Интерлюдия. Да счупиш решетките.

[asthfghl]

Дори да сложиш заедно хиляда птички, те пак ще бъдат тъжни в кафеза.

Свободата е най-желаното, но и най-недостижимото състояние на човешката душа. Цял живот си налагаме или ни налагат ограничения, някои дори не ги осъзнаваме.

И примиримостта, и вечната борбеност са еднакво безсмислени опити да се потуши вродения пожар от порива към независимост. Само страданието е различно.

Няма окови за човешкия дух. Но има ли безкраен простор? "Едно нещо става невъзможно единствено и само тогава, когато ти сам се откажеш от него!"

Не свършва ли всеки полет в... стена?