![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАвтор на рецензията: CinemaScrotum.
Нека Ви разкажа за един филм, който цапаше харда ми през последните няколко дни. Нарича се “Вила Роза” и е ужасен. Ужасът му е съвършен, но не защото е плах опит за хорър, а защото е ужасяващ във всяко отношение. Не знам защо реших да си го пусна точно снощи. Бях импулсивен и безхарактерен. Проявих слабост… но поне си изчистих харда. А удоволствието, което изпитах от натискането на Shift+Del върху “Вила Роза” може да се сравни само с удоволствието след едно хубаво изхождане. Но стига за мен, нека оставя фактите да говорят сами.
УЖАСЕН ФАКТ 1: Филмът е български!
Ако това изречение не кара козината Ви да настръхва дори по най-интимните места, значи поздравления – патриотизмът Ви може да бъде надминат единствено от копрофагията Ви. Сигурно си мислите, че мразя туй нещо, наричащо себе си Ново Българско Кино, и по принцип бихте били прави, но напоследък изпаднах в състояние на унило примирение и ще трябва да Ви разочаровам – не, аз не мразя българското кино. Не мога да мразя нещо, което не съществува! Даже самият факт, че употребявам думите „българско” и „кино” в една и съща фраза ме кара да изпадам в инстинктивна конвулсия. Парите на слабоумни продуценти не са достатъчни за правенето на „кино” – иска се талант, иска се визия и креативност, а не повтаряне и потретване на американски шаблони, изтъркани още преди разстрела на Чаушеску. „Вила Роза” е български филм, който много иска да е американски, понеже сега е модерно. Ако човек се замисли, в него няма почти нищо българско. Още в началото стартира с американска песен; родната реч я има, но половината реплики са изговаряни на английски, за да му е лесно на американския ВИП-съквартирант. Фактите от българската история също са там, но са криминално спестени и ако игнорираме няколко елемента, филмът лесно може да мине за сръбски или македонски.
Препратките към времевия период /1985/ са още по-малко, така че ако случайно се задавите със слюнка, може и да ги пропуснете, а в самите герои има толкова „български дух”, колкото в казарма с еничари. Точно обратното, всичко е поамериканчено за по-голямо удобство на не-българите и евентуално за повече coolness точки сред младото поколение, за което 1985 година е просто облак дезинформация, обединен с названието “Бай Тошово Време”. Думи като „продажност” и „лицемерие” са само част от по-цензурираните термини, фучащи из главата ми, докато гледах този триумф на капитализЪма. Но с големите мимикрии идват и големите резили. Ето най-фрапиращият – рок парчето, което младоженците слушат в колата си, докато пътуват за вилата /”Sights too high” на Rhino Bucket/ се изпълнява от група, сформирана три години след събитията във „Вила Роза”, а самата песен ще бъде официално пусната през 2007 година. Не знам колко добри сте по аритметика, но на мен ми се чини, че или главният герой е пътувал във времето, или авторите на филма са шибани некадърници, но с тази разлика, че пътуването във времето не е доказано. Колкото и да се опитва да го замаже, „Вила Роза” си е чисто нашенско производство и като такова едва ли ще намери мястото си на Световния пазар, освен ако под „място” имате предвид дъното, а под „пазар” – септичната яма.
УЖАСЕН ФАКТ 2: Заснет е за 20 дни!
На кой, в името на богинята Бастет, му е хрумнало, че тази информация може да послужи като реклама? Е, да, звучи оптимистично и някои от Вас сигурно са получили прилив на национална гордост, питайки: „Брей, САМО за 20 дни ли?”, но имайки предвид това, което гледах, правилният отговор би бил: „Да, за ЦЕЛИ 20 дни!” Щом една средняшка и нискобюджетна американска боза отнема по минимум 2-3 месеца снимки, какво ли трябва да очакваме от българска претенция, заснета за двадесет денонощия? Не споря, че някои от най-успешните холивудски заглавия са снимани за по-малко от месец /първият „Убийствен пъзел” например/, но по стандартите на българската киноиндустрия това е толкова кратък период, че ако Елена Петрова е имала късмет, е приключила снимките още преди да й дойде цикъла. /от друга страна, тогава филмът наистина щеше да се превърне в психологически хорър/
Добрата новина е, че „Вила Роза” е заснет що-годе кадърно, поне откъм техническата си страна. Използвани са RED ONE камери, което придава почти истинско кино-усещане, но за сметка на това осветлението на някои сцени е осигурено от ароматни свещи, така че най-вероятно ще видите повече, ако просто си затворите очите. /даже може и да Ви хареса/ За оператора няма да кажа нищо лошо, но RED ONE камерите са толкова усъвършенствани, че сякаш и маймуна може да снима с тях. И хей, ето че наистина можело! Екипът сигурно за първи път се е докосвал до RED ONE и най-вероятно всяка вечер преди лягане са се изреждали пред нея, за да я боготворят и омилостивяват с жертвоприношения на дребен дивеч, което донякъде би било обяснимо, като се има предвид, че снимачната апаратура на „Вила Роза” сигурно е струвала повече от образованието на целия екип и аборигенщината при работата с нея трябва да е била осезаема.
Забравих да спомена, че освен всичките му допълнителни проблеми /като скандалното му озвучаване/, „Вила Роза” съдържа високотехнологични визуални ефекти, които ще накарат VFX отбора на суперпродукции като „Акулонадо 2” да си скъсат онлайн дипломите от срам. Даже Ви съветвам да го гледате с детски писалки-лазери, но не за да се ебавате с актьорите /те вече сами са си свършили тази работа/, а защото светещите червени точки по екрана, ще са най-гледаемите /и вероятно най-скъпи/ „специални ефекти” от филма.
УЖАСЕН ФАКТ 3: „По действителен случай”!
Сюжетът проследява пет души, временно пребиваващи в една горска хижа. Всеки от тях е с някакво агентурно минало и по време на престоя им в района започват да се случват необясними неща. Накрая почват да измират един по един. Звучи като книга на Агата Кристи, но с два пъти по-малко негърчета, и наистина би било зловещо, ако случаят беше действителен. За нещастие, авторите на филма /инспирирани по темата, след като някакъв алкохолизиран хижар им е напълнил главите с глупости/ са решили, че „действителен случай” е твърде разтегливо понятие. „Действителен” звучи толкова ограничаващо, толкова категорично, не може ли да е действителен, но някак си, ако може и малко недействителност да има в него? Все пак копираме САЩ, а чичовците от Холивуд правят така, нали? Затова нека направим нещо по-различно, нека направим една абсолютна измишльотина, една тотална екзекуция на здравия разум, а след това да кажем, че е „действителна”, понеже така е модерно.
Да, вижте, имаме интервю с някакво екс-ченге, имаме и random цитат на Баба Ванга, изваден от всякакъв контекст. Имаме и разкази на селяни от Стара планина, което е даже още по-достоверен източник на информация, тъй като планинските селяни са виждали какво ли не – особено ако се позастоят в кръчмата. Имаме и „документални кадри“ от архивите на МВР с ентусиазирани милиционери, изиграни от туристи от съседните хижи, които биха минали за реалистични, само ако сте надрусани с лепило РИЛА. А дори да преглътнем някак дразнещите клишета, то самите герои са повече от малоумни. Още с пристигането си във вилата, Васил /Калин Врачански/ пита хижаря с кретенска усмивка: „Това Стара планина ли е?” и то две минути след като е убеждавал съпругата си /държаща пътна карта на България/, че има „компас в главата”. Ал-о-о, ти не си ли българче бе, не обичаш ли наш`те планини зелени? Вярно че през 1985 година не всички коли са били снабдени с GPS, ама как може да не знаеш в коя планина се намираш, след като два часа си карал с колата из нея, бе аланкоолу?! Това момче е позор за комунизма! Но ако си мислите, че само героите са дебили, изчакайте да видите ambiguous кулминацията, от която така и не става ясно дали филмът е разказвал за извънземни, демони, тракийски богове или обикновени психопати. По пътя на логиката обаче веднага бих изключил извънземните, понеже и малките деца знаят, че те не са в Стара планина, а в Родопите. /освен онази летяща чиния на Бузлуджа/
УЖАСЕН ФАКТ 4: Участват актьори от „Стъклен дом”!
Секси Ел Петрова и мачо Кики Врачански са отново там, където на никого не му дреме за тях и отново водят телевизионната некадърност със себе си. Не е трудно да се снима за 20 дни, ако се правят по 1-2 дубъла на всяка сцена. Това би било ОК при наличието на талантлив каст, но тук говорим за хора, декламиращи репликите си като току-що рестартирани киборги след 15-тия дубъл, което би трябвало да Ви наведе на мисълта, че актьорското майсторство на „Вила Роза” смърди на всичко друго, но не и на „роза”. Честно казано, Калин не беше трагичен като излъчване и присъствие, но педофилската му интонация… в комбинация с идиотските му реплики… майка плаче, драги зрители! Ако Джак Никълсън има нещастието да види преиграванията на г-н Врачански а-ла ”Сиянието”, сигурно ще си изскубе и последните кичури коса. Но за това донякъде е виновно и режисьорчето, което явно не е искало да се конфронтира с мъжествения авторитет на Кики Врачански, или просто е оставяло камерата да снима на автопилот и е отивало да яде дюнери. Калин обаче трябва да се спре с напъните, защото е пределно ясно, че никога няма да повтори единствената добра минута от кариерата си, а именно – онази тъпа реклама, където се разхожда в магазина, а околните жени се наакват подире му.
Елена Петрова е готина, спор няма. Неведнъж съм превъртал в главата си въображаеми филми с главни действащи лица – моя полов орган и нейната уста – но напълно обективно погледнато, Петрова е една Хубава Елена. Поне когато седи на едно място и не говори. Ако, недай си Боже, горните две неща се случат, понякога едновременно, настава актьорски Армагедон. Женицата не е изцяло отговорна за действията си, тъй като е обучена да се държи по този дърводелски начин, но когато имаш самочувствието на успяла актриса /а тя го има в изобилие/, то най-малкото което можеш да направиш, е да се постараеш. /прочете ли, ма?/ В една от сцените камерата следи как героинята й обикаля из вилата с антикварно фенерче в продължение на цели 5 /пет/ минути. Пет минути от живота ми, а единственото нещо, което реално играеше през тях, бе бялата нощница на Петрова. Пет. Минути.
УЖАСЕН ФАКТ 5: Участва актьор от „Спасители на плажа”!
Името му е Дейвид Чокачи, по-известен като Коуди от хитовия TV сериал. След Памела Андерсън във VIP Brother 2012, Чокачи е следващият „спасител”, който идва в България като отчаян маркетингов ход. Или са му платили колосална сума, за да го прилъжат, или клетият човечец се е заблудил, че идва да снима новия епизод на „Непобедимите”. Но пък що за съвпадение, нали? Една Българска /вила/ Роза да събере под общ покрив актьори от тъп BG сериал с актьор от тъп US сериал, и всеки от тях искрено да вярва, че е постигнал нещо повече от другите. Чокачи може и да е бил Някой в края на 90-те, но сега, дори в Третия Свят, където е България, той е просто поредният незаслужил артист – толкова незабележим и посредствен, че ако някога реши да си пръсне черепа, киното ще изгуби… един куршум. Не знам кое е по-плашещото в този иначе страховит филм – че героят на Чокачи говори изцяло на майчиния си език и само заради него трябва да четем субтитри /да не говорим за дикцията на нашенските актьори, докато сричат на американски/, или че той е единственият, чиито измъчени опити за игра не дразнят на клетъчно ниво. Агент на КГБ, който живее в НРБ, но не говори български, понеже му е трудно… А-у-у-у, горкият кучи син! Няма проблеми, специално за нуждите на Демокрацията всички останали гости на вилата владеят говорим английски /точно така, понеже е модерно!/, а Васил е завършил компютърни технологии в Принстън. /нещо напълно нормално за 1985 г./ Йеее, добре дошъл бейбе, чувствай се като у дома си!
УЖАСЕН ФАКТ 6: Продължава цели 2 /два/ часа!
120 минути. Напълно достатъчно време, за да попаднете и излезете от лека и освежаваща кома. Някои хора трябва да научат каква е функцията на монтажа и че една сцена може да бъде много по-въздействаща, като в същото време повествованието не загуби нищо, ако се съкрати с половин минута. Темпото на разговорите, паузите между репликите, задължителните дълбокомислени погледи и изобщо цялостната протяжна сценография имат обратен ефект и вместо да правят филма по-атмосферичен, го правят крайно апатичен. Даже кино-идолите от Холивуд, които авторите на „Вила Роза” са се стремили да имитират, не биха направили аматьорската грешка да раздуят сценарий от десет страници /всяка от различно заглавие/, достоен за 20-минутен епизод на „Зоната на здрача” в двучасова театрална постановка.
Но като стана дума за размери, нека и аз не Ви отегчавам с нещо, което може да се каже само в шест-седем реда. Обобщението ми е следното. „Вила Роза” е обидно противоречиво заглавие – български филм с изкуствено американско звучене; с добра техническа база, но неграмотно изпълнение; теоретично мистериозен като премис, но практически комичен като презентация. Гледането му е агонизиращо за нервите и унизително за интелекта, което превръща „Вила Роза” в кинематографичен еквивалент на грубия анален секс – преди да Ви хареса, първо ще Ви заболи. /а после може и да не Ви хареса.
