Серия тринадесета. Няма по-красива на света.

[asthfghl]

Силиконът е химичен елемент, който се среща най-често в гръдната област на порно звездите и фолк фуриите. Той има множество полезни приложения в обществото, някои от които даже не са свързани с порното.

Някои подробности и свойства. Атомен номер: 90-60-90. Период на полуразпад: 2 години. Атомна маса и обем: кубици. Много, много кубици. Точка на претърколване: 22:00 ч. и две чаши мартини. Едната с черешка. Точка на накъдряне: 10 степен по скалата на Калайджиев-Пищова-Крика.

Името произлиза от "силна икона" - старолатинското название за суперзвезда от първи ранг - нещото, към което всяка изгряваща фолк фурия или пошла порно актриса тайничко се стреми. Елементът е бил открит от видния учен физик Хю Хефнър като страничен продукт на най-фундаменталното му изобретение - порно звездата, което той направил след третото мартини. Вероятно се е получил в резултат от особено усърдно пляскане по задника.

Интересно свойство: силиконът става за идеален лубрикант - много е твърд!

Също така се използва за производство на микрочипове. Все по-големи количества от него се използват в компютърната индустрия още от 1975 г., което е довело до все по-нарастващо присъствие на порно-вируса из компютрите по света. Пренасищането на компютрите с все по-хард, по-дълбок и по-зноен силиконен екшън вероятно е довело до недостиг на котенца, катерички и други сладки малки животинчета, ако се сещате накъде бия (намиг, намиг, сръг, намиг).

Наскоро учени откриха, че бионичните играчки с полу-изкуствен интелект от сорта на Барби съдържат голяма концентрация на силикон, но в твърде суров вид, който може да проявява свойството да влияе върху съзнанието и като краен резултат да превръща централната нервна система в аморфна гърчеща се пихтия, ако се използва ежедневно.

Повечето употребен силикон е трудно да се изхвърли, понеже хората го считат за "гнусотия". Повечето изхвърлен силикон и силиконови остатъци се захвърлят в Силиконовата долина, чиито единствени жители са лековерните инвеститори на капитали, използващи множество акроними. Така че никой няма нищо против да им излива всичкия този силикон на главата.

Силиконът се изписва с главно "С" от надутите пластични хирурзи, които се опитват да си придадат вид, все едно че знаят какво правят. Не се доверявайте на такива доктори. Не правете компромиси с качеството и приемайте само 100-процентово силиконови гърди! И имайте предвид, че ако се изложат на кислород, 100-процентово силиконовите гърди проявяват склонност бързо да се превръщат в едни торби с пясък, които биха се харесали само на, ами, Хю Хефнър и никой друг.

---


- Да те взема ли малко повечко отзад, или да го оставим така? - поинтересува се Джина фризьорката.

Бубито се замисли над въпроса. Дали да ги остави тези кичури под основния пласт, или да си пусне врата малко по-свободен? Често се сблъскваше с подобни дилеми и й отнемаше дълги минути, а понякога и часове да се начуди.

Добре, че и Станка бе там. Какво ли щеше да прави без нея?

- Абе режи, какво се кумиш. - Станка веднага взе решение вместо приятелката си.

Джина взе малката ножичка и продължи да клъцка тук-там.

Трябваше да се направят много красиви. Не просто красиви, ами МНОГО красиви! Разбира се, ще се наложи да идват пак при фризьорката за дооформяне, но общо взето прическите им трябваше да са безупречни още днес. Конкурсът щеше да е само след два дни.

- Как мислиш, Станче, дали тази проява ще стане редовна за всяка година? - учтиво попита фризьорката.
- Така ми се струва. Новият кмет има големи планове за развиване на Културата в наш'та община. - компетентно отвърна Станка.
- Ъхъ. - още по-компетентно добави Бубито.

Станка имаше добри връзки в Общината - все пак зет й бе зам.-кмет и отговаряше за културните прояви в Чучурково и околията. Разбира се, ежегодните гастроли на областния театър в селото бяха инициатива на предишната власт, но новият кмет г-н Гайдаров държеше да се хареса на населението и правеше всичко възможно да създаде впечатление, че подобни идеи идват именно от него.

Станка беше уверена и че журито, което естествено се назначаваше от зам.-кмета, щеше да вземе под внимание неотразимия й чар. Всъщност тя бе готова за нещо голямо на този конкурс. Имаше предчувстие, че ще пожъне триумф. Още в гимназията бе печелила такъв конкурс за красота, че и на два пъти. Е, татко й беше директор на училището, така че тя имаше добра представа как се организират подобни традиционни прояви.

- Бубе, това мероприятие е част от новата контрацепция на кметството да превърне Чучурково в кол... кул... културен център на нашата област. - все така компетентно изнасяше своята лекция Станка, докато помощничката на Джина я къдреше. - Несъмнено ще се превърне в традиция.
- Концепция. - вметна Джина.
- Ъ?
- А, нищо.

Отговорът на Станка явно задоволи Бубито, защото тя се облегна на стола и въздъхна с нейното протяжно "Еееххх..." Сигурно си представяше как надява короната на кухата си руса главица, но не е познала.

- Разбрах кои ще са някои от другите кандидатки. - вметна Бубито. - Няма съмнение, че ти си най-добрата, Станче! И на малкия ти пръст не могат да стъпят!

Станка хвърли един поглед към огледалото отсреща, просто за всеки случай.

- Естествено. - отвърна. Твърдата й самоувереност можеше да точи кухненски сатъри.
- Виж Мара например. Тя е една такава кльощава... - продължаваше Бубито.
- Да. Кобила си е тя.
- Ами Линка? Какво си въобразява с тоя тлъст бедър? Само тираджия ще я хареса. - Бубито можеше да бъде доста жестока на моменти.
- А, не ми говори за тая крава. Никакъв шанс няма. - потвърди Станка.
- Да не говорим за Оля. Откъде го измисля този грим!? Все като вампир се носи.

От дума на дума се разбра, че повечето кандидатки за нищо не стават. Направо да й връчват наградата на Станка и да приключват.

Джина ги слушаше и само клъцкаше. Накрая се обади:
- Ами Здравка? Секретарката на Пейчо съдията. Тя хваща окото.

Настъпи мълчание. Можеше да се чуе даже тупуркането на крачетата на една муха по масата.

- Какво, тая ли? - обади се накрая Станка, като се стремеше да не излиза от вече установения тон. - Тя има силиконови цици! Не знаете ли?
- Е, и? - Джина упорстваше.
- Амии... Нали не е позволено? В такива състезания... - Станка обаче не бе много сигурна.

Джина обмисли това.

- Според мен не е забранено. Значи е позволено. - понякога фризьорката проявяваше странни самоубийствени наклонности.
- Права е Джинка. - изненадващо потвърди Бубито. - Силиконът не е лошо нещо. И на Мис Свят е позволен!
- Така ли?
- Ами да. Даже и аз съм си мислела да си сложа. - изтърси Бубито.
- Каквооо? Ти ли!? - учудиха се едновременно Станка и Джина.
- Ами да! Даже Кочо ми обеща да ми подари силиконови цици за рождения ден!

Джина спря да клъцка с ножицата. Още не бе сигурна, дали Бубито говори сериозно. Но пък защо не? И тя самата си бе сложила малко ботокс в устните. Правеше я да изглежда по-чувствена, поне така твърдеше нейният Ивко.

- Е, какво пък. - разчупи неловката пауза Джина. Поне ще бъде интересно състезание. И аз мисля да участвам.

Станка и Бубито се спогледаха. Фризурата на двете продължи в мълчание.

Добре, че скоро се появи новият помощник на Джина, да разведри нещата. Представи се като Антонио. "Хъм, тази мания да си измислят завъртяни имена", веднага си помисли Станка, която беше сигурна, че момъкът трябва да се казва просто Андон. Така нареченият Антонио се позавъртя около "дамите", както самият той ги нарече, подхвърли няколко шегички и се зае да си вади приспособленията от куфара. Пресилено изтънчените му маниери и мятането на китка в посока по и срещу часовниковата стрелка накара Бубито да смигне на Станка многозначително, а тя й кимна в отговор.

След половин час двете вече крачеха напето по паважа.

- Не мисля, че ще си дооформям косата при Джина утре. - отрони мрачно Станка.
- Да, Станче. Напълно те разбирам. - побърза да я подкрепи Бубито. - Тя е една такава подла кукумявка...
- Да. И интригантка.
- Наистина? Аз си мислех, че е само кукумявка. - каза Бубито.
- Интригантка е! Подла. - отсече Станка, а Бубито побърза да кимне в съгласие.

Повървяха още малко. Една-две коли намалиха покрай тях и ги поздравиха с клаксоните си. Бубито се обърна да смигне на едната. Просто рефлекс.

- А този Антонио? Той ми мяза на педал... - каза по едно време Бубито.
- Хаха! Да, напълно! Обратен е, несъмнено. От един километър се вижда. - изкикоти се Станка.
- Ама какъв беше галантен само, а? Целува ти ръка, отваря врати, пуска комплименти, въобще...
- Да. Само да беше истински мъж. - каза Станка.
- Така е, жалко.
- Не може да се вярва на обратни. - отсъди Станка и продължи да крачи.

Бубито я сръга свойски.
- Знаеш ли, той нали работи и в салона в Мъгъзина? - каза тя. - Може наистина да сменя фризьора за утрешното издухване. Този Антонио изглежда способен...

Станка я изгледа отгоре до долу и тогава забеляза познатите потайни пламъчета в погледа й.

- Ха! Май си наумила нещо? Ти ли ма, Бубеее... - и двете се изкикотиха.
- Винаги може да се научи нещо полезно от един... как му се викаше...
- Коафьор! Хаха. - добави Станка.

Двете се закикотиха и забързаха крачка по паважа.