Разширен рилски уикенд

ПЕТЪК.

Лежерно трамбоване по оръфания асфалт към хижа Вада постави началото на едно от онези рилски отклонения, които започват уж полека, а завършват с душа, пълна догоре. Пътеките ни отведоха из сенчестите баирчета на Лопушанска Рила, където гъстият лес ухаеше на бор и спокойствие. Изведнъж – открит простор и панорамното било на връх Зекирица, откъдето паметните гледки към рилските първенци спираха хода на крачките и подтикваха към дълго зяпане с отворена уста.

На връщане преоткрихме добре познато съкровище – водопад Горица в село Овчарица, сгушен между скали и папрати, сякаш шепнещ своята си тайна. Идеалното място за отмора, освежаване, а защо не и кратък екзистенциален размисъл. Финалът беше прохладна вечер в Сапарева баня, където минералната пара и разказите на местните вървят ръка за ръка. Днешният ден беше само началото на тридневното приключение, защото утре, живот и здраве, идва гвоздеят на програмата – Седемте Рилски езера.

СЪБОТА.

Кратко люшкане на седалковия лифт от Паничище и ето ни — кацнахме сред тълпи, шум и фотообективи, готови за класическата пътека през Седемте езера, пуфтящи ведно с върволицата щракащи селфита туристи. Първоначално небето беше голо и някак строго, но постепенно се запълни със симпатични пухкави облаци, които вдигнаха не само контраста в кадъра, но и общия тонус. Малко над езерата, възловата табела с камбаните насред седловина Раздела ни повика неустоимо – и решението да изкачим дотам се оказа от онези решаващи отклонения, които водят до големи вълнения.

Надзърнахме към циркуса на Урдините езера — не просто съседна долина, а най-удивителното място в цялата родина по моите стандарти. Връх Дамга се изпречи като естествена кулминация, с безкрайни гледки към всички простори на Рила, включително долината на хижа Вазов (която продължава да ми е мечта), и отсреща — наглед непристъпните чукари на Калин. Билото към Отовица, покрито с искрящи преспи, беше последният бял акцент в ден, пълен с цветове. Спускането беше панорамно и паметно, минаващо обратно през долната част на Седемте езера, край едноименната хижа, скоро след която се затвори кръгът. Героите са уморени, но безкрайно възхитени и заредени.

НЕДЕЛЯ.

Завършихме разширения рилски уикенд с неочаквано топло и рошаво посрещане – гостуване на магаретата в Маджаре. Ферма „Щастливите магарета“ оправда името си още от портата, където ни чакаха цяла компания симпатични дългоушковци, няколко любопитни песа и един гъсок с такава осанка, че само липсата на медал му пречеше да изглежда като пазител на фермерския ред. След гушкането и почесването тръгнахме по дидактическата екопътека „Зорница“, създадена с мисъл за най-малките откриватели, водеща през гората чак до параклиса „Свети Георги“, идеален за кратък отдих и поглед навътре към себе си.

На връщане се спуснахме през село Мала църква – място, което съчетава изключително красива природа с усещането, че времето тук не бърза. По поречието на Леви Искър се върви с лекота, а атмосферата напомня за стари филми с дървени къщи и мирис на чам. Хвърлихме поглед и на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ от XVI век, някога заровена изцяло в земята, за да оцелее през вековете – днес тя е обявена за паметник на културата и носи в себе си тишината на историята. Страхотен уикенд, изпълнен с природни красоти и любопитни исторически селца, които остават в съзнанието не с големината или блясъка си, а с усещането, че са точно на мястото си.

[КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ]