Серия тридесет и осма. Мъжът срещу Природата.

[asthfghl]

- Хей, хлапе, събуди се!
...Хър-фиууу! Хъррр. Фиууууу!
- Ей, събуди се бе, Насе!

Настойчиво разтрисане по рамото.

- Мфф? Ъ! Чичо Манчо? Какво правиш тук?
- Е, най-сетне! Не знам татко ти как се справя с възпитанието ти, мойто момче, но по мое време сутрин ставахме с първите слънчеви лъчи!
- Чичо Манчо... ама кое време е? Ох... три и половина е още!
- Ма разбира се! Най-хубавото време!
- Ох, не разбирам. За какво говориш?

Въздишка в сумрака на детската спалня.

- За какво... Абе ти да не искаш да ми кажеш, че не знайш за кво съм у стаята ти?
- Не, чичо, не знам.
- Хъм, ще требе да си поговорим с татко ти като се върнем. Уж толкоз говорихме за туй, пък той нищо да не ти каже. Ей, бога ми, кълна се, че забелязах да има нещо нередно с него още като го видях за пръв път...

Разтъркване на гуреливи очи.

- Чакай, чакай малко. Чичо, какво искаш да кажеш с това "като се върнем"?
- Ааа, това ли. Ахъм. Виждаш ли, момчето ми, идва момент в живота на младия мъж, когато той требе да излезе навън с добрия си стар чичо и да се научи на нещата от живота на истинския Мъж. И така! Туй време дойде за теб.
- Така ли?
- Амчи да! И ето ме на! Тука съм. И ще ти предам некои мъдрости от живота на мъжа. Ей, момче! Време ти е да се научиш на риболов!

Няколко секунди мълчание.

- ...Не.
- Не?
- Не, благодаря. Аз ще си лягам.
- О, не! Няма.

Боричкане.

- Хей, чичо? Какво прав....!? Ееей! Аааагх! Помощ! Нападат ме! АААА....

Туп!

- Въх. Тия деца в днешно време...

---


I. Подготовката.

- Браво, мойто момче. Освести ли се вече?
- Нхнхх?...
- Вече почвах да си мисля, че никога няма да се събудиш.
- ?
- Пфу. - изплюване. - Едно време, един истински мъж можеше да понесе двайсет тъпи удара с метална тръба по тила си, без да им обърне внимание. А пък днеска... пфу!

Ново изплюване.

- Чичо, кое време сме?
- А, ами към 5 и половина. Идеално е за туй, дето ще правим.
- Къ...къде сме?
- О, забелязал си вече? Добре дошъл на прекрасния Чучурковски язовир! Гордостта на околията. Дом на най-едрите, най-бързите и най-енте.... легентните кефали у целата държава.
- Нима?...
- Да. И тук, на Чучурковския язовир, мойто момче, е местото, където окончателно и безвъзвратно ще се отървеш от детинските си навици. И ще станеш истински Мъж!

Пауза.

- Чичо Манчо. Ама аз още съм само на дванайсет...

Почесване.

- Е, и? Когато аз бех на твойта възраст, вече ловях глигани у горътъ с вуйчо ми. Стария ми вуйчо караше един стар джип. Даже веднъж ударихме един елен с него. С джипа, де. Ех, добрите стари времена...
- ...
- Както и да е. Мисълта ми е, сега като те доведох тука да се научиш да ловиш риба, ти ЩЕ се научиш да ловиш риба! Ако ще цел ден да стоим. И това е!
- Ама...
- Никакво "ама", никакво "няма"! Казах вече! Ще слушаш чичо си.
- Добре, чичо...

- Така. А сега иди ей там и ми донеси такъмите.
- Такъмите?
- Видиш ли, момчето ми, риболова иска умения. Не всеки вързанак с две леви ръце може да държи пръчката и да топи перцето и да хване риба. Не може така!
- Не може ли?
- Не. Искат се специални умения и специални приспо.... боления. Мойте например са пръчка от титанова сплав по една нова технология. И специална титанова мрежа. Туй не е просто Мъжът срещу Природата, ка'ам ти! Туй е Мъжът, Технологията и Природата. На едно место. Като в онея реклами на Тойота, само че още по-мъжествено!

Наместване в по-удобна поза край брега, защото лекцията се очертава да е дълга.

- Обаче пръчката, блесната и мрежите са само половината от историята!
- Ох...
- Също ще ти требе и лодка, за да хванеш наистина големите риби! И всеки знае, че големите рибоци живеят по средата на язовира. За щастие аз съм взел назаем моторницата на татко ти.

Леко колебание.

- ...Е, добре де, той може и да не знае, че съм я взел назаем. Но по дяволите, този излет е от жизнено значение за израстването ти в живота! Беше наложително! Всеки требе да прави жертви.
- О...
- Та докъде бех стигнал? А, да. Лодката! Днес сме късметлии, момче! Видиш ли, лодката на татко ти е доста добро парче. Не е просто няк'ва от онези скапани щайги с пластмасови кошчета за боклук, дето ги продават у Баумакса. Една рибарска лодка требе да има поне два мотора с по сто и пе'есе коня 'секи. Нема средно положение, момче! Требе да ти се изЯсни това, преди да е станало твърде късно!

Сръгване в ребрата.

- Айде, подай ми оная кутия там със стръвта. Да си дойдеме на думата. Требе да имаш точните куки и блесни - иначе ник'ъв шанс да хванеш риба! Само ше ги уплашиш и ше избегат. Требе ти кука дето сама ги търси рибоците и 'пцолютно отказва да ги пусне, като ги хване! Затуй натъпках оназ кутийка с четворни котвени куки - и те от титаний. Ако некоя риба даже се приближи до тех - и БАМ! Сметай я за закачена, изкормена, разфасована, обезкостена и сервирана в тигана за вечеря!
- Айде бе...
- Така си е! И така. Сега. Мисля, че сме готови да влизаме у водътъ. Уф, мамка му! Почти забравих. Чекай тука малко, докато донеса облеклото от джипа.

Опулено изражение.

- Облеклото?

Известно време, прекарано в ровичкане из багажника.

- А, ето, готово. Тъъъъй. Да видим сега. Туй е за тебе, а туй е за мене. Иди зад ей онзи храст и си го облечи.
- Ама чичо, аз не искам да нося това! Ще изглеждам глупаво.
- Какво каза, момче!?!?

Пауза.

- Ъ... Ъъъ, казвам, че не ми отива. Не искам да го нося. И ми е голямо.
- Глупаво изглеждало?! Уффф беее, момче! Нема ник'во значение дъл едно облекло изглежда глупаво. Ама въобще! Тези облекла са били подробно тествани и подобрявани през целата история на рибарлъка. Една дълга и предълга история, ако искаш да знаеш, която е пълна с всекакви исторически и героични моменти. Казвам ти! Знам го, бил съм там.
- (В това съм сигурен...)
- А? Какво каза, момче!?
- Ааа, нищо, нищо...

- Добре. И така! Тези облекла са се доказали като много ефе.... касни, в ловенето на риба. Като ги носиш и хващаш повече риби. Гаранция! Научен факт.
- Щом казваш... (Е, какво пък. Достойнството ми е малка цена, която ще платя, за да се науча на риболов. Предполагам...)
- А тъй! Браво, мойто момче. Хубаво го каза.

След минутка.

- Ама чичо, наистина ли се налага да нося и шапката?
- 'Пцолютно задължително е! Шапката е централното нещо в целата работа! Ако не беше тая глупава шапка, нема ник'во значение колко други глупави парцалаци носиш по себе си - нема да хванеш и една риба. Даже мънинко рибе нема да хванеш! Потвърдено е у книгите, ка'ам ти! Шапката требе да остане на тебе до второ нареждане!
- Окей. Ами фалшивата брада, и тя ли?

Конфузна пауза.

- Дай ми това!

Смотолевени обяснения за някакъв Дядо Коледа...

- Ху'бу де. Без брадата. Мъкър че аз вече имах нещо като брада, като бех на твойта възраст. Може да е зарад некой от наште гени у семейството. И татко ти ги има.
- Хм.
- А, да. Спомням си за мойта първа истинска брада. Е, верно, беше нещо като остър мъх по лявата ми буза, нещо такоз. Един ден, мойто момче, и ти ще си имаш твоя собствена брада. Върви заедно с риболова, ка'ам ти. 'Секи истински Мъж требе да има брада. У Древностъ 'секи умен човек е имал голема брада. Не е случайно, че и Апостолите са били рибари.
- Тъй ли...
- Е, поне некои от тех. Което ми напомня да се върнем на темата за рибарлъка. Видиш ли, рибите много обичат мъже с брада. Почти колкото жените!
- Вярно?
- Да. Рибите, ка'ам ти, направо ше ти скочат у лодката, само ако забележат, че имаш неустоима растителност по лицето. Затуй понекогаж и изкуствената брада помага. Донекъде.

Въздишка на отегчение.

- Хм, интересно...

Замечтана въздишка.

- Ех... Ако можеше и жените, като рибите, да скачат у джиповете на мъжете с бради. Немаше да съ бръсна въобще! Жените обаче са по-сдържани, ка'ам ти. Наистина жалко.

Неловка пауза.

- Е, добре тогава! Май че вече сме готови. Скачай у лодката, момчето ми. Отиваме за риба!