Интерлюдия. По-добре замълчи?

[asthfghl]

По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения…

Казват, че мълчанието било злато, ама дали е така? Нали за това ни е дадено словото, за да казваме точно какво мислим. Всички недоразумения започват от липсата на комуникация и завършват именно с нейното наличие. Как очакваме да бъдем разбрани, ако се дистанцираме от света, а това най-личи като мълчим?

В същото време обаче мълчанието създава една загадъчност за личността на човек и съвсем вероятно е да бъде надценен. Защото мълчанието обикновено се свързва с тактичност и улегналост в характера, да не кажа дори с мъдрост. Възможен сценарий, но в черния му вариант е просто безсилие да се борави с думите. Неумение или стеснение – причината е без значение.

Но пък и често човек просто занемява, когато вътрешно крещи. Понякога и най-силните думи са безсмислени, защото се налага да се употребят в диалог със стена.
И къде тук е златната среда, дето все я търсим, че да ни е спокоен животът. Може би човек е редно не просто да замълчи, а да замълчи за малко, докато добре осмисли какво точно ще каже, докато емоцията отшуми и трезвия разум отсъди точните думи, които искаш да се чуеш да изричаш.

Защото ... казана дума – хвърлен камък!