Серия осемнадесета. Всичко на масата.

[asthfghl]

Гордостта е вид човешка емоция, сходна с, но по-низша от срама. Доста често идиотите я бъркат с противоположната и по-висша проява на срама, но това е погрешно. И двете са чувства, които се ръководят от миналите действия. Най-общо гордостта е резултат от продължителен и тежък труд, докато срамът обикновено остава след продължителен период на забавления.

Гордостта е по-арогантният самозванец измежду двете емоции. Тя предполага безгранично самочувствие и нереална представа за превъзходството на собствения ти безмерен талант, неземна красота и баснословно богатство. И разбира се висок ранг в йерархията. Казват, че от високо се пада най-лесно и много боли. И че там горе е проветриво. Не им обръщайте внимание. Във висините е забавно и е супер гот!

Ако се отдадем на гордостта твърде често, това поражда неприязън у другите. Но което е по-страшното, гордостта може да ни създаде отвратителното и погрешно усещане за безценност и незаменимост, за недосегамост, а също и склонност към самовъзвеличаване.

Същевременно, срамът е по-здравословният вариант. Наличието му предполага самоосъзнаване. Да осъзнаваш собствената си мерзост, нищета и безпомощност и безполезността на всякакви надежди за възвисяване. Един човек, който е наясно с и напълно способен да оцени усещането си за срам, е готов да прегърне истината за собствената си вродена непристойност и безочливост. Тогава всички карти са свалени на масата и ти няма от какво повече да се страхуваш.

Но как тогава да се справим с гордостта? Тя е упорита и пристрастяваща емоция, но не е напълно невъзможно да се победи. Първата важна стъпка е да разпознаеш онези измежду близките си, за които се смята, че като цяло са горделиви. После направи съзнателно усилие да избягваш да вършиш каквито и да е действия, които тези самовлюбени шарлатани биха могли да одобрят. Като например усърдната работа, поемане на отговорност или помощ за другите хора.

Следващата стъпка е да пренастроиш отношението си. Трябва да се освободиш от всякаква отдаденост, чест, търпение и въздържаност. Тези неща са загуба на време. Признай си, че просто винаги си се преструвал и че тези качества са били само една поза и приеми, че те са вредни за човешката природа. След като се научиш да игнорираш чувствата си към хората, отстрани и преструвките си, че ги уважаваш и зачиташ като хора и вече ще си на правия път към превръщането ти в един честен, искрен, завършен, безсрамен индивид.

Как да подхравнаме срама? Помниш ли онези самодоволни тъпанари, които се опитвахме да забравим? Представи си за момент кои действия тези надути смешници биха осъдили най-сурово. Неща като мързел, пиянство, мастурбация, воайорство, насилие, вандализъм, лакомия и наркомания. Да забелязваш някаква тенденция тука? Да - всичко това са все супер забавни занимания! Само защото тези пуритански изроди ти се пъчат насреща с тяхната жалка гордост и те преследват на всяка крачка с техния отвратителен псевдо-морал, това не значи, че не трябва да се забавляваме, нали?

Веднъж като си набелязал известен брой готини, здравословни, срамни неща, които ти е кеф да вършиш, давай, потопи се в тях, като използваш цялото това новоспечелено свободно време, което заслужено си си извоювал, след като си зарязал излишните занимания, основаващи се на гордостта! Вярно, често е най-голям кеф да вършиш тези неща в усамотение, но пък най-голямо удовлетворение носи, ако го правиш публично. Това ще ти позволи да покажеш на другите хора, че нямаш намерение да си губиш времето с Гордост и Предразсъдъци и така ще извлечеш пълната полза от една голяма доза пречистващ срам.

Някои примери, които могат да са ти от полза: всъщност всяка дейност, която преливащите от гордост слабоумници не одобряват, си струва усилието. Но най-добър ефект ще има, ако пробваш на публично място едно или комбинация от няколко от следните занимания:

- Да се качиш пиян на влака, където да гледаш порно и да мастурбираш.
- Да се надрусаш яко и да се отдадеш на вандализъм в обществената библиотека.
- Да се изакаш в някой фризер в супермаркета, защото прекалено те мързи да търсиш къде е тоалетната.
- Да цапардосаш по носа шумното недъгаво хлапе, което не спира да реве и грухти на седалката за инвалиди в автобуса.
- Да излапаш колкото БигМак-а успееш да събереш и после да ги повърнеш всичките върху масата в закусвалнята за бързо хранене. После да си поръчаш нови.
- Да следваш по петите избрана от теб дългокрака мацка в мола, докато си бъркаш в панталона с едната ръка, а с другата надигаш шише водка.
- Да залееш със спам от детско порно сайта на фирмата, където работиш, като използваш действителното си име и адрес вместо подпис.

---


Този път не звучеше поп-фолк. В салона, където се провеждаше коктейла, се чуваше приглушено чукане на кристални чаши, елегантно прокашляне, откъслечно вежливо хихикане и разбира се - джаз. Не че някой го беше еня за джаза - всъщност централно притегателно място на цялото събитие си оставаше шведската маса. Такова нещо в Чучурково можеше да се види много, много рядко. Но кметът г-н Гайдаров бе интелигентен човек, или поне си беше наумил да изглежда така. Бе обикалял много по света. Което идва да рече - до големия град и обратно, а дори и два пъти в столицата бе ходил. И бе видял някои неща. Като начало, поназнайваше едно-друго за това как се организира подобен коктейл.

Тук присъстваше целият елит на околията. Собственици на магазини и ресторанти, бизнесмени, няколко адвоката и разбира се директорът на театъра и уредникът на етнографския музей. Да, в Чучурково културата процъфтяваше!

Попът също бе тук и в момента жадно се облизваше след една мома, която бе забърсала препълнена догоре чиния с вкусотии от шведската маса. Как само въртеше това дупе!

Момата бе Станка. Тя може и да накуцваше леко с единия крак, но бе решена да стиска зъби до последно и да бъде най-бляскавата и усмихната дама на това светско събитие. А никой нямаше по-искряща рокля от нея! Можеше временно да си загубиш зрението, ако се взираш прекалено продължително в тази рокля. Освен това умееше да върти дупе по-добре от всяка друга в околията.

Станка се добра до своя ъгъл на ринга, ааа пардон, салона, където я чакаше Бубито, начело на останалата част от Станкиния антураж. Момичетата си шепнеха помежду си всеки път, когато някой млад момък минеше покрай тях. Сега обаче мина Евлогия с една празна чиния, на път към шведската маса, където повторно щеше да зареди с ядене.

- Виж ги, виж ги само! - забързано шептеше Бубито на най-близкото момиче. - Какви са изтупани само, а? Кмета и заместника. Като доберман и неговия пинчер са! - тя се изкикоти.

Бубито поназнайваше някои неща за по-дребните породи кучета, самата тя имаше чихуахуа, която често обличаше в шарени дрешки, но предимно розови. В известен смисъл самата тя беше като една чихуахуа, но за разлика от кученцето си, тя носеше дамска чантичка.

Станка направи последните няколко крачки към своя отбор и най-накрая тежко се облегна на стената и изпусна въздишка на облекчение. Кракът я наболяваше, задъхваше се, когато ходеше, но за нищо на света нямаше да се предаде! Усмивката все така стоеше на лицето й, макар че ако се вгледа човек по-отблизо, щеше да забележи, че очите й не участват в нея. Лицето й бе изкривено в една постоянна гримаса, нещо средно между лалугер със запек и пияна камила, приготвяща се да заплюе някого от десет крачки със сто-милилитровата си храчка.

Но погледът й не спираше да шари из салона. Стар навик.

- Вие бе! - започна да хока своите дружки, даже без да ги поглежда. - Защо ме предадохте така? А???
- Какво? - не разбра Бубито. - Какво имаш предвид, Станче?
- Онзи букет! Той не беше ли за мен? Дадохте го на Здравка. - в гласа на Станка можеше да се долови ръмжене.
- Ааа, онзи ли? - каза невинно Майчето, едно дребно девойче, което благоговееше пред властния интелект на по-опитната си менторка. - Ааами, той беше един такъв тежък... пък ние все на някого трябваше да го дадем, нали?

Тя се запъна. За нейна радост, Станка махна с ръка:

- Остави това. Гледай, гледай. Там гледай! - тя посочи с пръст към кмета Гайдаров. - Виж ги само. Как всички кръжат около кмета. Ето я Здравка, разбира се. Секретарката му. Бас държа, че му духа вечер преди тръгване от работа. Дежурната бибитка! Ха-ха.

Компанията избухна в нестроен кикот.

- Ами Евлогия? - добави Бубито, която лесно влизаше в тона на Станчето. - Гле'й, и тя също се увърта около Гайдаров!
- Да, тази Евлогия... - изсъска Станка и усмивката й за миг изчезна от лицето. - Сигурна съм, че тя ми е скроила номер с оная Лалка! Видях ги как си шушукат тайно.
- Наистина? - искрено се учуди Бубито, което за нея не бе никак трудно.
- Да. Трябва да стигна до дъното на тази история, пък каквото ще да става. Няма да ги оставя нещата така! - просъска Станка и избърса една склюнка от крайчеца на устата си.
- Нещо си намислила май? - смигна й Майчето.
- Естествено, не ставай смешна! - сръга я Бубито. - Тя Станка винаги има едно наум. Нали, Станче?

Станка не отговори, а продължи втренчено да гледа към компанията на кмета. Около него кръжаха няколко почитателки и близки приятелки, забележимо все от женски пол. Освен секретарката му и тазвечершна победителка в конкурса Мис Чучурково - Здравка, там бяха и Евлогия и още две момичета, за чиито имена тя не се сещаше в момента. Даже видният селски коафьор Антонио се подмазваше на Гайдаров с лигавата си усмивка и пресилените си маниери. Жената на кмета стоеше леко настрана, гризеше сандвич с черен хайвер и едва доловимо се мръщеше.

- Не й е лесно на Гайдарова, а? - каза по едно време Станка, сякаш на себе си.
- Ама хич! - съгласи се Бубито. - С всичките тези жени около мъжа й... Ама той нали сега е важна клечка! Лепят му се.
- Не че и той не си пада малко женкар, нали. - презрително процеди Станка.
- Да, хаха!

Станка присви очи по посока на антуража на Гайдаров. Най-голямо впечатление правеше разбира се Здравка. Роклята й бе с гол гръб и цепка на бедрото. Обеците й бяха наистина ослепителни. Кметът като че ли бе изцяло обсебен от нея. Постоянно й се усмихваше, смигваше, правеше й някакви комплименти. А жена му отстрани се въсеше.

- Този Антонио... - поде отново Станка.
- Да? - отзова се Бубито.
- Той много ли е близък с кмета? Гледам, не се отделя на повече от метър от него...
- О, Антончо ли? - ухили се Бубито. - Ами той си е стара дружка с Гайдаров, хи хи хи! Той му е нещо като придворен палячо, забавлява го. Даже чувам, че често играели на табла двамата.
- Табла ли?
- Да. Табла. И винаги кмета печели, разбира се.
- Аха. Табла. - замислено произнесе Станка.

Бубито я погледна втренчено.

- Станче, ти май наистина имаш нещо предвид? - попита я.
- Не ставай глупава! - обади се отзад Майчето с насмешка. - Тя Станка е най-умната! Вече е измислила плана, бас държа!

Двете не й обърнаха внимание.

- Виж ти! - усмихна се отново Станка. - Антонио, значи? Това педалче било близко с кмета, значи...
- Станче, плашиш ме, кака! - каза Бубито. - Ако ще правиш нещо, по-добре не се занасяй с кмета. Опасно е!
- Хъм, кмета ли? - извърна се към нея Станка. - Глупости! Не ме интересува кмета. Но виж само как съска жена му отстрани...
- Е, и? - не разбра Бубито.
- Ами, да кажем, че тази, която ме интересува, е секретарката на кмета.
- О...