Интерлюдия. Парче по парче.

[asthfghl]

Всички пътища водят към едно място... разочарованието.

Колкото повече „ровим” в един проблем, колкото по-обстойно го разглеждаме, колкото повече гледни точки съберем, толкова по-правилно нареждаме пъзела. Обективният ни поглед отгоре реди картината в цялост.

С опознаването на душата на някой човек обаче е по-различно. Като начало виждаме и ни впечатляват само „хубавите” му качества, които харесваме, може би защото и ние ги притежаваме. С времето и при по-вглъбено вглеждане започваме да виждаме и отрицателните (по нашата си класация) черти. Колкото повече „ровим”, толкова повече се разочароваме - защото никой не е идеален.

Но пък някъде по средата на пътя към душата на човек се получава обмен - намесват се чувствата, вече ни е приятел, любим или просто симпатичен. Тогава и преценката ни не е обективна и справедлива.

За да разбереш напълно някого, трябва добре да го познаваш. А как може да го опознаеш, без да се докоснеш до душата му, което със сигурност ще промени преценката ти?

Ако магията изчезне при появата на истината, имало ли е магия?