![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlДайте и на най-дребния служител мъничко власт и той ще покаже, че я притежава!
Няма по-голяма подхранваща сила за самочувствието на някой от Властта във всичките й измерения. И ако някак си е разбираемо това поведение в професионалния живот на човек, то в личностните отношения е опасно и смачкващо.
Везните на човешките отношения рязко се накланят, когато едната страна усети властта си над другата. Всеки от нас е бил и в двете позиции, зависи обаче в каква поредност и в коя повече пъти и време.
Ако си слабата страна в едно приятелство, в една връзка, рискуваш да се сблъскаш със зависимостта. Нуждата от другия минава от приятно усещане към плашещо чувство, за да завърши в омагьосания кръг на страха.
Имаш ли избор? Винаги имаш – да се оставиш на нуждата и да търпиш, или да избягаш. И за двете се иска сила.
Ако някак добиеш власт в едно приятелство, в една връзка, започваш със сладкото усещане, че помагаш, че правиш добро. Минаваш през досадата да си водещия и катастрфираш в презрението на слабостта. И дори да не го искаш, променяш поведението си към другия. Доставя ти удоволствие, опиянява те смирението, страха, раболепието в очите на човека.
Имаш избор - да мачкаш и да ти харесва, да доминираш с чувство на духовна незадоволеност, или да избягаш. Имаш избор винаги, когато разбираш властта си. Страшното става, когато не я осъзнаваш!
Решението, ще кажете, е златната среда! В този случай обаче тя не се изразява в еднаквата тежест на везните, в това хората да са еднакво силни във всеки един момент – това едва ли е достижимо. За да бъде истинско и за двете страни, може би властта трябва да се движи по крива между двама души – всеки да бъде и доминиращ и доминиран, подкрепящ и подкрепян, силен и слаб.
Така кръгът ще се затвори, може би!
Няма по-голяма подхранваща сила за самочувствието на някой от Властта във всичките й измерения. И ако някак си е разбираемо това поведение в професионалния живот на човек, то в личностните отношения е опасно и смачкващо.
Везните на човешките отношения рязко се накланят, когато едната страна усети властта си над другата. Всеки от нас е бил и в двете позиции, зависи обаче в каква поредност и в коя повече пъти и време.
Ако си слабата страна в едно приятелство, в една връзка, рискуваш да се сблъскаш със зависимостта. Нуждата от другия минава от приятно усещане към плашещо чувство, за да завърши в омагьосания кръг на страха.
Имаш ли избор? Винаги имаш – да се оставиш на нуждата и да търпиш, или да избягаш. И за двете се иска сила.
Ако някак добиеш власт в едно приятелство, в една връзка, започваш със сладкото усещане, че помагаш, че правиш добро. Минаваш през досадата да си водещия и катастрфираш в презрението на слабостта. И дори да не го искаш, променяш поведението си към другия. Доставя ти удоволствие, опиянява те смирението, страха, раболепието в очите на човека.
Имаш избор - да мачкаш и да ти харесва, да доминираш с чувство на духовна незадоволеност, или да избягаш. Имаш избор винаги, когато разбираш властта си. Страшното става, когато не я осъзнаваш!
Решението, ще кажете, е златната среда! В този случай обаче тя не се изразява в еднаквата тежест на везните, в това хората да са еднакво силни във всеки един момент – това едва ли е достижимо. За да бъде истинско и за двете страни, може би властта трябва да се движи по крива между двама души – всеки да бъде и доминиращ и доминиран, подкрепящ и подкрепян, силен и слаб.
Така кръгът ще се затвори, може би!
