Интерлюдия. В спора се ражда истината?

[asthfghl]

Ако спориш с човек, по-умен от теб - той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си, ще се поучиш, може би промениш. Защото само глупакът и мъртвият не променят мнението си.

Ако спориш с човек равен по ум на теб - никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата, от преплитане на интелекти, от играта на доводи. Удоволствието ще е в средствата, начина, по който ти се изразяваш и другия се изразява. Като танго на аргументите /дори и пълни противоположности/.  Единият прави крачка напред, другият - назад и... после ролите се сменят.

Ако спориш  с човек с по-слаб ум - то спорѝ не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш?