![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЗа всяко крайно поведение причината е страхът!
Имам си теория за това кое поражда агресията в човешкото поведение. Само малка част от хората са „генетично” лоши, изключения са тотално черните души, които са родени такива. Повечето сме сиви мишки. Всеки е способен на агресия, просто прагът на тази агресия за всеки е различен. Прагът ни на контрол и търпимост е различен и конкретния повод – също, но първопричината е една – Страхът.
Несигурни и объркани, съответно сме и най-лабилни. И тогава абсолютно предсказуемата реакция е ответен удар. Независимо дали е физическа, психическа или емоционална – комбинирането им пък прави убийствен коктейл не само за другите, но най-вече за Нас самите.
Знаем, че на тъмно всичко си е същото, но все пак се озъртаме плахо – защо? Страхът вероятно е наследено чувство. Казват, че е част от генетичния ни код, част от еволюцията ни, че е тънка границата с инстинкта за оцеляване и понякога се преливат...
Страхът е липса на отговори. А Въпросите мъчат и глождят. Незнанието ведно с любопитството понякога изваждат най-лошото от нас. И тогава на моменти дори сами се питаме: Това аз ли съм?
Имам си теория за това кое поражда агресията в човешкото поведение. Само малка част от хората са „генетично” лоши, изключения са тотално черните души, които са родени такива. Повечето сме сиви мишки. Всеки е способен на агресия, просто прагът на тази агресия за всеки е различен. Прагът ни на контрол и търпимост е различен и конкретния повод – също, но първопричината е една – Страхът.
Несигурни и объркани, съответно сме и най-лабилни. И тогава абсолютно предсказуемата реакция е ответен удар. Независимо дали е физическа, психическа или емоционална – комбинирането им пък прави убийствен коктейл не само за другите, но най-вече за Нас самите.
Знаем, че на тъмно всичко си е същото, но все пак се озъртаме плахо – защо? Страхът вероятно е наследено чувство. Казват, че е част от генетичния ни код, част от еволюцията ни, че е тънка границата с инстинкта за оцеляване и понякога се преливат...
Страхът е липса на отговори. А Въпросите мъчат и глождят. Незнанието ведно с любопитството понякога изваждат най-лошото от нас. И тогава на моменти дори сами се питаме: Това аз ли съм?
