Връх Белмекен откъм язовир Белмекен

❄️ Вече четвърто навъртане към Белмекен за годината и този път бе решено, че няма отърване - правим-струваме, върхът ще бъде достигнат, въпреки снощния нов майски сняг. След един неуспешен флирт с идеята преди няколко седмици, сега се втурнахме във втори опит за атака на едноименния връх, и то под акомпанимента на 700 метра драпане под ледения рилски вятър, който се опитваше да ни издуха обратно към колата. Изкачихме се откъм премката с Ортачал, хванахме най-прекия път нагоре по югозападния ръб, а с всяка стъпка панорамите ставаха все по-изумителни. Няма да излъжа, ако кажа, че оттук се вижда има-няма четвърт от България плюс части от Гърция - всичко се разкрива като географска енциклопедия на живо: Мусала и Вихрен в един кадър - сякаш си махат един на друг, а наоколо още половин дузина планини, всяка със свой си характер и прическа от къдрави облаци.

Спускането през мочурищата беше бонус ниво с добавена стойност – суграшица, пронизващ вятър и гъдел от клекове по склона на Ръжавица, където краката потъват, а духът се издига над всекидневното. Крайна точка в случая - панорамната площадка над хижа Белмекен и Равничалското езеро, където очите си правят баня от панорами докъдето поглед стига, а дробовете пеят арии от възторг. Кръгът бе затворен, походът – завършен, но приключението? То тепърва ще се разгръща. Оставяме класическия кръг през ливадите на Равни чал, синджира на Сивричал, чукарите на Каменити чал и Ортачал за следващия път — защото Рила не се изчерпва с един подвиг.

[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]