Интерлюдия. На прага между преди и след.

[asthfghl]

Най-сигурния начин да забравиш някого е да свикнеш с мисълта, че не те заслужава.

Има една теория, според която няма Настояще. Сегашният миг е само граница между Минало и Бъдеще. От теб зависи дали ще дърпаш този миг назад или напред.

Мъдростта на миналото прелива в предизвикателството на бъдещето и така вечно търсим повече и повече...

Това, което е престъпно в един век, в следващия е свещено.

И има ли нещо невъзможно? Мечтите на вчерашния ден са надеждите на днешния и реалността на утрешния.