![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИзвестно е, че гърците са изнамерили демокрацията, а римляните са я доразвили до демократична корупция. По-късно хората осъзнали, че прекалено ги мързи да се самоуправляват, затова си избрали Сенат, който да го прави вместо тях. След това пък Сенатът решил, че не му се занимава с глупости и назначил Министър-Председател. Предишният министър-председател на Гърция е от партията Нова Демокрация, която се казва така, понеже е преоткрила демокрацията като нова форма на олигархия.
В Гърция има и още няколко опозиционни партии, но те са без значение. Единствено се знае, че принадлежат към крайното ляво и крайното дясно или нещо подобно. Отвреме-навреме им се чува гласът, когато тълпи пубертети наизлязат по улиците и започнат да си убиват времето с мятане на камъни по витрините и запалителни коктейли "Молотов" по ченгетата, които удобно си подлагат гърбовете под канонадата за забавление на чуждестранните репортери.
Основният враг на гърците са турците, с които те неспирно воюват из интернет пространството. Диапазонът от теми, по които тези две особено неприятни нации имат разногласия, са неща като футбола, киселото мляко и баклавата - един особен десерт, съдържащ толкова много концентрирана захар, че в големи количества може да бъде смъртоносен. Или да се използва като ядрено гориво. Понякога двете страни го употребяват във военните действия помежду си.
В днешно време бойните действия между гърци и турци се водят главно в Youtube, където основните оръжия са безспирните ругатни по адрес на другия, написани с особено ужасни граматически грешки. Най-често се споменават майките, лелите и други роднини от женски пол, които неминуемо биват обругавани от банда изнасилвачи, а също така някак учудващо често се споменава и чукането на кози и овце. Никой не знае защо сексът с друг животински вид се счита за толкова голяма обида, но явно той е табу сред младежта в двете страни, а гърците се обиждат особено много, което е странно, предвид любопитната им история в Древността по отношение на секса.
Последният въоръжен сблъсък между Гърция и Турция се състоял през 1989 г., когато един турист без да иска изтървал едно камъче, докато плавал на един ферибот през Егейско море. За няколко минути цял отряд турски морски командоси успели да установят трайно присъствие върху камъчето, което пък породило притеснения в Солун, че скоро всички морски камъчета ще бъдат населени от мънички турски войничета. Като незабавен отговор на провокацията, Гърция повишила корупцията в държавата, увеличила количествата консумирано фрапе в следобедните часове, както и покачила децибелите на политическото мрънкане сред вечерните седенки на по чаша узо и една игра на табла. После всичко се уталожило.
Известно е и че гърците са изнамерили Цивилизацията и са я разпространили сред останалите пещерняци срещу скромна такса. Все пак още се намират хора, които предпочитат уюта на пещерите - условията предлагат добър климат, топла вода през зимата, хладен бриз през лятото и възможно най-доброто укритие за извънбрачни действия.
Никой не смее да се заяжда с гърците, защото ако им се отваряш, могат по всяко време да ти дръпнат шалтера на цивилизацията и да те върнат в Каменната Ера. Един добър пример са китайците, които никога не са се карали с гърчолята, затова и сега са Номер 1. Но и те имат едно наум, че ръката на гърците винаги стои на шалтера!
Гърция е дом на около 11 млн. човека, всичките интелигентни, влиятелни и красиви. Особено гръцките жени се гордеят с най-красивото лицево окосмяване в цяла Европа. Абе въобще, гърците са най-великата нация на всички времена. Може и да имат някои трески за дялане, но пък са забавни.
Официално в Гърция има равенство на половете, но всъщност на жените (малкото жени, които въобще работят) се плаща наполовина. Около 40% от гръцките жени работят, макар че много добре знаят, че мястото им е вкъщи до печката, а когато техният "маляка" се прибере у дома вечер, те следва да му изперат чорапите. Гръцките жени не са задължени да ходят в казармата (въпреки лицевото им окосмяване), което е добре дошло за тях - така имат повече време за ходене по магазините! Когато се развеждат, мъжът и жената автоматично си делят цялото имущество поравно, понеже са съвсем наясно, че никога няма да се разберат културно помежду си. В днешно време една гръцка жена може спокойно да си запази фамилията, когато се жени, дори и само за да дразни мъжа си. Средната продължителност на живота на гръцките жени е 917 години. За мъжете е около 80, тъй като те могат да изтърпят жените си само за около 60 години.
Не е рядкост мъжете да наричат жените си "аноргазмики", намеквайки, че те са неспособни да изпитат оргазъм (вероятно поради дебелите слоеве подкожни тлъстини или нещо друго), докато гръцките мъже могат да постигат оргазъм във всеки даден момент, а също така и по два пъти във всеки не-даден момент.
Повечето мъже в Гърция се наричат помежду си "маляка" (дръвник, задник, тъпанар, а също така и пич, приятел). Звучи малко гадно, но все по-често и жените се наричат така помежду си. Според някои изследвания това се дължи на отлагането на специфична субстанция по топките на жените.
Икономиката на Гърция се състои главно в изнудване на Бивша и Предишна Югославска Република Почти-Македония. Други забележими стопански сектори са поемането на извънредно големи количества държавен дълг и после изнудване на Еврозоната да им плати вересиите, иначе ще повлекат Еврото и с него - цялата Еврозона. Италия също е един виден претендент за титлата в тази дисциплина, но за момента никой не може да се опре на гърците.
Туризмът е особено развит бизнес в Гърция. Ако сте достатъчно отегчени или гладни, че да влезете сам в гръцка таверна, не очаквайте да Ви сервират нищо в продължение на няколко часа. Причината е, че в Гърция е нечувано някой да се храни сам. Най-вероятно ще си помислят, че чакате някого. Иначе защо въобще ще напускате апартамента си?
Счита се за много невъзпитано да викате келнера за сметката, преди въображаемите Ви гости да са пристигнали. Макар че това започва да се променя в някои курорти (особено по отношение на туристите, които са странно лесни за разпознаване), в селата и по-малките градове тези порядки си остават. Особено на остров Крит и по повечето останали скали из морето.
Макар че Гърция на хартия се движи по Източноевропейско Часово Време, гърците имат особено разбиране за времето. Ако автобусът трябва да пристигне в 10:30, то той ще дойде някъде между 10 и 11, в зависимост от трафика, с колко хора шофьорът е решил да си побъбри по пътя и ред още дребни нещица. Ако някой грък Ви каже, че автобусът ще дойде "след" 4 ч., то той всъщност нищо съществено не Ви е обещал! Гърците просто не живеят по часовник. Те имат и особено виждане за това какво е "утро", "следобед" и "вечер". Казва се "Добро утро!" до 12 ч. Ако сте се разбрали да се срещнете "следобед", не очаквайте това да стане преди 18:00! А вечерята никога не започва по-рано от 21:00. Също така, никой нищо няма да Ви каже, ако им звъннете към 22:00.
От друга страна, "сиестата" между 15 и 17 ч. се счита за свещена. По време на сиеста е много неподходящо, дори опасно за живота, да безпокоите някого. Но и не е рядкост да се чуят истерични крясъци и псувни по време на сиеста - издава ги някой, който особено много цени (без)действието по време на сиеста. И ще Ви обсипят с "маляка" и други подобни, ако не се съобразявате с това и ако се занимавате с такива кощунствени дейности като пробиване на дупки с бормашина, удряне с чук, местене на мебели или пърпорене с онези шумните мотопеди по улиците (стрелбата с оръжие не се брои).
От началото на миналата година Гърция изпитва някои дребни затруднения с паричните си потоци. Причината е, че правителството е изхарчило всичките обществени пари за луксозни покупки, поддържане на висок жизнен стандарт, както и корупция. Гърция е известна с огромните количества пликове, пълни с пари, известни като "факелалия", които хората използват, за да им се свърши някаква работа - например да ги прегледа доктор, или данъчният да им спести някоя и друга хилядарка. Наред с туризма, пликовете с пачки са основният източник на доходи за страната. Все пак Гърция е обещала на Германия и Съединените Американски Банкери да им се разплати по други начини.
---
С наближаване на пладне, жегата ставаше все по-непоносима. На небето не се виждаше нито едно облаче, а покрай пътя нямаше нито едно дръвче, дори и храсти нямаше. Тъкмо бяха минали през ГКПП Илинден и Пейчо вече се пържеше в собствения си сос зад волана. До него Лалка пуфтеше откъм напечената страна. Сякаш самата машина се задъхваше.
- Уф, сигурно вънка е 35 градуса! - изсумтя Лалка с отпаднал глас.
Пейчо привидно не й обърна внимание. След малко се опита да смени темата:
- Ама не е ли гот чувството на свобода? Да те пуснат през границата само срещу лична карта, а? Европейци сме вече!
Лалка смотолеви някакво възклицание и се загледа през страничния прозорец. Беше ходила в Гърция поне половин дузина пъти, но никога не спираше да се изумява на разликите с дома. От една страна всичко изглеждаше много подредено. Но от друга, тук времето сякаш бе замряло. Може би в някакво очакване да стане нещо, но то никога не се случваше. "Утре, може би" - това си мислеше тя, докато Опела се плъзгаше през напечените от жестокото слънце каменисти полета на Гръцка Македония.
Решиха да подминат Драма и да налеят гориво в едно село след града. Нямаха особено желание да влизат в центъра на един толкова хаотичен, макар и малък град. Последния път бяха се забили из малките улички и бяха прекарали поне час в лутане из кръстовища, светофари и безспирно бибиткащи, изнервени шофьори и мотопедисти. Просто не си струваше да се пробват да търсят бензиностанция из града.
Предния ден хотелиерът в Банско им бе казал, че е по-изгодно да налеят нафта в някоя от малките бензиностанции из гръцките села. По-евтино идвало. Затова спряха на първата колонка след Драма.
Тук като че ли всяка втора къща разполагаше с миниатюрна бензиностанция. "Нафтата сигурно извира изпод дърветата", бе се пошегувал Пейчо. Само дето нямаше много дървета...
Вратата на магазина се затръшна зад двамата и камбанката жално издрънча. Вътре нямаше никого. Пейчо се огледа иззад тезгяха, даже се прокашля учтиво. Но в магазина нямаше никакви други врати, а отзад явно не стоеше никой.
Лалка се върна до вратата и провери табелката.
- Хъм, пише "затворено".
- Така ли? - учуди се Пейчо.
- Да. А пък си е отворено! - с леко раздразнение процеди Лалка.
- Мдаа. Може някой спокойно да го обере тоя магазин и даже няма да разберат! - ухили се Пейчо.
- Глупости. Не забравяй, че тука е Гърция. Не е България! - отвърна Лалка и отвори вратата, за да се огледа за някого из двора на къщата. - Ехо? Ееехооо?
Отнякъде се чу гласът на някаква жена. Лалка се обърна натам и в следващия момент видя една възпълничка дама на средна възраст, която си подаваше главата иззад един простор с пране. "Дама" наистина бе най-подходящото определение, защото въпросната жена носеше много хубава дълга рокля, с която спокойно можеш да отидеш на вечеря в някой изискан ресторант в града. Имаше големи сребърни обеци, а на лицето й вероятно бе наложен сантиметър грим. Цялото й обаяние обаче бе в устните - ярко алени с най-крещящото червило, което Лалка бе виждала някога. Контрастираха с избелените й страни, по които обаче се забелязваха промишлени количества руж.
Онази се обади на развален гръцко-български. За щастие много от гърците по тези места бяха понаучили малко от езика на най-масовите си чуждестранни посетители.
- Цакайте, мазът ми сига поцива... - каза жената - След обед е сига!
Лалка все още бе изгубила говор и картина пред вида на това наконтено същество, но успя да върже едно изречение:
- Ами обслужете ни Вие, тогава! Ние искаме да си купим само вода!
Жената явно се подвоуми.
- Не мозе пипа касата, сте ми се кара. - после размисли нещо - Ай сега сте викна сина.
И изчезна нанякъде.
Лалка се прибра обратно в магазина, където Пейчо разглеждаше Некерманите с гръцките острови.
Разказа му за случката.
- Тука май ще се окаже истина, че жените не работят. Щом и семейната каса не й дават да пипа...
- Ами, представи си. По цял ден пере, готви, простира и сигурно гледа децата. И следобед, каквото и да означава "следобед" за тези, прекарва с приятелките си на пейката в клюкарене или по магазините. И аз да съм, и аз няма да й дам да си вре носа в касата с парите! - отсъди Лалка.
- Говориш като българка, хаха! - пак се ухили Пейчо.
...
Минаха се пет минути. След това десетина. Даже към петнайсет отиваха. А никой още не се появяваше.
- Ще взема накрая да го обера този магазин наистина! - вече не на шега каза Пейчо, докато Лалка се опитваше да влезе вътре във вентилатора. Жегата в магазина бе още по-непоносима от тази навън.
Внезапно вратата се отвори и вътре влязоха няколко гъркини, същите такива наконтени като първата. Тежки аромати на разнородни парфюми лъхнаха двамата уморени пътници още отдалеч, преди новодошлите да са стигнали до тезгяха на магазинера. Две от тях изгледаха Лалка отгоре до долу с явно презрение. Другите даже не благоволиха да й обърнат внимание.
"Да не би от километър да ми личи, че съм българка!?", вътрешно се намръщи тя. "Каква надменност..."
И тогава момчето на собственика най-сетне се появи. Върлинестият дангалак трябваше да се наведе, за да не удари главата си в рамката на вратата. С камилска стъпка се добра до тезгяха и веднага се обърна към гъркините, за да ги обслужи. Лалка сякаш не съществуваше.
- Ама какво е това безобразие! - изсъска под сурдинка тя към Пейчо. - Аз бях тука първа!
Двамата наблюдаваха как гъркините си купуват кафе и шоколади, докато Лалка видимо кипеше от гняв, че са я предредили така нахално. Никой не й обърна внимание. За жалост не й достигаха гръцките думи, за да оспорва това грубо погазване на реда. Затова стаи недоволството си и само продължи да мърмори едва доловимо.
Пейчо остави Некерманите и се обърна тихо към нея:
- Не им обръщай внимание, Лале. Те са си такива тука...
- Ама как така ще ме предреждат! За какви се мислят тия! - мърмореше тя - Ние втора ръка хора ли сме?
Пейчо се опитваше да я успокои, а тя стрелкаше с мънички мълнии всяка от наглите гъркини, докато те се изнизваха една по една от магазина.
- Спокойно, Лале. - продължаваше да я успокоява Пейчо - Сега като ги натисне кризата, ще обърнат плочата. И ще ни дойдат на крака да ни молят за подаяния...
Това изглежда накара Лалка да се замисли.
- Ха! Как се обръщат нещата, а? - с нескрито злорадство процеди тя.
След минутка вече бяха отвън с две туби с минерална вода. Бяха излезли, без да се обърнат. Това бе най-малкото наказание, което можеха да очакват тези гърци.
Все така мърморейки, Лалка влезе в колата. Пейчо врътна стартера и потеглиха по-нататък по размекнатия от слънцето път, по-надалеч от това проклето място. Напред, към белия град Кавала.
В Гърция има и още няколко опозиционни партии, но те са без значение. Единствено се знае, че принадлежат към крайното ляво и крайното дясно или нещо подобно. Отвреме-навреме им се чува гласът, когато тълпи пубертети наизлязат по улиците и започнат да си убиват времето с мятане на камъни по витрините и запалителни коктейли "Молотов" по ченгетата, които удобно си подлагат гърбовете под канонадата за забавление на чуждестранните репортери.
Основният враг на гърците са турците, с които те неспирно воюват из интернет пространството. Диапазонът от теми, по които тези две особено неприятни нации имат разногласия, са неща като футбола, киселото мляко и баклавата - един особен десерт, съдържащ толкова много концентрирана захар, че в големи количества може да бъде смъртоносен. Или да се използва като ядрено гориво. Понякога двете страни го употребяват във военните действия помежду си.
В днешно време бойните действия между гърци и турци се водят главно в Youtube, където основните оръжия са безспирните ругатни по адрес на другия, написани с особено ужасни граматически грешки. Най-често се споменават майките, лелите и други роднини от женски пол, които неминуемо биват обругавани от банда изнасилвачи, а също така някак учудващо често се споменава и чукането на кози и овце. Никой не знае защо сексът с друг животински вид се счита за толкова голяма обида, но явно той е табу сред младежта в двете страни, а гърците се обиждат особено много, което е странно, предвид любопитната им история в Древността по отношение на секса.
Последният въоръжен сблъсък между Гърция и Турция се състоял през 1989 г., когато един турист без да иска изтървал едно камъче, докато плавал на един ферибот през Егейско море. За няколко минути цял отряд турски морски командоси успели да установят трайно присъствие върху камъчето, което пък породило притеснения в Солун, че скоро всички морски камъчета ще бъдат населени от мънички турски войничета. Като незабавен отговор на провокацията, Гърция повишила корупцията в държавата, увеличила количествата консумирано фрапе в следобедните часове, както и покачила децибелите на политическото мрънкане сред вечерните седенки на по чаша узо и една игра на табла. После всичко се уталожило.
Известно е и че гърците са изнамерили Цивилизацията и са я разпространили сред останалите пещерняци срещу скромна такса. Все пак още се намират хора, които предпочитат уюта на пещерите - условията предлагат добър климат, топла вода през зимата, хладен бриз през лятото и възможно най-доброто укритие за извънбрачни действия.
Никой не смее да се заяжда с гърците, защото ако им се отваряш, могат по всяко време да ти дръпнат шалтера на цивилизацията и да те върнат в Каменната Ера. Един добър пример са китайците, които никога не са се карали с гърчолята, затова и сега са Номер 1. Но и те имат едно наум, че ръката на гърците винаги стои на шалтера!
Гърция е дом на около 11 млн. човека, всичките интелигентни, влиятелни и красиви. Особено гръцките жени се гордеят с най-красивото лицево окосмяване в цяла Европа. Абе въобще, гърците са най-великата нация на всички времена. Може и да имат някои трески за дялане, но пък са забавни.
Официално в Гърция има равенство на половете, но всъщност на жените (малкото жени, които въобще работят) се плаща наполовина. Около 40% от гръцките жени работят, макар че много добре знаят, че мястото им е вкъщи до печката, а когато техният "маляка" се прибере у дома вечер, те следва да му изперат чорапите. Гръцките жени не са задължени да ходят в казармата (въпреки лицевото им окосмяване), което е добре дошло за тях - така имат повече време за ходене по магазините! Когато се развеждат, мъжът и жената автоматично си делят цялото имущество поравно, понеже са съвсем наясно, че никога няма да се разберат културно помежду си. В днешно време една гръцка жена може спокойно да си запази фамилията, когато се жени, дори и само за да дразни мъжа си. Средната продължителност на живота на гръцките жени е 917 години. За мъжете е около 80, тъй като те могат да изтърпят жените си само за около 60 години.
Не е рядкост мъжете да наричат жените си "аноргазмики", намеквайки, че те са неспособни да изпитат оргазъм (вероятно поради дебелите слоеве подкожни тлъстини или нещо друго), докато гръцките мъже могат да постигат оргазъм във всеки даден момент, а също така и по два пъти във всеки не-даден момент.
Повечето мъже в Гърция се наричат помежду си "маляка" (дръвник, задник, тъпанар, а също така и пич, приятел). Звучи малко гадно, но все по-често и жените се наричат така помежду си. Според някои изследвания това се дължи на отлагането на специфична субстанция по топките на жените.
Икономиката на Гърция се състои главно в изнудване на Бивша и Предишна Югославска Република Почти-Македония. Други забележими стопански сектори са поемането на извънредно големи количества държавен дълг и после изнудване на Еврозоната да им плати вересиите, иначе ще повлекат Еврото и с него - цялата Еврозона. Италия също е един виден претендент за титлата в тази дисциплина, но за момента никой не може да се опре на гърците.
Туризмът е особено развит бизнес в Гърция. Ако сте достатъчно отегчени или гладни, че да влезете сам в гръцка таверна, не очаквайте да Ви сервират нищо в продължение на няколко часа. Причината е, че в Гърция е нечувано някой да се храни сам. Най-вероятно ще си помислят, че чакате някого. Иначе защо въобще ще напускате апартамента си?
Счита се за много невъзпитано да викате келнера за сметката, преди въображаемите Ви гости да са пристигнали. Макар че това започва да се променя в някои курорти (особено по отношение на туристите, които са странно лесни за разпознаване), в селата и по-малките градове тези порядки си остават. Особено на остров Крит и по повечето останали скали из морето.
Макар че Гърция на хартия се движи по Източноевропейско Часово Време, гърците имат особено разбиране за времето. Ако автобусът трябва да пристигне в 10:30, то той ще дойде някъде между 10 и 11, в зависимост от трафика, с колко хора шофьорът е решил да си побъбри по пътя и ред още дребни нещица. Ако някой грък Ви каже, че автобусът ще дойде "след" 4 ч., то той всъщност нищо съществено не Ви е обещал! Гърците просто не живеят по часовник. Те имат и особено виждане за това какво е "утро", "следобед" и "вечер". Казва се "Добро утро!" до 12 ч. Ако сте се разбрали да се срещнете "следобед", не очаквайте това да стане преди 18:00! А вечерята никога не започва по-рано от 21:00. Също така, никой нищо няма да Ви каже, ако им звъннете към 22:00.
От друга страна, "сиестата" между 15 и 17 ч. се счита за свещена. По време на сиеста е много неподходящо, дори опасно за живота, да безпокоите някого. Но и не е рядкост да се чуят истерични крясъци и псувни по време на сиеста - издава ги някой, който особено много цени (без)действието по време на сиеста. И ще Ви обсипят с "маляка" и други подобни, ако не се съобразявате с това и ако се занимавате с такива кощунствени дейности като пробиване на дупки с бормашина, удряне с чук, местене на мебели или пърпорене с онези шумните мотопеди по улиците (стрелбата с оръжие не се брои).
От началото на миналата година Гърция изпитва някои дребни затруднения с паричните си потоци. Причината е, че правителството е изхарчило всичките обществени пари за луксозни покупки, поддържане на висок жизнен стандарт, както и корупция. Гърция е известна с огромните количества пликове, пълни с пари, известни като "факелалия", които хората използват, за да им се свърши някаква работа - например да ги прегледа доктор, или данъчният да им спести някоя и друга хилядарка. Наред с туризма, пликовете с пачки са основният източник на доходи за страната. Все пак Гърция е обещала на Германия и Съединените Американски Банкери да им се разплати по други начини.
---
С наближаване на пладне, жегата ставаше все по-непоносима. На небето не се виждаше нито едно облаче, а покрай пътя нямаше нито едно дръвче, дори и храсти нямаше. Тъкмо бяха минали през ГКПП Илинден и Пейчо вече се пържеше в собствения си сос зад волана. До него Лалка пуфтеше откъм напечената страна. Сякаш самата машина се задъхваше.
- Уф, сигурно вънка е 35 градуса! - изсумтя Лалка с отпаднал глас.
Пейчо привидно не й обърна внимание. След малко се опита да смени темата:
- Ама не е ли гот чувството на свобода? Да те пуснат през границата само срещу лична карта, а? Европейци сме вече!
Лалка смотолеви някакво възклицание и се загледа през страничния прозорец. Беше ходила в Гърция поне половин дузина пъти, но никога не спираше да се изумява на разликите с дома. От една страна всичко изглеждаше много подредено. Но от друга, тук времето сякаш бе замряло. Може би в някакво очакване да стане нещо, но то никога не се случваше. "Утре, може би" - това си мислеше тя, докато Опела се плъзгаше през напечените от жестокото слънце каменисти полета на Гръцка Македония.
Решиха да подминат Драма и да налеят гориво в едно село след града. Нямаха особено желание да влизат в центъра на един толкова хаотичен, макар и малък град. Последния път бяха се забили из малките улички и бяха прекарали поне час в лутане из кръстовища, светофари и безспирно бибиткащи, изнервени шофьори и мотопедисти. Просто не си струваше да се пробват да търсят бензиностанция из града.
Предния ден хотелиерът в Банско им бе казал, че е по-изгодно да налеят нафта в някоя от малките бензиностанции из гръцките села. По-евтино идвало. Затова спряха на първата колонка след Драма.
Тук като че ли всяка втора къща разполагаше с миниатюрна бензиностанция. "Нафтата сигурно извира изпод дърветата", бе се пошегувал Пейчо. Само дето нямаше много дървета...
Вратата на магазина се затръшна зад двамата и камбанката жално издрънча. Вътре нямаше никого. Пейчо се огледа иззад тезгяха, даже се прокашля учтиво. Но в магазина нямаше никакви други врати, а отзад явно не стоеше никой.
Лалка се върна до вратата и провери табелката.
- Хъм, пише "затворено".
- Така ли? - учуди се Пейчо.
- Да. А пък си е отворено! - с леко раздразнение процеди Лалка.
- Мдаа. Може някой спокойно да го обере тоя магазин и даже няма да разберат! - ухили се Пейчо.
- Глупости. Не забравяй, че тука е Гърция. Не е България! - отвърна Лалка и отвори вратата, за да се огледа за някого из двора на къщата. - Ехо? Ееехооо?
Отнякъде се чу гласът на някаква жена. Лалка се обърна натам и в следващия момент видя една възпълничка дама на средна възраст, която си подаваше главата иззад един простор с пране. "Дама" наистина бе най-подходящото определение, защото въпросната жена носеше много хубава дълга рокля, с която спокойно можеш да отидеш на вечеря в някой изискан ресторант в града. Имаше големи сребърни обеци, а на лицето й вероятно бе наложен сантиметър грим. Цялото й обаяние обаче бе в устните - ярко алени с най-крещящото червило, което Лалка бе виждала някога. Контрастираха с избелените й страни, по които обаче се забелязваха промишлени количества руж.
Онази се обади на развален гръцко-български. За щастие много от гърците по тези места бяха понаучили малко от езика на най-масовите си чуждестранни посетители.
- Цакайте, мазът ми сига поцива... - каза жената - След обед е сига!
Лалка все още бе изгубила говор и картина пред вида на това наконтено същество, но успя да върже едно изречение:
- Ами обслужете ни Вие, тогава! Ние искаме да си купим само вода!
Жената явно се подвоуми.
- Не мозе пипа касата, сте ми се кара. - после размисли нещо - Ай сега сте викна сина.
И изчезна нанякъде.
Лалка се прибра обратно в магазина, където Пейчо разглеждаше Некерманите с гръцките острови.
Разказа му за случката.
- Тука май ще се окаже истина, че жените не работят. Щом и семейната каса не й дават да пипа...
- Ами, представи си. По цял ден пере, готви, простира и сигурно гледа децата. И следобед, каквото и да означава "следобед" за тези, прекарва с приятелките си на пейката в клюкарене или по магазините. И аз да съм, и аз няма да й дам да си вре носа в касата с парите! - отсъди Лалка.
- Говориш като българка, хаха! - пак се ухили Пейчо.
...
Минаха се пет минути. След това десетина. Даже към петнайсет отиваха. А никой още не се появяваше.
- Ще взема накрая да го обера този магазин наистина! - вече не на шега каза Пейчо, докато Лалка се опитваше да влезе вътре във вентилатора. Жегата в магазина бе още по-непоносима от тази навън.
Внезапно вратата се отвори и вътре влязоха няколко гъркини, същите такива наконтени като първата. Тежки аромати на разнородни парфюми лъхнаха двамата уморени пътници още отдалеч, преди новодошлите да са стигнали до тезгяха на магазинера. Две от тях изгледаха Лалка отгоре до долу с явно презрение. Другите даже не благоволиха да й обърнат внимание.
"Да не би от километър да ми личи, че съм българка!?", вътрешно се намръщи тя. "Каква надменност..."
И тогава момчето на собственика най-сетне се появи. Върлинестият дангалак трябваше да се наведе, за да не удари главата си в рамката на вратата. С камилска стъпка се добра до тезгяха и веднага се обърна към гъркините, за да ги обслужи. Лалка сякаш не съществуваше.
- Ама какво е това безобразие! - изсъска под сурдинка тя към Пейчо. - Аз бях тука първа!
Двамата наблюдаваха как гъркините си купуват кафе и шоколади, докато Лалка видимо кипеше от гняв, че са я предредили така нахално. Никой не й обърна внимание. За жалост не й достигаха гръцките думи, за да оспорва това грубо погазване на реда. Затова стаи недоволството си и само продължи да мърмори едва доловимо.
Пейчо остави Некерманите и се обърна тихо към нея:
- Не им обръщай внимание, Лале. Те са си такива тука...
- Ама как така ще ме предреждат! За какви се мислят тия! - мърмореше тя - Ние втора ръка хора ли сме?
Пейчо се опитваше да я успокои, а тя стрелкаше с мънички мълнии всяка от наглите гъркини, докато те се изнизваха една по една от магазина.
- Спокойно, Лале. - продължаваше да я успокоява Пейчо - Сега като ги натисне кризата, ще обърнат плочата. И ще ни дойдат на крака да ни молят за подаяния...
Това изглежда накара Лалка да се замисли.
- Ха! Как се обръщат нещата, а? - с нескрито злорадство процеди тя.
След минутка вече бяха отвън с две туби с минерална вода. Бяха излезли, без да се обърнат. Това бе най-малкото наказание, което можеха да очакват тези гърци.
Все така мърморейки, Лалка влезе в колата. Пейчо врътна стартера и потеглиха по-нататък по размекнатия от слънцето път, по-надалеч от това проклето място. Напред, към белия град Кавала.
