Интерлюдия. Mea culpa.

Децата хвърлят камъни по жабите заради забавлението, но жабите не умират наужким.

 „Дете” е нарицателно за недоразвит разум, за начало и устрем за учение, за невинност, за предвидими грешки, за Извинение. В толкова много отношения сме деца!

Почти ежедневно Животът ни изненадва и ние като децата се учим в движение, реагираме моментно, понякога необмислено или егоистично от нашата си гледна точка.

Разбираме ли, че всяко наше действие и поведение или думи само, имат отражение върху всички и всичко около нас? Не сме сами! И когато играем с камъчета в езерото може просто да си играем, но ей така невинно и на шега започват големите проблеми, защото не ги осмисляме като такива и не сме помислили да вземем мерки, за да ги предотвратим.

Нека не се заблуждаваме - няма абсолютна невинност. Всеки понякога и за нещо е виновен...

Осъзнатата вина е мощно оръжие, а неосъзнатата е добро извинение.