![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl1. Ръгане на топката поради прекомерна предпазливост
Направо е изумително колко много играчи преобладаващо използват само два вида удари: дългият, плавен форхенд от тренировките и късото, рязко ръчкане без замах. С течение на мача и с напредване на умората, начинаещият играч изпада в прекомерна предпазливост и започва да се въздържа от широки удари, става боязлив и пестелив в движенията си и не смее да замахне пълноценно. Затова започва да "ръга" топката, като си въобразява, че това му дава повече контрол.
А всъщност в тренировките неслучайно се набляга на хубавото, дълбоко замахване - просто защото то дава не толкова сила, колкото точност и контрол. Когато ръгаме с къс удар топката, ракетата е в процес на забавяне при съприкосновението си с нея. А това я прави твърде нестабилна. В резултат посоката на удара става трудно контролируема и непредвидима. Освен това късото ръгане не произвежда топспин, а той е най-доброто средство за постигане на постоянство и избягване на непредизвикани грешки, тъй като позволява на топката да прехвърли мрежата на безопасно разстояние, а след това да се "свлече" в противниковото поле, преди да е отлетяла в небитието.
Топспин ударите са и най-добрият начин на атака, понеже придават дълбочина, принуждават противника да отстъпи назад и така ни дават инициативата. В противен случай рискуваме да удължим прекомерно разиграването и да увеличим вероятността за непредизвикана грешка. Така че - по-малко ръгане и по-широко замахване му е майката!
2. Попадане в капана на "ничията зона"
Когато напуснем основната линия и навлезем навътре в терена, за да пресрещнем някоя по-къса топка, след удара трябва веднага да се изнесем или обратно назад към основната линия, или да продължим настъплението си напред към мрежата. Ако останем в междинната зона между сервис полето и основната линия, няма да можем нито да изпълняваме ефективни волета, нито пък ако топката падне зад нас, ще можем да направим смислен удар с широк замах. Ако сме добри на мрежата, трябва да продължим напред и по най-бързия начин да заемем място пред нея. Ако не, няма да е зле бързичко да дадем на заден ход, но и да останем в готовност да се впуснем обратно напред, ако противникът ни прати къса топка.
При всички положения, трябва вече да сме заели избраната позиция, преди топката отново да пристигне в нашето поле след ответния удар. Иначе губим всякаква стабилност и инициативата веднага преминава у съперника.
За каквото и ниво на професионализъм да говорим, най-лесната посока, в която можем да изпратим топката, винаги ще си остане тази, от която тя е дошла. Това е основната причина повечето разигравания да протичат като размяна на удари от посока на единия играч към другия и обратно. Също така, ние най-често сме склонни да удряме в посоката, в която сме фокусирани в момента. И разбира се, най-забележимият ориентир отсреща е именно противникът. Той неминуемо привлича най-голяма част от вниманието ни и някак твърде удобно ни служи за "мишена".
За да се избегне това, трябва да фокусираме погледа си върху самата топка, докато тя идва към нас - като същевременно с периферното си зрение си "представяме" различни зони-мишени в отсрещната част на корта. Без да ги гледаме директно. Погледът трябва да остане изцяло фокусиран върху топката - дори малко след самия удар. Сякаш я проследява, докато тя се отдалечава.
4. Пропускаме възможността да атакуваме слабите сервиси
На аматьорско ниво, в преобладаващата част от случаите, най-лесната за отиграване топка е вторият сервис на противника. Аматьорите сме склонни да бием наистина слаби втори сервиси, тъй като сме прекалено вманиачени в ефектния първи сервис (който в повечето случаи е неуспешен). Вторият сервис ни служи предимно само да вкараме топката в игра, без някаква мисъл за пласиране, да не говорим пък за затрудняване на противника. Такива слаби втори сервиси са лесна плячка и могат да бъдат обработени по разнообразни начини - можем да ги посрещнем със силен, широк замах, който да прати топката неспасяемо по правата; можем да пробваме скосен къс удар и т.н.
Тази възможност не бива да се пропуска, защото тя веднага ни дава инициативата и дори и да не успеем да завършим веднага разиграването, с един добре премерен ретур вече сериозно ще сме наклонили везните в своя полза.
Освен това, ако продължаваме неизменно да посрещаме всеки слабоват втори сервис с безапелационни отигравания, които вкарват противника в задънена улица, той вероятно ще се принуди да опита да изпълнява по-труден втори сервис, което пък ще доведе до голям брой двойни грешки. Което на свой ред ще го изнерви и ще доведе до голям брой непредизвикани грешки в последващите разигравания.
5. Твърде дълго се наслаждаваме на наистина добрите си удари
Да, изпълняването на страхотни удари е най-важното в тениса, но пък в никакъв случай не бива да почиваме на стари лаври - поне не и веднага след самия удар. Разиграването още не е приключило! Ако просто си стоим заковани на място, наслаждавайки се на невероятното си изпълнение, рискуваме да си останем все така заковани и невярващи, докато ответният удар на отсрещната страна ни подминава.
По принцип трябва веднага след удара си да започнем бързо да се изнасяме обратно в изходна позиция - към средата на въображаемата "фуния", която образуват ъглите между позицията на противника (при ответния на нашия удар) и краищата на въображаемата зона, която той реално би могъл да порази. Тази изходна позиция се пада в общи линии диагонално противоположна на позицията на противника в случай, че той е на основната ни линия; или леко изместена към точката на нашето попадение в противниковото поле, ако сме излезли на мрежата.
Топспин ударите са и най-добрият начин на атака, понеже придават дълбочина, принуждават противника да отстъпи назад и така ни дават инициативата. В противен случай рискуваме да удължим прекомерно разиграването и да увеличим вероятността за непредизвикана грешка. Така че - по-малко ръгане и по-широко замахване му е майката!
2. Попадане в капана на "ничията зона"
Когато напуснем основната линия и навлезем навътре в терена, за да пресрещнем някоя по-къса топка, след удара трябва веднага да се изнесем или обратно назад към основната линия, или да продължим настъплението си напред към мрежата. Ако останем в междинната зона между сервис полето и основната линия, няма да можем нито да изпълняваме ефективни волета, нито пък ако топката падне зад нас, ще можем да направим смислен удар с широк замах. Ако сме добри на мрежата, трябва да продължим напред и по най-бързия начин да заемем място пред нея. Ако не, няма да е зле бързичко да дадем на заден ход, но и да останем в готовност да се впуснем обратно напред, ако противникът ни прати къса топка.
При всички положения, трябва вече да сме заели избраната позиция, преди топката отново да пристигне в нашето поле след ответния удар. Иначе губим всякаква стабилност и инициативата веднага преминава у съперника.
3. Връщане обратно на противника
За каквото и ниво на професионализъм да говорим, най-лесната посока, в която можем да изпратим топката, винаги ще си остане тази, от която тя е дошла. Това е основната причина повечето разигравания да протичат като размяна на удари от посока на единия играч към другия и обратно. Също така, ние най-често сме склонни да удряме в посоката, в която сме фокусирани в момента. И разбира се, най-забележимият ориентир отсреща е именно противникът. Той неминуемо привлича най-голяма част от вниманието ни и някак твърде удобно ни служи за "мишена".
За да се избегне това, трябва да фокусираме погледа си върху самата топка, докато тя идва към нас - като същевременно с периферното си зрение си "представяме" различни зони-мишени в отсрещната част на корта. Без да ги гледаме директно. Погледът трябва да остане изцяло фокусиран върху топката - дори малко след самия удар. Сякаш я проследява, докато тя се отдалечава.
4. Пропускаме възможността да атакуваме слабите сервиси
На аматьорско ниво, в преобладаващата част от случаите, най-лесната за отиграване топка е вторият сервис на противника. Аматьорите сме склонни да бием наистина слаби втори сервиси, тъй като сме прекалено вманиачени в ефектния първи сервис (който в повечето случаи е неуспешен). Вторият сервис ни служи предимно само да вкараме топката в игра, без някаква мисъл за пласиране, да не говорим пък за затрудняване на противника. Такива слаби втори сервиси са лесна плячка и могат да бъдат обработени по разнообразни начини - можем да ги посрещнем със силен, широк замах, който да прати топката неспасяемо по правата; можем да пробваме скосен къс удар и т.н.
Тази възможност не бива да се пропуска, защото тя веднага ни дава инициативата и дори и да не успеем да завършим веднага разиграването, с един добре премерен ретур вече сериозно ще сме наклонили везните в своя полза.
Освен това, ако продължаваме неизменно да посрещаме всеки слабоват втори сервис с безапелационни отигравания, които вкарват противника в задънена улица, той вероятно ще се принуди да опита да изпълнява по-труден втори сервис, което пък ще доведе до голям брой двойни грешки. Което на свой ред ще го изнерви и ще доведе до голям брой непредизвикани грешки в последващите разигравания.
5. Твърде дълго се наслаждаваме на наистина добрите си удари
Да, изпълняването на страхотни удари е най-важното в тениса, но пък в никакъв случай не бива да почиваме на стари лаври - поне не и веднага след самия удар. Разиграването още не е приключило! Ако просто си стоим заковани на място, наслаждавайки се на невероятното си изпълнение, рискуваме да си останем все така заковани и невярващи, докато ответният удар на отсрещната страна ни подминава.
По принцип трябва веднага след удара си да започнем бързо да се изнасяме обратно в изходна позиция - към средата на въображаемата "фуния", която образуват ъглите между позицията на противника (при ответния на нашия удар) и краищата на въображаемата зона, която той реално би могъл да порази. Тази изходна позиция се пада в общи линии диагонално противоположна на позицията на противника в случай, че той е на основната ни линия; или леко изместена към точката на нашето попадение в противниковото поле, ако сме излезли на мрежата.
