Серия дванадесета. Истината лъсва рано или късно.

[asthfghl]

Истината. Тази най-висша ценност. Можеш ли да се справиш с нея?

E, по същността си Истината е един вид лъжа. Тя представлява една много стара конспирация, която правителството винаги е знаело, но крие от населението. Някога в миналото тя даже почти съществувала в свободен вид, но това вече не е така. Сега се счита, че е почти на изчезване.

Всъщност Истина е било името на един побъркан пациент през Средновековието. Той бил осакатен по време на рицарски турнир, след като противникът му на име Любезност използвал няколко мръсни трика, като например тайно подменил копието си с по-дълго. Истина бил повален от коня си на име Честност и така попаднал в болница "Надеждна". Там сестрите опитали всички познати на медицината средства, от пускане на кръв чрез пиявици до използване на сапун дори. Но нищо не могло да му върне пълния разсъдък. Отначало помислили, че е пипнал Черната смърт, но после му поставили диагноза "синдром на правдивостта".

Крайната фаза на заболяването го превърнала в огромен сноб и го заставила да се държи грубо с всеки. Веднъж една дама го попитала дали новата й рокля я прави да изглежда дебела. Той разбира се отвърнал "Да, тази рокля някак си те прави да изглеждаш още по-дебела, направо си като свиня-майка!" Това било началото на Честното Говорене, както го назовал самият Крал. Веднъж обаче Кралят питал Истината дали е успял най-сетне да съсече злия дракон, за което го бил пратил. Той отвърнал "Не, и плюс това трябва да си много тъп, ако вярваш в подобни щуротии, т.е. не те бива за крал".

Този инцидент, както и един друг, който включвал кряскане в един бездънен кладенец едни нелицеприятни неща за Краля, който временно си бил съблякъл дрехите, спомогнало за хвърлянето в затвора на Истината. Но истината така или иначе се разпространила бързо и, преди да се усетиш, Мирът се възцарил по света. Но след 15 години властване на Истината, хората разбрали, че ако постоянно я казваш, техните лъжи стават прекалено прозрачни - и това накрая довело до Първата-И-Половина Световна Война. Заедно с по-голямата част от света, и Истината вероятно загинала в тази война.

Един частен случай на истината изглежда много истински - кечът. Повечето хора се шокират, че е възможно да съществуват такива варвари, които изпитват кеф от това да сядат върху лицето на противника или да им скачат върху корема. А всъщност повечето от тях са обратни псевдо-мачовци, които просто се радват на изключителната възможност взаимно да си опипват чаталите, без да предизвикват (твърде много) повдигнати вежди.

Нека не се заблуждаваме - един свят, управляван от Истината, би бил истински кошмар. Ако всички започнеха да казват направо на другия колко е тъп или грозен, всички щяхме да се намразим. Истината би се превърнала в заразна епидемия, която ще плъзне по света. Всички телевизионни реклами щяха да признават колко скапани са продуктите им. Ако тези компании после фалират, кой ще спонсорира телевизиите? Те ще затворят. А като няма кой да успокоява хората, които тъкмо са се изпокарали помежду си, това ще ги превърне в диви изроди. Накрая малцината оцелели ще драпат за последните трохи храна и вода, а за всичко ще обвинят странните глупци, които са започнали всичко това, като са говорели Истината.

Що се отнася до политиците, те всички веднага биха се отказали от постовете си, защото, нека си го признаем, те са се домогвали до тях само благодарение на това, че успешно са хвърляли прах в очите на избирателите и са ги накарали да повярват, че работят за тяхно добро! Е, може и да не се получи точно така, но лошо няма да се надяваме, нали? Да кажем, че ще се случи. Тогава няма да остане никаква власт и хората ще се млатят един друг за гореспоменатите трохи и същевременно ще псуват странните глупци, които са започнали всичко.

Разбира се съществува и възможността всички да бъдат просто честни и да си вярват в общуването си и светът да поработи заедно върху закърпването на озоновия слой и да спре глобалното затопляне. Но какъв ли е статистическият шанс това да се случи? Колкото да хванеш един електрон с два пръста и да го разгледаш отблизо.

Няколко полезни съвета как да прикриеш Истината:

- В никакъв случай не установявай зрителен контакт! Това може да свърши зле. Ако се вторачиш в очите на жертвата си, докато й разказваш грозната истина как си преспал за една вечер със сестра й, тя може и да не се впечатли кой знае колко, но пък и може да ти изтръгне душата с един-единствен поглед. Или най-малкото да те превърне в ледена висулка. Или стълб от сол ли беше...

- Стой настрана от остри предмети. Ако довериш на някого, че от начина, по който танцува / пее, ти се повдига, може да стане лошо и да бъдеш наръган. Така че първо се увери, че наоколо няма остри неща. Даже като допълнителна мярка за сигурност може предварително да увиеш някои ръбове в пукащ найлон на балончета.

- Доведи си подкрепления. Може да се наложи някой да удържа жертвата, ако реши да те цапардоса, след като й кажеш, че точно ти си бил този, който й е откраднал куклата (или съответно фигурката на Спайдърмен), когато бяхте малки. Само се увери, че подкреплението ти не е някакъв роднина на жертвата, защото може да изядеш двойна порция пердах.

- Не бъди "дребнав". Е, ако си наистина дребен, може и да не казваш на двуметровия си приятел, че гаджето му го е зарязало заради теб. Може да се окажеш, е, ами нека си го признаем - може да се окажеш леко мъртъв.

---


Седяха и чаткаха. Евлогия - на единия компютър, Лалка - на другия. Всяка се бе вглъбила в някакъв си свой свят. Денят щеше да бъде дълъг, като всеки друг. Първият работен ден от годината. На никой не му се работи след безкрайните запои и няколкото кратки следобеда излежаване. Но се налагаше.

Факс-машината изжужа и защрака монотонно. Поредният глупав факс. Колко досадно...

Мълчаха вече час, а може би и повече. Просто нямаха какво да си кажат. Но както често се случва в природата, дори и вакуумът не е напълно празен. В края на краищата все някой някога проговаря. Евлогия не се стърпя и започна първа:

- Лалче, много си се умълчала! И все една тъжна си.
- Ами, какво да ти кажа, Еви. Семейни проблеми, знаеш как е. - някак отнесено каза Лалка.
- Знам.
- Знаеш?
- Да. Чух нещо. Карали сте се с твоя Пейчо. И чупене на чинии имало. Кофти...
- Уф... - въздъхна Лалка - Трябваше да се очаква. Комшиите са много приказливи.
- Е, Чучурково не е голямо...
- Да.

Помълчаха още малко. Но на Евлогия явно отвътре й идваше да поразпита.

- Е, как мина? По-добре ли сте сега?
- Ами какво да ти кажа. - започна Лалка, сякаш на себе си. - Всяка караница си има край. Само дето моя мухльо сигурно няма да си вземе поука. Поне го навиках едно хубаво и ми мина.
- Да. Трябва да се изкарват лошите емоции все някъде. - вметна Евлогия.

Лалка се замисли. Да, трябва. И къде другаде, ако не вкъщи? Близките ще разберат. Те ще простят. А на нея й се струваше, че тук имаше много за прощаване. Но не смееше да си го признае. Просто цялата ситуация някак й намирисваше на женското шесто чувство.

Този път Лалка си започна сама, без да са я питали. Даже не знаеше защо ги разправяше всичките тези неща на колежката си. Не, че бяха особено близки. Даже си бяха някак чужди. Бяха много различни. И все пак... Трябва на някого да си излее мъката, нали? Иначе ще полудее...

И й заразказва - как е крещяла на мъжа си, как го е затиснала в ъгъла с точилката и го е принудила да прави признания. Но той, колкото и да е мухлясал мухльо, продължаваше да поддържа друга версия за случилото се, различна от общоприетата. Твърдеше, че нищо не се е случило между него и Бубито в тоалетната на театъра. Че всичко е една лъжа, че някой ги е натопил сигурно. Просто е съпроводил Бубито до тоалетната, а понеже женската е била повредена, се е наложило тя да ползва мъжката. И толкоз. Даже се закле. На колене й падна и се прекръсти. Беше много мило. Това определено бе разколебало решимостта й да сложи край на всичко това.

Жалко за потрошения сервиз от мама.

- И какво, значи няма да го напускаш, а? - в гласа на Евлогия се прокрадна едва доловима нотка на разочарование.
- Че защо да го правя? Имаме деца! Две таман. - изстреля Лалка, някак припряно.

Ох, да... Децата. Какви ли жертви не си принудена да направиш за тях.

- И все пак, - добави бързо Лалка - Той си остава един мухльо. Нищо, че е на такъв важен пост. Нищо не прави, с нищо не ми помага. От работа - направо пред компютъра и обратно. Това мъж ли е? Даже в леглото е един такъв, вял. - Лалка веднага съжали, че е казала това последното. Може би не биваше да се разкрива чак толкова.
- Еххх, мъже... - произнесено от Евлогия, това "Ехх" не бе никак като онова, протяжното "Ееххх" на Бубито. Това звучеше някак остро като високо токче на дамска обувка, стъпило връз пръстите на някой клет мъж. И нямащо никакво намерение да се отмести оттам, а по-скоро изгарящо от желание да натисне още по-силно и да върти, върти, усуква, докато жертвата заквичи. - Ех, такива са си мъжете. И аз имам един, дето ходя с него. Още не смее да напусне жена си, тъпака му с тъпак! А уж каза, че ме обичал.
- Ама как ще я напуска! - Лалка се втрещи. - Ще разбиеш цяло семейство! И то за втори път!
- Глупости, Лалче. Глупости са това. Любовта е по-важна.

Лалка нямаше какво да отвърне на това. Все пак тя постоянно развиваше някакви теории за любовта.

- Да, ама... - Лалка все така се пулеше. - Ама ако се случи това на теб? Хубаво ли ще ти е?

Евито замълча за момент. Може би се замисли. А може би не.

- Ти тебе си гледай. Ама може и да е прав твоя. Може наистина всичко да е нагласено.

Лалка забеляза издайническия играещ поглед на колежката си. Тя не смееше да я погледне направо в очите.

- Какво имаш предвид? Ти знаеш нещо!
- Ааа, не, нищо, нищо... - но Евито не звучеше никак убедително.
- Кажи какво знаеш!!!
- Ами... - започна Евлогия неуверено. - Чуват се едни неща... Абе, Манчо водопроводчика нали го знаеш. Той само приказва разни работи. Ама и чува много. Е, вчера беше у нас да ми оправи тръбите... - тя сякаш леко се изчерви. Лалка не обърна внимание на това. - И ми разказа една странна история. Видял как Станка нарочно пратила Нейко и Кочо за семки. Как накарала Пейчо да иде с Бубито до тоалетната. И така нататъка...

На Лалка бавно започна да й просветва. Не й трябваше твърде дълго време, за да съедини всички точки.

- Знаех си... - отрони тя пораженчески и въздъхна.
- Не унивай, Лале! - каза Евлогия. - Изиграли са те.
- Така излиза. Станка го е направила. - потвърди очевидното Лалка.
- Да! Тази Станка! Мразя я, надута пуйка такава! Само гадни забележки ръси. И оная патка, Боряна - само й приглася с гадния си кикот. Отдавна съм им набрала на тези двете. Особено на Станка! Гадна пачавра... - Евлогия набираше инерция, а когато това станеше, по-добре да не си й пред очите. Те сега мятаха мълнии, а всеки момент щеше да почне да съска. - Знаеш ли какво? Трябва да й го върнем! Все ще измислим нещо. Да й го върнем на пачаврата! Навита ли си?

Лалка се замисли. Тя не беше такава. Не правеше лоши работи. Но пък не тя започна първа тази война. Защото това си беше война. Освен това тази Евлогия й беше антипатична. С нищо не предизвикваше доверието й. Твърде много злобееше. Но пък как да обърне и другата буза, след като са я зашлевили? Може пък да изтрае Евито, докато приключат със Станка. Враговете на моите врагове са мои приятели, нали така. Поне временно.

- Добре. Да го направим. Оставям на теб да измислиш плана. - най-накрая каза тя.
- Отлично! - Евлогия се въодушеви. - Даже вече почти имам идея.
- Добре... - Лалка все още не изглеждаше съвсем уверена.
- Впрочем, - каза Евлогия - Мога да ти помогна и за едно друго нещо. Можете да си оправите отношенията с твоя Пейчо. Може да е такъв, онакъв, но си струва да опитате.
- Какво имаш наум?
- Ами... познавам един семеен психотерапевт...
- Аааа, не.....
- Е, хайде де, какво толкоз? Е, той не е точно дипломиран, още учи психология. Но е стажант в Общината. Имам някои връзки там. Да ви уредя една среща, а?

Е, какво пък. Така и така Лалка бе свалила тотално гарда днес. Каквото ще да става.

- Ами... Предполагам, че нищо няма да изгубя от това. Давай да се пробваме!