и да я освети. Как можете да разберете колко е тъмно, което и да е пространство? Измерва се количеството светлина. Не е ли така? Тъмнината – това е понятие, което човек използва, за да опише отсъствието на светлина.

Най-накрая младият човек попитал професора:
- Сър, зло съществува ли?
Този път професорът неуверено отвърнал:
- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта между хората, престъпленията и насилието по целия свят. Това са примери за проявлението на злото.
На това студентът отвърнал:
- Злото не съществува, сър, или поне не съществува само по себе си. Зло – това е просто отсъствие на Бог. Това прилича на тъмнината и студа. Зло е дума създадена от човека, за да опише отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват, както светлината и топлината. Злото – това е резултатът от отсъствието в сърцето на човека на Божествената любов. Това е наличието на студ, когато няма топлина, или тъмнина, настъпваща при липсата на светлината.

И сега няколко размисли.

Първото впечатление, което се набива на очи е, че наличието на бог е отъствие на мозък. ;-)

Но сериозно. Според логиката на тази притча, вселената сама по себе си е зла? Заедно с всичките закони на физиката. Така излиза. Ако не ги озари един бог, космосът, звездите и планетите и пространството между тях ще са зли. А нима не се предполага богът и тях да ги е създал? Въпросният въображаем студент замислил ли се е над този въпрос, преди да почне с проповедите си?

Някой май не си е чел библийката, докато е съставял тоя памфлет. Исая 45:7 -- "Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това."

И откъде е извел тази аксиома, че отсъствието на богчето = "зло"? По същата логика мога да си измисля, че отсъствието на бог = юфка. Например.

Наличието на етика не се определя от наличието на вяра. Какво е зло и какво е добро се дефинира единствено от традициите на дадено общество и се определя от писани и/или неписани правила. При нас са закони, при други са всевъзможни тълкования от религиозния лидер на разни архаични писания, променяни през вековете кой знае колко пъти от кой знае колко хора (тъй като с времето се променят и традициите и нравите).

И за да сме напълно сериозни... Отсъствието на топлина всъщност изобщо не е толкова просто, колкото в това памфлетче, за което в началото реших, че е виц, а в края вече бях сигурен, че е плосък такъв. При температури, близки до абсолютната нула, веществата преминават в агрегатно състояние, наречено Бозе-Айнщайнова кондензация, при което квантовите ефекти започват да стават видими на макроскопично ниво. Съвременната физика е много по-интересна и динамично развиваща се област от науката, отколкото явно религиозните догматици си мислят.

Колкото до етичната страна на нещата, вярата в каквото и да било не е необходимо условие за наличието на морални норми. Моралът е философско понятие и зависи от ценностната система на индивида, а не от неговите вярвания. Етиката, определена от разумна преценка, емпатия и свободна воля, е далеч по-ценна и възвишена (ако мога да си позволя да ползвам терминологията на суеверниците*, а аз мога, защото не се ограничавам от фалшиви канони), отколкото наложеният със страх от наказание в отвъдното псевдоморал, изключващ всякакво лично решение и превръщащ човека в овца, в копитно животно сред стадото.

На този фон обещанието за изкупление, било в този свят под формата на индулгенциите, раздавани така "щедро" от католическата църква и довели до реформацията, било в отвъдното под формата на изкупление, е най-лицемерното от всички попски понятия. Нека вярващите бъдат така добри да си изберат бог - дали ще е старозаветният с неговите "зъб за зъб, око за око" или модернизираният в по-късни времена, подлагащ другата си буза дебил от новия завет. Кой от двамата ни учи какво всъщност трябва да правим ние? Отговорът е: никой. Това двуличие дава възможност на някои да съдят с различен аршин според това какво им харесва, да организират кръстоносни походи или джихад, а ден след това да опрощават "грехове".

В заключение, тази псевдопоучителна "притча" е като онези тъпотии от сорта на "Киану Рийвс: може да преодолеете всичко". Задължително в подобни бози трябва да присъства името на някой известен, по възможност учен, иначе звучи като виц, каквото е всъщност. Интересно защо постоянно се цитират учени (обикновено погрешно), а не се сочи като източник някой от сорта на баба Гина, Кольо Ролекса или някой друг извратяга? Изведнъж злата нАука става много полезна за разказа. Пък поне като четем учени, да бяхме прихванали и нещо полезно, нещичко така да проникне в кратуните... Ама не!

Мога да пиша още много по темата, но мисля да сложа точката тук, защото ми се струва, че едва ли някой ще стигне по-далеч от първия абзац. Пък и не очаквам нещо друго, освен отклоняване на вниманието от темата чрез лични нападки (които моментално ще бъдат трити, съгласно политиката на модерация на този блог). Все пак използването на логика се оказва не тъй лесно, колкото изглежда. В крайна сметка нали наличието на вяра в каноничен бог предполага отсъствие на самостоятелно мислене...

* суеверие - празна вяра, което по определение означава всяка вяра в непознаваеми сили.