Интерлюдия. Внимавай какво си пожелаваш.

[asthfghl]

- Какво те мъчи, сине, че не можеш да скриеш болката от мен?
- Нищо. Не ми се говори.
- Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
- Няма смисъл просто, мечтите са най-жестокото наказание. Самонаказание.
- Но животът, преди да ти даде крила да полетиш, ти счупва краката. Мечтите са поглед в бъдещето - единствената машина на времето, пълна свобода, необятност. Как може това да бъде наказание?
- Мечтателят е човек, който вижда пътя си само на лунна светлина и наказанието му е, че вижда  зората преди останалия свят. Не съм готов да посрещна зората!
- Не осакатявай душата си, дете мое. Разочарованието дебне от всеки ъгъл да нападне надеждата. От теб зависи дали ще се заровиш в оковите на реалността, или ще оставиш открехнат прозореца към звездите.
- Със затворени очи животът е по-хубав.