![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНай-висшето изобретение на човечеството е стремежът към взаимопомощ. Той просто извира отвътре, от душата! В продължение на хилядолетия, еволюцията така е устроила човека, че автоматически да се отзовава, когато чуе някой да вика "Помооощ!"
Всъщност помощта, в съвременния й вид, е творение на Джордж Клуни, известен още като Доктор Рос. Той разработил Помощ, Версия 1.0 в поредица от тайни експерименти на военните, които обхващали период от 27 години между 1970 и 1994 г. През което време той също изобретил пътуването през времето, но то станало случайно. Джорджи се върнал назад до времето, когато Помощта все още не била изобретена и я де-изобретил, но после като се върнал, забравил да я изобрети наново.
Никой не се досетил за тази тайна технология чак до 1995 г., когато Ал Гор я разпространил из интернет под формата на един неголям файл ем-пе-тройка, свален нелегално разбира се. Единственият проблем с тази версия на Помощта била, че кодът й бил пълен с грешки, защото бил писан от китайците. Отнело цели четири години на Клуни да пусне официално Помощ, Версия 2.0 през 1999 г.
Оттогава интернет компаниите използват тази версия и постоянно се опитват да отговарят на все по-нарастващия брой мейли и обаждания с молба за техническа поддръжка. Майкрософт даже включил Помощ 2.0 в своя Уиндоус 95 (пуснат на пазара през 2000 г., с пет-годишно закъснение). За нещастие никой досега не е успял да разбере как точно работи Помощта (или както му викат, "Хелпа") и всички опити да се приложи този пакет са удряли на камък. Съответно и нито един човек на Земята никога не е успявал да намери Хелп-файл, който някога да му е бил от полза или да е помогнал с нещо, макар че упоритите слухове продължават да твърдят, че Извънземните успешно са приложили Първа Помощ на някои отвлечени от тях индивиди (но не ме карайте да ви разказвам подробности за инструментите, с които са си послужили за това!)
В крайна сметка Адмирал Акбар от Междузвездни Войни май ще се окаже прав: "Това е капан! Капан!!!"
В последствие, Джордж Клуни се възползвал от новата си слава, за да стане актьор и така ни е известен на повечето от нас, като главния герой в хитовия сериал "Спешно Отделение", където той и още няколко извънземни под прикритие помагат на хората да продължат жалкото си съществувание, като постоянно ги интубират и дефибрилират (което са само част от зловещите експерименти, провеждани от Извънземните на техния космически кораб, който стои скрит и до днес зад обратната страна на Луната).
Проблемите с Помощта не се изчерпват дотук обаче. Както великият ловец на извънземни Оскар Уайлд веднъж може би е казал в една паралелна Вселена, "Помощта. Това е най-значимото нещо, което никога няма да получиш, особено когато най-много се нуждаеш от него."
Макар и като замисъл кодът на Помощ 1.0 да е безгрешен, за да го приложите трябва да свалите цял пакет торенти с файлове с едни странни разширения, които никоя съществуваща на Земята компютърна програма няма да отвори (това е част от тайния замисъл на Извънземните да превърнат мозъците на земляните в пихтия, посредством прекомерно чесане по главата в недоумение).
Има два вида помощници:
1. Техническите гурута, които де факто са експертите по Помощта. Те са почти гении, някои даже и повече от гении. Какъвто и софтуерен проблем да имаш и каквито и буболечки да са налазили клетия ти компютър, те вече знаят решението. Но разбира се няма да ти го кажат, защото кой си дава хляба другиму току-така? Вместо това, ще те залеят с безспирен поток от неразбираеми термини, които ще превърнат мозъка ти в пихтия и така ще изпълнят заръката на своите извънземни господари.
2. Обикновеният редови "леймър", т.е. малоумник, седнал пред компютъра си, почесвайки се в недоумение. Това очевидно сме аз и ти. Според вижданията на по-горната категория, редовият потребител има интелект, равняващ се на кофичка замразено кисело мляко и е почти толкова умен, колкото продрана торба ръждясали чукове. Той редовно се вцепенява от такива сложни концепции като "Старт-бутон" или "произволен клавиш". След продължително натискане на серия произволни копчета и неща, които изглеждат като копчета, накрая се отваря един CD-Rom (или DVD-Rom, което е просто CD-Rom на стероиди) и така ще ти се открие достъп до Автоматичната Поставка за Кафе. Разбира се, ние скоро ще я счупим в прилив на неповторима тъпота и ще се наложи да се обаждаме на Техническата Поддръжка. С което цикълът се затваря.
Ако срещнете човек от техническата поддръжка, позволяваме ви да го утрепете. Всичко е наред, няма да повдигнем обвинения. Те и без това не са хора.
И все пак, хората би трябвало да си помагат един на друг. Поне веднъж в живота трябва да го направите, за да не сте съвсем валат.
Ето, вижте мен например. Аз веднъж помогнах на една старица да пресече улицата, макар че тя въобще не искаше да пресича, но очевидно тази дъртачка нищо не разбираше от Помощ, затова я хванах здраво под мишниците, вдигнах я над земята и я пренесох, въпреки отчаяните й протести и ритане с крака във въздуха. Неблагодарна глупачка!
Или пък онзи път, когато някакъв тип ме пита в коя посока е гарата и аз му обясних надълго и широко, до най-малките подробности, макар че въобще не бях от този град и си нямах никаква представа къде е гарата. Абе услужлив съм си аз, две думи няма!
Разни:
Как да извикаме Помощ. Отворете файла "Хелп". От падащото меню, изберете от кой вид е вашият проблем. Ако не го намирате, напишете в търсачката. После потвърдете "Yes". Ако още се нуждаете от помощ, натискайте копчето "Хелп" по-начесто и с повече сила. Рано или късно ще проработи. Ако ли не, просто поемете въздух и викайте: "Помоооощ!"
На някои нови версии лаптопи действа следният трик: обърнете монитора надолу с главата (и той има глава, вие какво си мислите?) Може да стане и с комбинация от клавиши Ctrl+Alt+стрелка за надолу.
В ресторанта, ако нищо не разбирате от написаното в менюто, повикайте сервитьора за Помощ. Аспержите във фолио не бива да се бъркат със стек Делмонико и английските трюфели, иначе може после да имате Зловещи Срещи от Трети Вид в тоалетната.
Индивидуалните предпочитания не са без значение. Аз лично не съм безразличен към блондинки с големи гърди, склонни към едновечерни забежки. Те имат сравнително по-голям шанс да се отзова на виковете им за Помощ, например в случай, когато симулират давене в басейна на хотела. Ако все още не сте установили личните си предпочитания, кликнете на една от следните две опции и следвайте по-нататъшните указания:
а) Брад Пит.
б) Анджелина Джоли.
Предстояща нова версия на Помощ: 10100100.
---
Залата притихна. Настъпи заветният момент. Щяха да награждават победителките! Сред по-задните редове вече вървяха залагания коя ще спечели голямата награда. Не е нужно да споменаваме, че Манчо събираше парите. Хазартът му беше като второ призвание, след задачата му на неофициална осведомителна агенция на с. Чучурково (където достойна конкуренция му бе Тонко, но пък от друга страна двамата тайно бяха сключили картелно споразумение и си споделяха по-важната информация). Залозите постоянно се меняха, а след това фиаско в последния рунд, вече никой не смееше да сложи пари на Станка. Чудно как бързо се променя общественото мнение...
Станка също имаше едно такова мрачно предчувствие. Стоеше изтъпанчена там, все така начело на колоната девойки, набедени за красавици, но някак не й идваше отвътре да се усмихне вече. Стърчеше начумерена и стрелкаше с електрически светкавици ту журито, ту другите претендентки, ту публиката като цяло.
Оркестърът удари туш. Г-н Гайдаров, кметът, се извиси над челната маса и си прочисти гърлото, сякаш щеше да произнася една от своите прословути речи. Но този път не - просто щеше да обяви имената на победителката и подгласничките й.
- И така, уважаеми! - започна той. - Както се досещате, на журито хич не му беше лесно да вземе решение. Но накрая мога с удоволствие да обявя наградените! И така...
Залата замлъкна в очакване.
- Подгласничка на тазгодишната Мис Чучурково е... Мара Пенчева!
Силни аплодисменти и тук-там някое подсвиркване. Даже Станка се подсмихна леко. Все пак тази кльоща се домогна до среброто, да й се не види! Е, нищо. Една силна конкурентка по-малко.
- На трето място, имам честта да ви представя... Лина Николова!
Още по-силни аплодисменти, примесени с доста дюдюкане. Каквооо, тази брънтия!? Този толстолоб? И тя взе бронза? Значи няма начин, ще сме или аз, или онази кокона ей там, каза си Станка и притаи дъх.
Оркестърът пак удари туш.
- А нашата победителка тази година е... прекрасната... прелестната...
Станка наостри уши. Земята забави своето въртене. Вселената сякаш замря в очакване.
- ...Здравка Готованова! - излая тържествено кметът.
Тесният селски театър едва ли някога бе виждал такава еуфория. Залата, въпреки твърде лошата си акустика, кънтеше от викове "Браво!" и "Евала!", подсвирквания, ръкопляскане, даже и тропане с крака. Върху сцената се посипаха конфети - бяха останали много конфети от Нова година. Оркестърът бумтеше някаква сръбска музика, може би Горан Брегович? От публиката се впуснаха малки и вече не толкова малки почитатели на победителката и я затрупаха с букети. Карамфили, орхидеи, даже някоя и друга роза!
Сред цялото това гъмжило, Станка остана някак забравена, като страничен наблюдател. Още не можеше напълно да осмисли какво се случва. Та тя се бе приготвила толкова много за тази победа! А сега... Виж, даже уж верните й приятелки се примъкваха плахо към Здравка, към тази змия, и й връчваха огромния букет! Който бяха приготвили за нея, за Станка! Не е честно просто... Как е възможно да ми се случва това? Не може да бъде... Ще заплача...
Станка усети как челото й се сбръчква в гримаса, въпреки всичките й усилия да се овладее. Сигурно и лицето й вече бе придобило зелен цвят. Добре, че нямаше огледало наоколо, иначе щеше да се намрази, ако се бе погледнала. И щеше да й призлее и да повърне. Но наистина... светът започна да се върти около нея, тя отчаяно се опитваше да се вкопчи в нещо, но той се въртеше все по-силно. Навярно Земята внезапно бе възобновила предишната си скорост, след като почти спря в очакване да обявят победителката.
И тогава целият свят се сгромоляса. Полилеите по тавана на театъра се завъртяха в див вихър, публиката се размаза като незнайно, безлико множество, а целият грохот от тази приветствена вакханалия закънтя някак чуждо, отдалеч. Станка даже не усети как краката й вече не стъпват на твърда земя и как цялата полита встрани от сцената и се сгромолясва върху първия ред. В следващия миг всичко започна да й притъмнява, сякаш някой най-сетне бе спуснал завесите над целия този фарс.
---
Паника и суетене. Шепнещи гласове от всички страни, загрижени викове. И много бягащи сенки. Това видя в първия момент, след като започна да се свестява. Станка се огледа. Все още лежеше върху първия стол от редицата. Над нея бяха надвиснали множество лица, някои познати, други - не. Никой не й се притичаше на помощ. Никой не смееше да посегне към нея, все едно е някаква отровна змия. В известен смисъл се чувстваше точно така. Идеше й да ухапе някого. Да хапе до смърт! Всичките ще ги изпохапе.
Последното, което помнеше преди падането, бе как седи в скута на някакъв дъртак. От спомена отново й призля. Искаше й се да повърне върху някого.
Разпозна гласа на Бубито:
- Помощ! Помогнете й бе! Помооощ!
И друг един глас, май беше нейният Нейко:
- Дайте вода, бе хора! И малко пространство да диша!
След още няколко минути суетене, тя видя Нейко да се приближава. Е, все пак се престраши най-накрая, мухльото му с мухльо! И това ми бил полицай!? Не дай си боже да се наложи да оказва първа помощ на някого на пътя!
Той я обхвана през кръста и я вдигна да седне на един стол. Бубито разпъна ветрилото си, без което никъде не отиваше. Нейко го взе и започна да й вее с една ръка, докато с другата държеше нейната и й шепнеше нещо.
Станка започна да се освестява. И тогава усети колко много я боли кракът. Май й беше подут глезена. Дали щеше да успее да се изправи? Трябва на всяка цена да се изправи! Няма да позволи на никого да я гледа отвисоко!
Отстрани, победителката Здравка все така прехвърляше короната си от ръка в ръка. Чувстваше се нелепо. Сега нейното лице бе почервеняло от яд. Никой не й обръщаше вече внимание. Бяха й отнели най-великия момент.
Станка вече бе дошла достатъчно на себе си, за да почне да забелязва някои неща. С крайчеца на окото си видя как Лалка отива близо до Евлогия и как двете си говорят нещо и си хихикат.
Няма да им се дам! Няма! За нищо на света няма да им направя това удоволствие! Ще стисна зъби.
Полека, плахо, много бавно, Станка започна да се изправя от стола. Кракът я болеше, но гримасата й не бе на болка, а от яд:
- Какво сте се опулили бе? - изстреля тя към света като цяло. - Нямате ли си друга работа!?
Хората се смутиха леко и се поотдръпнаха. Инстинктът им подсказваше, че не е препоръчително да стоиш близо до ранена хиена.
Тя продължи към Нейко:
- А ти какво ми вееш бе? Я се разкарай с това ветрило!
Ето, това вече си бе обичайната Станка. Хората усетиха, че театрото е приключило и е време да пристъпят към други занимания. Като например да се приготвят за коктейла. Е, поне тези, които бяха поканени, де. Постепенно започнаха да се разотиват.
Лалка и Евлогия се отдалечаваха, все така хихикайки си една на друга.
Станка стоеше на един крак и скърцаше със зъби. Едновременно от болка и ярост. Трябва да стискам зъби! Ще им покажа аз! Ще видят колко струвам. Нали следва коктейл сега? Трябва да отида! На всяка цена! Ох, че ме боли кракът... Но ще отида! Трябва да се усмихвам, не ме интересува, каквото ще да става! Аз ще съм по-бляскава и от тази никаквица Здравка!
И трябва да стигна до дъното на тази история. Ще я разбера цялата работа.
Евлогия и Лалка се скриха зад ъгъла. Когато влязоха в коридора, плеснаха ръце една на друга. Пипнахме я! Сега резултатът е едно на едно. Да знае друг път с кого да не се занася!
Всъщност помощта, в съвременния й вид, е творение на Джордж Клуни, известен още като Доктор Рос. Той разработил Помощ, Версия 1.0 в поредица от тайни експерименти на военните, които обхващали период от 27 години между 1970 и 1994 г. През което време той също изобретил пътуването през времето, но то станало случайно. Джорджи се върнал назад до времето, когато Помощта все още не била изобретена и я де-изобретил, но после като се върнал, забравил да я изобрети наново.
Никой не се досетил за тази тайна технология чак до 1995 г., когато Ал Гор я разпространил из интернет под формата на един неголям файл ем-пе-тройка, свален нелегално разбира се. Единственият проблем с тази версия на Помощта била, че кодът й бил пълен с грешки, защото бил писан от китайците. Отнело цели четири години на Клуни да пусне официално Помощ, Версия 2.0 през 1999 г.
Оттогава интернет компаниите използват тази версия и постоянно се опитват да отговарят на все по-нарастващия брой мейли и обаждания с молба за техническа поддръжка. Майкрософт даже включил Помощ 2.0 в своя Уиндоус 95 (пуснат на пазара през 2000 г., с пет-годишно закъснение). За нещастие никой досега не е успял да разбере как точно работи Помощта (или както му викат, "Хелпа") и всички опити да се приложи този пакет са удряли на камък. Съответно и нито един човек на Земята никога не е успявал да намери Хелп-файл, който някога да му е бил от полза или да е помогнал с нещо, макар че упоритите слухове продължават да твърдят, че Извънземните успешно са приложили Първа Помощ на някои отвлечени от тях индивиди (но не ме карайте да ви разказвам подробности за инструментите, с които са си послужили за това!)
В крайна сметка Адмирал Акбар от Междузвездни Войни май ще се окаже прав: "Това е капан! Капан!!!"
В последствие, Джордж Клуни се възползвал от новата си слава, за да стане актьор и така ни е известен на повечето от нас, като главния герой в хитовия сериал "Спешно Отделение", където той и още няколко извънземни под прикритие помагат на хората да продължат жалкото си съществувание, като постоянно ги интубират и дефибрилират (което са само част от зловещите експерименти, провеждани от Извънземните на техния космически кораб, който стои скрит и до днес зад обратната страна на Луната).
Проблемите с Помощта не се изчерпват дотук обаче. Както великият ловец на извънземни Оскар Уайлд веднъж може би е казал в една паралелна Вселена, "Помощта. Това е най-значимото нещо, което никога няма да получиш, особено когато най-много се нуждаеш от него."
Макар и като замисъл кодът на Помощ 1.0 да е безгрешен, за да го приложите трябва да свалите цял пакет торенти с файлове с едни странни разширения, които никоя съществуваща на Земята компютърна програма няма да отвори (това е част от тайния замисъл на Извънземните да превърнат мозъците на земляните в пихтия, посредством прекомерно чесане по главата в недоумение).
Има два вида помощници:
1. Техническите гурута, които де факто са експертите по Помощта. Те са почти гении, някои даже и повече от гении. Какъвто и софтуерен проблем да имаш и каквито и буболечки да са налазили клетия ти компютър, те вече знаят решението. Но разбира се няма да ти го кажат, защото кой си дава хляба другиму току-така? Вместо това, ще те залеят с безспирен поток от неразбираеми термини, които ще превърнат мозъка ти в пихтия и така ще изпълнят заръката на своите извънземни господари.
2. Обикновеният редови "леймър", т.е. малоумник, седнал пред компютъра си, почесвайки се в недоумение. Това очевидно сме аз и ти. Според вижданията на по-горната категория, редовият потребител има интелект, равняващ се на кофичка замразено кисело мляко и е почти толкова умен, колкото продрана торба ръждясали чукове. Той редовно се вцепенява от такива сложни концепции като "Старт-бутон" или "произволен клавиш". След продължително натискане на серия произволни копчета и неща, които изглеждат като копчета, накрая се отваря един CD-Rom (или DVD-Rom, което е просто CD-Rom на стероиди) и така ще ти се открие достъп до Автоматичната Поставка за Кафе. Разбира се, ние скоро ще я счупим в прилив на неповторима тъпота и ще се наложи да се обаждаме на Техническата Поддръжка. С което цикълът се затваря.
Ако срещнете човек от техническата поддръжка, позволяваме ви да го утрепете. Всичко е наред, няма да повдигнем обвинения. Те и без това не са хора.
И все пак, хората би трябвало да си помагат един на друг. Поне веднъж в живота трябва да го направите, за да не сте съвсем валат.
Ето, вижте мен например. Аз веднъж помогнах на една старица да пресече улицата, макар че тя въобще не искаше да пресича, но очевидно тази дъртачка нищо не разбираше от Помощ, затова я хванах здраво под мишниците, вдигнах я над земята и я пренесох, въпреки отчаяните й протести и ритане с крака във въздуха. Неблагодарна глупачка!
Или пък онзи път, когато някакъв тип ме пита в коя посока е гарата и аз му обясних надълго и широко, до най-малките подробности, макар че въобще не бях от този град и си нямах никаква представа къде е гарата. Абе услужлив съм си аз, две думи няма!
Разни:
Как да извикаме Помощ. Отворете файла "Хелп". От падащото меню, изберете от кой вид е вашият проблем. Ако не го намирате, напишете в търсачката. После потвърдете "Yes". Ако още се нуждаете от помощ, натискайте копчето "Хелп" по-начесто и с повече сила. Рано или късно ще проработи. Ако ли не, просто поемете въздух и викайте: "Помоооощ!"
На някои нови версии лаптопи действа следният трик: обърнете монитора надолу с главата (и той има глава, вие какво си мислите?) Може да стане и с комбинация от клавиши Ctrl+Alt+стрелка за надолу.
В ресторанта, ако нищо не разбирате от написаното в менюто, повикайте сервитьора за Помощ. Аспержите във фолио не бива да се бъркат със стек Делмонико и английските трюфели, иначе може после да имате Зловещи Срещи от Трети Вид в тоалетната.
Индивидуалните предпочитания не са без значение. Аз лично не съм безразличен към блондинки с големи гърди, склонни към едновечерни забежки. Те имат сравнително по-голям шанс да се отзова на виковете им за Помощ, например в случай, когато симулират давене в басейна на хотела. Ако все още не сте установили личните си предпочитания, кликнете на една от следните две опции и следвайте по-нататъшните указания:
а) Брад Пит.
б) Анджелина Джоли.
Предстояща нова версия на Помощ: 10100100.
---
Залата притихна. Настъпи заветният момент. Щяха да награждават победителките! Сред по-задните редове вече вървяха залагания коя ще спечели голямата награда. Не е нужно да споменаваме, че Манчо събираше парите. Хазартът му беше като второ призвание, след задачата му на неофициална осведомителна агенция на с. Чучурково (където достойна конкуренция му бе Тонко, но пък от друга страна двамата тайно бяха сключили картелно споразумение и си споделяха по-важната информация). Залозите постоянно се меняха, а след това фиаско в последния рунд, вече никой не смееше да сложи пари на Станка. Чудно как бързо се променя общественото мнение...
Станка също имаше едно такова мрачно предчувствие. Стоеше изтъпанчена там, все така начело на колоната девойки, набедени за красавици, но някак не й идваше отвътре да се усмихне вече. Стърчеше начумерена и стрелкаше с електрически светкавици ту журито, ту другите претендентки, ту публиката като цяло.
Оркестърът удари туш. Г-н Гайдаров, кметът, се извиси над челната маса и си прочисти гърлото, сякаш щеше да произнася една от своите прословути речи. Но този път не - просто щеше да обяви имената на победителката и подгласничките й.
- И така, уважаеми! - започна той. - Както се досещате, на журито хич не му беше лесно да вземе решение. Но накрая мога с удоволствие да обявя наградените! И така...
Залата замлъкна в очакване.
- Подгласничка на тазгодишната Мис Чучурково е... Мара Пенчева!
Силни аплодисменти и тук-там някое подсвиркване. Даже Станка се подсмихна леко. Все пак тази кльоща се домогна до среброто, да й се не види! Е, нищо. Една силна конкурентка по-малко.
- На трето място, имам честта да ви представя... Лина Николова!
Още по-силни аплодисменти, примесени с доста дюдюкане. Каквооо, тази брънтия!? Този толстолоб? И тя взе бронза? Значи няма начин, ще сме или аз, или онази кокона ей там, каза си Станка и притаи дъх.
Оркестърът пак удари туш.
- А нашата победителка тази година е... прекрасната... прелестната...
Станка наостри уши. Земята забави своето въртене. Вселената сякаш замря в очакване.
- ...Здравка Готованова! - излая тържествено кметът.
Тесният селски театър едва ли някога бе виждал такава еуфория. Залата, въпреки твърде лошата си акустика, кънтеше от викове "Браво!" и "Евала!", подсвирквания, ръкопляскане, даже и тропане с крака. Върху сцената се посипаха конфети - бяха останали много конфети от Нова година. Оркестърът бумтеше някаква сръбска музика, може би Горан Брегович? От публиката се впуснаха малки и вече не толкова малки почитатели на победителката и я затрупаха с букети. Карамфили, орхидеи, даже някоя и друга роза!
Сред цялото това гъмжило, Станка остана някак забравена, като страничен наблюдател. Още не можеше напълно да осмисли какво се случва. Та тя се бе приготвила толкова много за тази победа! А сега... Виж, даже уж верните й приятелки се примъкваха плахо към Здравка, към тази змия, и й връчваха огромния букет! Който бяха приготвили за нея, за Станка! Не е честно просто... Как е възможно да ми се случва това? Не може да бъде... Ще заплача...
Станка усети как челото й се сбръчква в гримаса, въпреки всичките й усилия да се овладее. Сигурно и лицето й вече бе придобило зелен цвят. Добре, че нямаше огледало наоколо, иначе щеше да се намрази, ако се бе погледнала. И щеше да й призлее и да повърне. Но наистина... светът започна да се върти около нея, тя отчаяно се опитваше да се вкопчи в нещо, но той се въртеше все по-силно. Навярно Земята внезапно бе възобновила предишната си скорост, след като почти спря в очакване да обявят победителката.
И тогава целият свят се сгромоляса. Полилеите по тавана на театъра се завъртяха в див вихър, публиката се размаза като незнайно, безлико множество, а целият грохот от тази приветствена вакханалия закънтя някак чуждо, отдалеч. Станка даже не усети как краката й вече не стъпват на твърда земя и как цялата полита встрани от сцената и се сгромолясва върху първия ред. В следващия миг всичко започна да й притъмнява, сякаш някой най-сетне бе спуснал завесите над целия този фарс.
---
Паника и суетене. Шепнещи гласове от всички страни, загрижени викове. И много бягащи сенки. Това видя в първия момент, след като започна да се свестява. Станка се огледа. Все още лежеше върху първия стол от редицата. Над нея бяха надвиснали множество лица, някои познати, други - не. Никой не й се притичаше на помощ. Никой не смееше да посегне към нея, все едно е някаква отровна змия. В известен смисъл се чувстваше точно така. Идеше й да ухапе някого. Да хапе до смърт! Всичките ще ги изпохапе.
Последното, което помнеше преди падането, бе как седи в скута на някакъв дъртак. От спомена отново й призля. Искаше й се да повърне върху някого.
Разпозна гласа на Бубито:
- Помощ! Помогнете й бе! Помооощ!
И друг един глас, май беше нейният Нейко:
- Дайте вода, бе хора! И малко пространство да диша!
След още няколко минути суетене, тя видя Нейко да се приближава. Е, все пак се престраши най-накрая, мухльото му с мухльо! И това ми бил полицай!? Не дай си боже да се наложи да оказва първа помощ на някого на пътя!
Той я обхвана през кръста и я вдигна да седне на един стол. Бубито разпъна ветрилото си, без което никъде не отиваше. Нейко го взе и започна да й вее с една ръка, докато с другата държеше нейната и й шепнеше нещо.
Станка започна да се освестява. И тогава усети колко много я боли кракът. Май й беше подут глезена. Дали щеше да успее да се изправи? Трябва на всяка цена да се изправи! Няма да позволи на никого да я гледа отвисоко!
Отстрани, победителката Здравка все така прехвърляше короната си от ръка в ръка. Чувстваше се нелепо. Сега нейното лице бе почервеняло от яд. Никой не й обръщаше вече внимание. Бяха й отнели най-великия момент.
Станка вече бе дошла достатъчно на себе си, за да почне да забелязва някои неща. С крайчеца на окото си видя как Лалка отива близо до Евлогия и как двете си говорят нещо и си хихикат.
Няма да им се дам! Няма! За нищо на света няма да им направя това удоволствие! Ще стисна зъби.
Полека, плахо, много бавно, Станка започна да се изправя от стола. Кракът я болеше, но гримасата й не бе на болка, а от яд:
- Какво сте се опулили бе? - изстреля тя към света като цяло. - Нямате ли си друга работа!?
Хората се смутиха леко и се поотдръпнаха. Инстинктът им подсказваше, че не е препоръчително да стоиш близо до ранена хиена.
Тя продължи към Нейко:
- А ти какво ми вееш бе? Я се разкарай с това ветрило!
Ето, това вече си бе обичайната Станка. Хората усетиха, че театрото е приключило и е време да пристъпят към други занимания. Като например да се приготвят за коктейла. Е, поне тези, които бяха поканени, де. Постепенно започнаха да се разотиват.
Лалка и Евлогия се отдалечаваха, все така хихикайки си една на друга.
Станка стоеше на един крак и скърцаше със зъби. Едновременно от болка и ярост. Трябва да стискам зъби! Ще им покажа аз! Ще видят колко струвам. Нали следва коктейл сега? Трябва да отида! На всяка цена! Ох, че ме боли кракът... Но ще отида! Трябва да се усмихвам, не ме интересува, каквото ще да става! Аз ще съм по-бляскава и от тази никаквица Здравка!
И трябва да стигна до дъното на тази история. Ще я разбера цялата работа.
Евлогия и Лалка се скриха зад ъгъла. Когато влязоха в коридора, плеснаха ръце една на друга. Пипнахме я! Сега резултатът е едно на едно. Да знае друг път с кого да не се занася!
