Псевдонаука: Позоваване на естественото

Позоваването на естественото е подвеждащ аргумент, който се опитва да съди за качествата на разглеждания субект, изхождайки от "природността" или "естествеността" (или пък от исторически наслагваните популярни приложения) на въпросния субект, независимо от реалната им полезност или целесъобразност. В най-общата си форма, позоваването на естественото може да се обобщи като "Х е естествено, следователно е хубаво" (или пък някое друго положително морално качество). И съответно обратното: "Х е изкуствено/неестествено, следователно е лошо" (или неморално).

( Read more... )