Интерлюдия. Адът - това са другите.

Ако слепец се препъне на камък и падне на пътя, винаги ругае камъка, въпреки че виновна е слепотата му.

Инстинктивна, първосигнална, елементарна – такава винаги e първата ни реакция на провала. И точно затова обличаме вината в дрехите на... другите, на късмета... и накрая „мъдро” разобличаваме живота. Вадим собствената си слабост, недомислие, направилна преценка, некомпетентност  и ги обективизираме извън нас. Някой друг е виновен.

Това е първата реакция – за мнозина и единствената. Нужна е сила, за да погледнеш не отвъд, а по-скоро навътре и да потърсиш грешката в себе си.

...А ако слепец нарисува морето – магнетично и опияняващо, дали за този шедьовър ще е „виновно” морето?