![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlБързата храна е маркетингов термин, предназначен да имитира определен вид хранителни продукти, създадени от напълно синтетични съставки. Тъй като технически не съдържат никаква храна, "бързите храни" могат да бъдат консумирани и по време на Постите, т.е. те са напълно приемливи от религиозна гледна точка. Едно друго популярно название на бързата храна е "Америка".
Сред религиозните водачи има консенсус, че бързата храна е дар за богобоязливия вярващ и той следва напълно да й се отдаде. Самият Папа обожава блудкавата, подобна на гъба повърхност на хамбургерите на петролна основа и е обявил известния талисман на бързите храни Роналд МакДоналд за "блажен", което го поставя пръв на опашката на кандидат-светците (Йоан Павел II, ти ще почакаш). От друга страна, както е известно, да си пръв на опашката си е най-изнервящото занимание. А пък Осама бин Ладен е пускал няколко видеозаписа по Ал-Джазира, в които е заснет как поглъща цели консервени кутии с шунка, барабар с кутията. И е издал фатва, с която обявил хамбургерите за втория по значение продукт-менте, дело на Америка, непосредствено след "оная му работа" на Джорджи Буш-младши (има се предвид свидетелството му за изкарана казарма).
Бързите храни могат да бъдат произведени като имитация на произволен набор от съставки, включени в рецептата (и още толкова изключени). Към невключените спадат всички възможни хранителни продукти, които изрично се забраняват за употреба за направата на бърза храна. Месото, хлябът, градинските маркучи, използвани накрайници на бензинови колонки, бебешки мозък, бензин (може и дизел), добрите стари сушени барабонки от коза, плодове, зеленчуци и гениталии на различни животни (като например катерица, питон, или Лейди Гага), са сред списъка със забранени субстанции. Макар и понякога да изглежда, че съдържа някои от тези неща, това е само един хитър религиозен трик за заблуда на консуматора - подобно на втечняването на кръвта на Кървящата Мадона, или на факта, че без значение колко пъти си срещал Буда на пътя и си го прегазвал с колата, той все ще извади някоя нова мъдрост от ръкава си.
За разлика от гореизброените, нещата, които всъщност са включени в бързата храна, могат да бъдат: слуз (или сополи), суров петрол, крачка от хлебарки, дървени стърготини, горски торф, гурели, ушна кал, слюнка (често добавяна от добронамерен готвач), тебешир, отработено ракетно гориво, спукани презервативи, кокаин, трици, фасове, ръждиви метали, свински копитца, стари значки от мешките на дърти хипари, пирони, стъклария, помпони на мажоретки, лисичи опашки, заешки лапички, рогови рамки от очила на зубрач, пера от пощенски гълъби, елхови иглички, отходни води, многосрични думи, произволно нахвърляни цитати от Оскар Уайлд, използвано червило от японска гейша, жабешки трътки, както и още склюнка, още петрол, козина от кенгуру, ядрени отпадъци, нокти от крака, както и много, много гранясала шунка. Без шунка нищо не става.
Повечето служители в бързите закусвални са или извънземни, или деца. Често и двете. Никой нормален възрастен не би издържал на цялата тази олелия и на всепроникващия сладникав аромат. Освен това почти безплатната работна ръка е нещо полезно за бизнеса. Качва печалбите. Служителите прекарват целия си живот в изучаване на английски език и други американски обичаи, като например да носят каскет наобратно, да си пробиват езика с обеца и да търкат тезгяха с попивателна хартия.
Повечето фирми за бърза храна предлагат на служителите си някои образователни примамки. Така например ако издържиш да работиш две години там, ще проговориш английски също толкова добре, колкото и останалите ти колеги. Бурито? Такос? Лазаня? Компренде!? На това му се вика ен-те-лек-тоал-на осмоза. В смисъл, че нервите ти стават на осморка, а мозъкът ти придобива една гладка, аморфна структура, подобна на полирана топка за боулинг (друг известен американски обичай).
Заплащането е повече от отлично. Ако работиш там 20 години, накрая ще можеш да си купиш стар Форд Таурус от 1993-та, или пък още малко от онзи специалния шампоан, дето премахва блясъка от косата ти за един ден.
За да бъдеш квалифициран кадър в бизнеса, ще трябва да научиш неща като колко време се държат доматите на слънце, за да се получи "тайният сос". Не всекиму се удава, затова на въпроса са посветени цели реалити шоута по телевизията, които помагат на зрителя да обикне "Главния Готвач" (или както му викат, Господаря на Готвачите). В тези състезания победителят получава правото да пържи картофки до края на дните си и да изучи правилното произношение на буритос, такос и лазаня. В не-англо-говорящите страни наградата е леко модифицирана, като победителят пак получава правото да пържи картофки вовеки, но в този случай ще научи как е правилното произношение на "бъргър". Подсказка: НЕ е "бургер", това е на немски, а немците имат съвсем друго разбиране за яденето (да не говорим пък за пиенето).
---
Вече два часа автобусът се лангъркаше по сръбските друмища. От първоначалния ентусиазъм на нашите екскурзианти не бе останала и следа. Сега всеки дремеше или блееше през прозореца, а екскурзоводът Кънчо блажено примижаше, след като бе прекарал час в компанията на две възстарички дами. Бяха обърнали таман една дамаджанка с винце и сега се оригаха приглушено.
Станка все пак бе намерила начин да се скрие от прижурящото слънце. Бе облепила с вестници прозореца откъм южната страна. Но, по дяволите, рейсът все някак се извърташе в такава посока, че продължаваше да й пече. Вече наближаваше късният следобед и сега отвреме-навреме слънцето се подаваше иззад някой баир и й блесваше право в очите и я караше да се мръщи.
Кочо и Нейко играеха сантасе на задната седалка, а Бубито се бе преместила до Станка, за да си бъбрят. Но дори и най-опашатата клюка рано или късно омръзва. Затова сега Бубка основно гледаше в точка и току продумваше нещо, колкото да прави вятър с устата си:
- Станче ма... Ама само как ми намигна оня полицай, а?
- Уф... - въздъхна Станка, която чуваше тази история за десети път вече. - Не е полицай, ами митничар. Проверява паспортите.
- Аааа. Ясно. - не разбра Бубито. - От онези опасните, нъл?
Станка я изгледа косо. Каквато и мисъл да се въртеше понякога из тази руса главица, тя не се задържаше там задълго, а и да се задържеше, тя се блъскаше толкова напосоки из кухото пространство, че нямаше как да я спреш, за да я разпиташ откъде е, накъде се е запътила. Затова и нямаше особен смисъл да се мъчи да задълбава в подробности.
След известно мълчание, Бубито пак се обади:
- Колко мислиш, че ще пътуваме?
Станка пак я изгледа.
- Бубе, ние сме тръгнали на екскурзия. Забрави ли?
- Е? - пак не разбра Бубито.
- Е, ами доста ще пътуваме.
- Добре, ама кога ще видим нещо интересно?
- Уф, не знам. - нацупи се Станка и си сложи вестника на главата, докато слънцето за пореден път я прободе иззад два хълма.
На отсрещните седалки неколцина екскурзианти, които Станка смътно познаваше от съседното на Чучурково село, бяха събули обувките и качили крачищата си на предните облегалки, за да отморят малко. "Добра идея", рече си и Станка и изу едната си чехла.
След малко се разнесе специфичен аромат, затова тя побърза отново да я обуе. Тая работа май няма да стане така...
Почуди се с какво да се занимава. Всички модни списания бяха изчетени вече, жълтите вестници и те. Тогава я осени една идея.
- Гладна ли си бре, Бубке? - обърна се към дружката си.
- А? Ами, може, да...
Станка разбута дисагите, които се валяха в краката й, и издърпа една голяма найлонова торба, в която имаше още множество по-малки пликчета, кое от кое по-пълно с вкусотии. След третия опит и много шумолене, успя да разпъне масичката пред себе си и започна да подрежда своето съкровище върху нея.
То не бяха суджуци, не бяха буркани с лютеница, бучка сирене, филии, в които незнайно откъде се бе разтекло някакво олио... Имаше и чубрица, даже и няколко наденички-биренки.
Няколко любопитни глави мигом се насочиха като ветропоказатели в посока на целия този рог на изобилието. Вратовете се източиха, лигите започнаха да текат.
След малко някой се обади към екскурзовода и го сепна в полу-пияната му дрямка:
- Шефе? Ей, шефе.
- Кажи, чадо мое... - измърка наш Кънчо и се ухили.
- Кажи кога ше спираме, шефе.
- Ми... Да кажем, след 20 километра, а? Има една бензиностанция и МакДоналдс.
Оживление мигом пробяга из редиците на пътниците.
- Става! - обади се първият глас.
До Станка, Бубито се размърда и каза:
- Знайш ли кво... Ся и аз изгладнях. Въй...
...
Не е лесно да си служител в закусвалня за бързо хранене, разположена по средата на нищото, покрай някакъв път в проходите към границата с по-изостанала комшийска страна. Минават тирове (и тираджии), всеки с проблемите и мераците си... Всеки идва и си заминава, а ти все оставаш. И продължаваш да сервираш пържени картофки. А те сякаш постоянно извират от нищото. И край нямат.
А после ти се изтърсват цели три рейса с омачкани "бугари" и цялата тази орда мигновено се завтича към тоалетните. И никой даже не си помисля да си купи пържени картофки от теб. Те са дошли "само да се изпикат".
Момичетата и момчетата в закусвалнята гледаха в лек потрес, докато шумната, миризлива, разгащена пасмина се точеше през входната врата и на двора. Току пред входа на тоалетната опашката се разделяше на два ръкава, а най-отпред настъпваше едно нервничене, едно суетене и непрестанно мърморене. Ефектът беше като от кошер раздразнени пчели.
Все пак един-двама от "бугарите" се присетиха, че им се пие кафе или им се ядат "соледи", "фафли" и други "манджи". Разбира се в МакДоналдс "соледи" не сервираха, но служителите не бяха напълно изгубили говор и картина и се усетиха да им предложат пържени картофки. Купиха си.
След трикратно отлагане на уречения час за потегляне, всичките 78 екскурзианти все пак успяха да се натъпчат обратно в трите автобуса. Какво облекчение, когато вратите хлопнаха и керванът потегли.
А до Белград оставаше още толкова.
Сред религиозните водачи има консенсус, че бързата храна е дар за богобоязливия вярващ и той следва напълно да й се отдаде. Самият Папа обожава блудкавата, подобна на гъба повърхност на хамбургерите на петролна основа и е обявил известния талисман на бързите храни Роналд МакДоналд за "блажен", което го поставя пръв на опашката на кандидат-светците (Йоан Павел II, ти ще почакаш). От друга страна, както е известно, да си пръв на опашката си е най-изнервящото занимание. А пък Осама бин Ладен е пускал няколко видеозаписа по Ал-Джазира, в които е заснет как поглъща цели консервени кутии с шунка, барабар с кутията. И е издал фатва, с която обявил хамбургерите за втория по значение продукт-менте, дело на Америка, непосредствено след "оная му работа" на Джорджи Буш-младши (има се предвид свидетелството му за изкарана казарма).
Бързите храни могат да бъдат произведени като имитация на произволен набор от съставки, включени в рецептата (и още толкова изключени). Към невключените спадат всички възможни хранителни продукти, които изрично се забраняват за употреба за направата на бърза храна. Месото, хлябът, градинските маркучи, използвани накрайници на бензинови колонки, бебешки мозък, бензин (може и дизел), добрите стари сушени барабонки от коза, плодове, зеленчуци и гениталии на различни животни (като например катерица, питон, или Лейди Гага), са сред списъка със забранени субстанции. Макар и понякога да изглежда, че съдържа някои от тези неща, това е само един хитър религиозен трик за заблуда на консуматора - подобно на втечняването на кръвта на Кървящата Мадона, или на факта, че без значение колко пъти си срещал Буда на пътя и си го прегазвал с колата, той все ще извади някоя нова мъдрост от ръкава си.
За разлика от гореизброените, нещата, които всъщност са включени в бързата храна, могат да бъдат: слуз (или сополи), суров петрол, крачка от хлебарки, дървени стърготини, горски торф, гурели, ушна кал, слюнка (често добавяна от добронамерен готвач), тебешир, отработено ракетно гориво, спукани презервативи, кокаин, трици, фасове, ръждиви метали, свински копитца, стари значки от мешките на дърти хипари, пирони, стъклария, помпони на мажоретки, лисичи опашки, заешки лапички, рогови рамки от очила на зубрач, пера от пощенски гълъби, елхови иглички, отходни води, многосрични думи, произволно нахвърляни цитати от Оскар Уайлд, използвано червило от японска гейша, жабешки трътки, както и още склюнка, още петрол, козина от кенгуру, ядрени отпадъци, нокти от крака, както и много, много гранясала шунка. Без шунка нищо не става.
Повечето служители в бързите закусвални са или извънземни, или деца. Често и двете. Никой нормален възрастен не би издържал на цялата тази олелия и на всепроникващия сладникав аромат. Освен това почти безплатната работна ръка е нещо полезно за бизнеса. Качва печалбите. Служителите прекарват целия си живот в изучаване на английски език и други американски обичаи, като например да носят каскет наобратно, да си пробиват езика с обеца и да търкат тезгяха с попивателна хартия.
Повечето фирми за бърза храна предлагат на служителите си някои образователни примамки. Така например ако издържиш да работиш две години там, ще проговориш английски също толкова добре, колкото и останалите ти колеги. Бурито? Такос? Лазаня? Компренде!? На това му се вика ен-те-лек-тоал-на осмоза. В смисъл, че нервите ти стават на осморка, а мозъкът ти придобива една гладка, аморфна структура, подобна на полирана топка за боулинг (друг известен американски обичай).
Заплащането е повече от отлично. Ако работиш там 20 години, накрая ще можеш да си купиш стар Форд Таурус от 1993-та, или пък още малко от онзи специалния шампоан, дето премахва блясъка от косата ти за един ден.
За да бъдеш квалифициран кадър в бизнеса, ще трябва да научиш неща като колко време се държат доматите на слънце, за да се получи "тайният сос". Не всекиму се удава, затова на въпроса са посветени цели реалити шоута по телевизията, които помагат на зрителя да обикне "Главния Готвач" (или както му викат, Господаря на Готвачите). В тези състезания победителят получава правото да пържи картофки до края на дните си и да изучи правилното произношение на буритос, такос и лазаня. В не-англо-говорящите страни наградата е леко модифицирана, като победителят пак получава правото да пържи картофки вовеки, но в този случай ще научи как е правилното произношение на "бъргър". Подсказка: НЕ е "бургер", това е на немски, а немците имат съвсем друго разбиране за яденето (да не говорим пък за пиенето).
---
Вече два часа автобусът се лангъркаше по сръбските друмища. От първоначалния ентусиазъм на нашите екскурзианти не бе останала и следа. Сега всеки дремеше или блееше през прозореца, а екскурзоводът Кънчо блажено примижаше, след като бе прекарал час в компанията на две възстарички дами. Бяха обърнали таман една дамаджанка с винце и сега се оригаха приглушено.
Станка все пак бе намерила начин да се скрие от прижурящото слънце. Бе облепила с вестници прозореца откъм южната страна. Но, по дяволите, рейсът все някак се извърташе в такава посока, че продължаваше да й пече. Вече наближаваше късният следобед и сега отвреме-навреме слънцето се подаваше иззад някой баир и й блесваше право в очите и я караше да се мръщи.
Кочо и Нейко играеха сантасе на задната седалка, а Бубито се бе преместила до Станка, за да си бъбрят. Но дори и най-опашатата клюка рано или късно омръзва. Затова сега Бубка основно гледаше в точка и току продумваше нещо, колкото да прави вятър с устата си:
- Станче ма... Ама само как ми намигна оня полицай, а?
- Уф... - въздъхна Станка, която чуваше тази история за десети път вече. - Не е полицай, ами митничар. Проверява паспортите.
- Аааа. Ясно. - не разбра Бубито. - От онези опасните, нъл?
Станка я изгледа косо. Каквато и мисъл да се въртеше понякога из тази руса главица, тя не се задържаше там задълго, а и да се задържеше, тя се блъскаше толкова напосоки из кухото пространство, че нямаше как да я спреш, за да я разпиташ откъде е, накъде се е запътила. Затова и нямаше особен смисъл да се мъчи да задълбава в подробности.
След известно мълчание, Бубито пак се обади:
- Колко мислиш, че ще пътуваме?
Станка пак я изгледа.
- Бубе, ние сме тръгнали на екскурзия. Забрави ли?
- Е? - пак не разбра Бубито.
- Е, ами доста ще пътуваме.
- Добре, ама кога ще видим нещо интересно?
- Уф, не знам. - нацупи се Станка и си сложи вестника на главата, докато слънцето за пореден път я прободе иззад два хълма.
На отсрещните седалки неколцина екскурзианти, които Станка смътно познаваше от съседното на Чучурково село, бяха събули обувките и качили крачищата си на предните облегалки, за да отморят малко. "Добра идея", рече си и Станка и изу едната си чехла.
След малко се разнесе специфичен аромат, затова тя побърза отново да я обуе. Тая работа май няма да стане така...
Почуди се с какво да се занимава. Всички модни списания бяха изчетени вече, жълтите вестници и те. Тогава я осени една идея.
- Гладна ли си бре, Бубке? - обърна се към дружката си.
- А? Ами, може, да...
Станка разбута дисагите, които се валяха в краката й, и издърпа една голяма найлонова торба, в която имаше още множество по-малки пликчета, кое от кое по-пълно с вкусотии. След третия опит и много шумолене, успя да разпъне масичката пред себе си и започна да подрежда своето съкровище върху нея.
То не бяха суджуци, не бяха буркани с лютеница, бучка сирене, филии, в които незнайно откъде се бе разтекло някакво олио... Имаше и чубрица, даже и няколко наденички-биренки.
Няколко любопитни глави мигом се насочиха като ветропоказатели в посока на целия този рог на изобилието. Вратовете се източиха, лигите започнаха да текат.
След малко някой се обади към екскурзовода и го сепна в полу-пияната му дрямка:
- Шефе? Ей, шефе.
- Кажи, чадо мое... - измърка наш Кънчо и се ухили.
- Кажи кога ше спираме, шефе.
- Ми... Да кажем, след 20 километра, а? Има една бензиностанция и МакДоналдс.
Оживление мигом пробяга из редиците на пътниците.
- Става! - обади се първият глас.
До Станка, Бубито се размърда и каза:
- Знайш ли кво... Ся и аз изгладнях. Въй...
...
Не е лесно да си служител в закусвалня за бързо хранене, разположена по средата на нищото, покрай някакъв път в проходите към границата с по-изостанала комшийска страна. Минават тирове (и тираджии), всеки с проблемите и мераците си... Всеки идва и си заминава, а ти все оставаш. И продължаваш да сервираш пържени картофки. А те сякаш постоянно извират от нищото. И край нямат.
А после ти се изтърсват цели три рейса с омачкани "бугари" и цялата тази орда мигновено се завтича към тоалетните. И никой даже не си помисля да си купи пържени картофки от теб. Те са дошли "само да се изпикат".
Момичетата и момчетата в закусвалнята гледаха в лек потрес, докато шумната, миризлива, разгащена пасмина се точеше през входната врата и на двора. Току пред входа на тоалетната опашката се разделяше на два ръкава, а най-отпред настъпваше едно нервничене, едно суетене и непрестанно мърморене. Ефектът беше като от кошер раздразнени пчели.
Все пак един-двама от "бугарите" се присетиха, че им се пие кафе или им се ядат "соледи", "фафли" и други "манджи". Разбира се в МакДоналдс "соледи" не сервираха, но служителите не бяха напълно изгубили говор и картина и се усетиха да им предложат пържени картофки. Купиха си.
След трикратно отлагане на уречения час за потегляне, всичките 78 екскурзианти все пак успяха да се натъпчат обратно в трите автобуса. Какво облекчение, когато вратите хлопнаха и керванът потегли.
А до Белград оставаше още толкова.
