asthfghl | Интерлюдия. Вечният лек. (Reply)

Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем за следващите Игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.
Така е от гледна точка на разума. Но за дълбоко наше съжаление „усещаме” всичко, което ни се случва първо със сърцето и трябва да изминем (или поне да се опитаме да извървим) дълъг път до мъдрите, обективни поуки и заключения.

През бурята от емоции се люшкаме между крайности, вършим неща, неприсъщи за нас, променяме се. Сърцето е лош съветник. Особено когато е наранено.

И все си мисля, че на плоскостта на добрите отношения, човек може да стъпи, когато е прегърнал безразличието. Ако има страсти, в която и да е посока, няма спокойствие и нормално общуване. Но пък безразличие се постига толкова трудно - все пак имаме памет, спомени и оттам - чисто човешко разочарование, гняв, съжаление.

Времето! Времето има уникалната способност да решава, нерешими от моментната ни гледна точка, проблеми. Понякога май е по-добре да му се доверим...