Интерлюдия. Осъзнатият невежа.

Не съм толкова млад, че да знам всичко.

Казват, че само децата знаят какво търсят. Може би са прави...

Когато сме деца и нямаме опит, информация, принципи, не знаем кои сме, но всичко друго е толкова ясно. Няма съмнение – знаем какво точно искаме, макар и то да не е съвсем сложно за разбиране – храна, играчка и... обич.

Като ни понатупа живота вече искаме и едно и друго, пък дори двете да са противоположности. Все по-трудно е да осмислим какво точно искаме, но не смеем да си го признаем. Но обич – винаги и всеки иска. Само дето вече не е така просто.

С годините и натрупания опит съмнението във всяка истина от петънце се превръща в сянка. И тя преследва неотлъчно всяка нова идея, всяка позиция, всяка крачка от житейския ни път. Осъзнаваме предела на своите възможности и ето че вече познаваме Зрелостта.

И оттук нататък по пътя хвърляме камъчета с въпроси, чиито отговори не знаем, за да стигнем до мъдрата истина: Аз знам, че нищо не знам!