Интерлюдия. Камък по камък.

[asthfghl]

Недостатък на човешкия характер е и това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.

Градим камък по камък пирамидата на собствения си живот и все нагоре се целим, къде по-бързо, къде с лека стъпка. Добре е обаче да се замислим и за това, което оставяме след себе си. За да има смисъл от построеното е необходимо и да положим усилия да го запазим точно толкова автентично, колкото сме го създали. Или поне да опитаме.

Тези усилия остават в сянка. Няма лаврови венци, няма химни на победата. И все пак – така ще  съхраним Великите си мигове от ерозията на времето и проклятието на забравата.