![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИма няколко мнения за лова. Според едното, ловът е вид развлечение, което съчетава полезното с приятното - хем дишаш чист въздух в гората, хем си набавяш месо... ъъъ, такова де, животни. Понеже са готинки... или май вкусни му се викаше. Абе все тая.
Особено средно редки животни, които вървят добре със сосче и гъбки, а може би и някой стрък праз. Ммм! Иска ти се да ти потекат лигите, нали?
Другото виждане за лова е като за вид спорт, практикуван от невежи простаци и хора, които смятат, че като утрепеш животно някак ставаш по-голям мъж (печелиш жизнени точки, един вид). Тази спортна дисциплина е специфична - заключава се в седенето върху дървета, омазан с еленска пикня и глигански лайна и висенето с часове в чакане някакво животно да се накани да намине, за да го цъфнеш в чутурата с парче олово. От разстояние и под прикритие. Докато яде удобно поставения от теб обяд.
Това, което прави лова особено труден, е фактът, че за да се превърне обикновеното пуцане в истински лов, ловецът трябва да си е набавил доволно количество алкохолно съдържание в кръвоносната система, което пък от своя страна допълнително намалява възможностите му да виси по дървета, без да вдига шум (и без да му се допикае), да държи пушкалото, да се прицелва и не на последно място да дърпа спусъка. Да дръпнеш спусъка, без да ти трепне пръста, докато се целиш в животно, клекнал в клоните на някакво дърво, намазан с пикня, си е тежко занимание, особено като добавим, че животните проявяват досадна склонност да не желаят да бъдат застрелвани в главата с олово. Разваля им имиджа, да не говорим за обяда.
Един безпристрастен анализатор веднъж казал: "Ловният спорт е доста противоречиво и дискутирано занимание. Всъщност документацията на ловните подвизи, свързани с този великолепен спорт, бива системно изопачавана от разни беладжии от средите на невежите хипита природозащитници".
---
Беше студено. Над гората и полето се стелеше гъста мъгла. Влагата се просмукваше чак до костите на горката Станка. Зъзнеше. Беше й скучно. Тук нямаше никакви бутици, никакви улици с лъскави коли, въобще... това място не беше за нея. Отгоре на всичко току-що беше настъпала някакво говно. Разбирачи я информираха, че било от диво прасе. Това не успя да я окуражи кой знае колко.
Навред се чуваше кучешки лай. Гаден, писклив, монотонен вой. Миришеше на бензин от джиповете. Непрекъснато прииждаха нови коли и от тях скачаха мъже в камуфлажни униформи и някоя и друга мацка в къса пола и високи ботушки. И Бубито беше тук, чуруликаше както винаги. Досадница.
Мина вече седмица, откак Станка тръгна с полицайчето. Нейко беше добро момче, но май не особено схватлив. Хич даже. Няколко пъти я извеждаше на кафе, веднъж ходиха и на дискотека. Какви ли намеци не му направи, но той все някак избягваше да си дойдат на въпроса. Веднъж даже му каза, че е време да минат на следващия етап. Явно бе възприел погрешно думите й, след като я беше помъкнал с ловната дружинка. Май ще трябва да смени плочата и да му постави въпроса ребром. Макар че ама въобще не й идваше отвътре да си говори нещата направо. Предпочиташе малко по- по женски.
Кочо беше дошъл с Голфа. Ей, наистина лачен беше тоя Голф, бе! Сребристите му калници искряха на бледата утринна светлина. Красавец! Оказа се, че Нейко и Кочо се познават отдавна и са си доста близки. Заедно ходеха да играят покер вечер, заедно ритаха футбол в махалата, заедно ходеха да пуцат, абе въобще - заедно.
Измъкването като по чудо на Кочо от онази ситуация с шофирането пиян и без книжка и познанството му с полицайчето си беше чисто съвпадение на обстоятелствата. Без съмнение.
Кучетата се разлаяха по-силно. Ловната дружинка се размърда лениво. Беше дошъл моментът да поемат навътре в гората. Станка се почувства тъпо. Мъжете тръгваха да се забавляват, а тя оставаше назад. И нямаше никакви бутици!
"Да нарежете салатата, докато ни няма", беше казал Кочо. Да бе, да! Станка салати НЕ реже. Плюс това не знаеше и как. Никога не й се беше случвало. Рязането на салати бе нещо, което се случваше на другите.
Все пак трябваше да накара някого да го направи. Щеше да има тежка софра след лова и тя не искаше да се излагат с Бубито. Не тъкмо сега...
Тя въздъхна с досада. Май идването тук бе лоша идея. Нещо изджвака под подметката й. Вдигна крак и с отвращение установи, че е намерила поредното говно. Проклети глигани!
Особено средно редки животни, които вървят добре със сосче и гъбки, а може би и някой стрък праз. Ммм! Иска ти се да ти потекат лигите, нали?
Другото виждане за лова е като за вид спорт, практикуван от невежи простаци и хора, които смятат, че като утрепеш животно някак ставаш по-голям мъж (печелиш жизнени точки, един вид). Тази спортна дисциплина е специфична - заключава се в седенето върху дървета, омазан с еленска пикня и глигански лайна и висенето с часове в чакане някакво животно да се накани да намине, за да го цъфнеш в чутурата с парче олово. От разстояние и под прикритие. Докато яде удобно поставения от теб обяд.
Това, което прави лова особено труден, е фактът, че за да се превърне обикновеното пуцане в истински лов, ловецът трябва да си е набавил доволно количество алкохолно съдържание в кръвоносната система, което пък от своя страна допълнително намалява възможностите му да виси по дървета, без да вдига шум (и без да му се допикае), да държи пушкалото, да се прицелва и не на последно място да дърпа спусъка. Да дръпнеш спусъка, без да ти трепне пръста, докато се целиш в животно, клекнал в клоните на някакво дърво, намазан с пикня, си е тежко занимание, особено като добавим, че животните проявяват досадна склонност да не желаят да бъдат застрелвани в главата с олово. Разваля им имиджа, да не говорим за обяда.
Един безпристрастен анализатор веднъж казал: "Ловният спорт е доста противоречиво и дискутирано занимание. Всъщност документацията на ловните подвизи, свързани с този великолепен спорт, бива системно изопачавана от разни беладжии от средите на невежите хипита природозащитници".
---
Беше студено. Над гората и полето се стелеше гъста мъгла. Влагата се просмукваше чак до костите на горката Станка. Зъзнеше. Беше й скучно. Тук нямаше никакви бутици, никакви улици с лъскави коли, въобще... това място не беше за нея. Отгоре на всичко току-що беше настъпала някакво говно. Разбирачи я информираха, че било от диво прасе. Това не успя да я окуражи кой знае колко.
Навред се чуваше кучешки лай. Гаден, писклив, монотонен вой. Миришеше на бензин от джиповете. Непрекъснато прииждаха нови коли и от тях скачаха мъже в камуфлажни униформи и някоя и друга мацка в къса пола и високи ботушки. И Бубито беше тук, чуруликаше както винаги. Досадница.
Мина вече седмица, откак Станка тръгна с полицайчето. Нейко беше добро момче, но май не особено схватлив. Хич даже. Няколко пъти я извеждаше на кафе, веднъж ходиха и на дискотека. Какви ли намеци не му направи, но той все някак избягваше да си дойдат на въпроса. Веднъж даже му каза, че е време да минат на следващия етап. Явно бе възприел погрешно думите й, след като я беше помъкнал с ловната дружинка. Май ще трябва да смени плочата и да му постави въпроса ребром. Макар че ама въобще не й идваше отвътре да си говори нещата направо. Предпочиташе малко по- по женски.
Кочо беше дошъл с Голфа. Ей, наистина лачен беше тоя Голф, бе! Сребристите му калници искряха на бледата утринна светлина. Красавец! Оказа се, че Нейко и Кочо се познават отдавна и са си доста близки. Заедно ходеха да играят покер вечер, заедно ритаха футбол в махалата, заедно ходеха да пуцат, абе въобще - заедно.
Измъкването като по чудо на Кочо от онази ситуация с шофирането пиян и без книжка и познанството му с полицайчето си беше чисто съвпадение на обстоятелствата. Без съмнение.
Кучетата се разлаяха по-силно. Ловната дружинка се размърда лениво. Беше дошъл моментът да поемат навътре в гората. Станка се почувства тъпо. Мъжете тръгваха да се забавляват, а тя оставаше назад. И нямаше никакви бутици!
"Да нарежете салатата, докато ни няма", беше казал Кочо. Да бе, да! Станка салати НЕ реже. Плюс това не знаеше и как. Никога не й се беше случвало. Рязането на салати бе нещо, което се случваше на другите.
Все пак трябваше да накара някого да го направи. Щеше да има тежка софра след лова и тя не искаше да се излагат с Бубито. Не тъкмо сега...
Тя въздъхна с досада. Май идването тук бе лоша идея. Нещо изджвака под подметката й. Вдигна крак и с отвращение установи, че е намерила поредното говно. Проклети глигани!
