За децата, кучетата и боклуците...

Развеждам куче сутринта, прекосявам междублокова градинка на път към ограждението за кучета. Водя го на каишка, в джоба ми има десетина торбички, да му събирам акото, когато се наложи.
Забелязвам една баба да ме гледа изпод вежди. В следващия момент тя възмутено започва да нарежда в моята посока:
"Абе, момче, къде го водиш това куче тук! Да мърси и да прави боклук! Бива ли такова нещо! Тука деца играят!"
Замълчах си, макар че ми се щеше да я поразпитам с какво по-точно кучето пречи на неприсъстващите деца, след като съм се постарал след себе си то да не оставя никаква следа. Не ми се заяждаше, пък и знаеш ли на какъв ще попаднеш - случвало ми се е и по-злобни индивиди да ме заплашват, че щели да сипят отрова (в последните дни този проблем е особено болезнен в града ни).
После се позагледах из въпросната градинка. И из съседната до нея. И съседната. И покрай няколко детски площадки, на които снощи е имало родители с деца. И ми скимна да направя няколко снимки. Забелязвате ли нещо?...