Интерлюдия. Чудото си ти?

[asthfghl]

Толкова често вече, особено в празничните дни, си пожелаваме да вярваме в чудеса, защото се случвали! А дали е така?

Случват ли се или ние сами си правим чудесата в живота ни? Най-хубаво е нещо да ти се даде свише даром - лесна победа, неочакван обрат, затрогваща обич за жадната ти душа... Всяка сбъдната мечта е чудо!

Странно защо, когато се бориш за нещо, когато хвърляш безумни усилия и търпиш страдания в името на преследвана цел и я постигнеш, това е „просто” успех? Това не е ли чудо?  Да, не идва отвън, не е подарък, но нима да превъзмогнеш себе си, да се надскочиш, да минеш границите на възможното и обичайното не е чудо?

Умеем ли да ценим малките чудеса в ежедневието ни? Вечно гледаме с грандомания в очите, вечно търсим повече и повече и все не ни достига още малко, а може би много... за да сме щастливи. Тази вечна борба ни развива - безспорно, но така доволни ли сме от живота си, от себе си?

Трябва ли да загубим нещо, за да го оценим?