![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Краищенски лутания (5) Знеполе
Има едно място в България, където животът не се е променил съществено през последните 50 години, глобализацията е само далечно ехо, а за развитието на туризма се говори в перспектива. Затова пък попаднете ли тук, ще останете изненадани от екзотичните природни гледки, редуващи се от двете страни на тесния автомобилен път. Град Трън се намира едва на 70 км западно от София, близо до границата ни със Сърбия. Заобиколен е от стари села и планини, които чакат да бъдат открити от хора любопитни и с приключенски дух.
Централният площад на един от най-бедните български градове грее със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради, с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих. Усещането е за една хармонична градска среда. Дори селската църква „Св. Никола” е прясно боядисана в… „авангардно” розово – по идея на нестандартния и деен кмет Станислав Николов. Впрочем местната администрация работи активно за налагане на Трън като туристическа дестинация.
В центъра на градчето се намира статуята на т. нар. майстор Гига – събирателен образ на трънчани, известни с традициите си в зидарството, строителството и грънчарството. Емблематичният строител е нарамил бичкия, а на пояса му е затъкната тесла – основните инструменти на всепризнатите някогашни трънски дюлгери. Майстор Гига е символът на трънските зидари. Негов автор е скулпторът Секул Крумов. Съвсем близо е Народното читалище "Гюрга Пинджурова - 1895 г.". Началото на читалищното дело е започнало през 1895 година. Читалището носи името на именитата трънска народна певица, родена тук през 1895г. и посмъртно удостоена със званието "Почетен гражданин".
Църквата "Св.Никола" е ценен представител на възрожденската култова архитектура в Трънско и е обявена за художествен паметник на културата. Намира се в центъра на града в непосредствена близост до читалището. Изградена е през 1856г върху основите на стар манастир, съборен след османското нашествие. Тя е едно от малкото места в района, където може да се види оригиналната икона на местния трънски светец Терапонтий.
Параклисът "Св. Петка" е естествена пещера, намира се на малко възвишение над извора Ралча, в квартал Бераинци на гр. Трън. Той е възстановен от местни жители със собствени средства в периода 1990-1994 г. Изградени са стълби до него, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена, която е била разрушена.
Култът към Св. Петка се превръща в една от опорните точки на местната идентичност на населението в региона. На Петковден (14 октомври) се провежда традиционният събор на гр. Трън. На този ден се прави курбан до параклиса на светицата. В последните години с развитието на поклонническия туризъм той се посещава все по-често и от хора от по-далечни региони.
Знèполье (книж. Знеполе) се покрива изцяло с Трънската котловина и е разположено по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина) на изток, Лешниковска и Боховска на юг. Преди много години по течението на Ерма е имало обикновенни за времето воденици с един или два камъка, както и тепавици. Следи от тях се срещат все още по бреговете на реката. За хората от Трънско и най-вече за Знеполе Иречек говори: "Тукашното население прави изобщо симпатично впечатление. Те са хора добре израснали; с жив дух, с хубави носии, към чужденеца приветливи и при всичката сиромашия гостоприемни. По пътя поздравяват кратко: Бог. Жените носят сурови кожуси без ръкави, с вълната отвътре, черни дрехи със златни нашивки по полите е гърдите и сини индигови или червени алкърмъсови пояси; виждат се и тежки сребърни пояси. Момичетата носят на кърпата, която според всеобщия в тази покрайнина обичай е завързана под коцака, цветя, главно червени латинки, отглеждани по градините... И по-старите жени имат обли, угледни лица... Хубави женски типове от романски характер... Беднотията на покрайнината принуждава трънчани да търсят поминък в чужбина. Ходят на работа в Сърбия, Румънско, Ломско и София повечето като дюлгери, дърводелци, грънчари или просто надничари. "
За историческото минало за селата около Знеполе се знае много малко. Селища по тези места е имало от най-дълбока древност - още през новокаменната епоха (Неолита). Това показват артефакти: намерени каменни сечива от едно време (чукове, глета, брадви...). В основата на най-старата производствена дейност по селата, разположени край Знеполе, е земеделието. Обработката на земята е била по най-примитивен начин - с дървено рало и разни старобитни сечива. Всяко семейство е отглеждало волове, крави, овце, кози за мляко, вълна, месо и кожа. В помощ на бедното земеделско производство за поминъка на населението идват и други стопански дейности - пчеларство, лов, градини, овощни градини, дюлгерство, железарство, воденичарство, каруцарство, обработка на вълна. Отглеждали се житни растения - пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, картофи.
Село Бусинци се слави от векове със своята керамика. По време на Възраждането, местната Бусинска школа е достигнала разцвета си, а в селото в почти всяка къща са се въртели грънчарски колела (над 300). В Бусинци се е намирало и първото българско училище по керамика. Бусинци е един от най-старите центрове на грънчарство в България. Тук е създадена известната Бусинска керамична школа, чиито корени се губят далеч във времето и произведенията ѝ може да се считат за пряк продължител на традициите на средновековна българска грънчарска школа. В края на XIXв Константин Иречек в своите "Пътувания из България" характеризира селото като център на особена грънчарска индустрия, която по форма и орнаментика е много стара.
Музеят на бусинската керамика е етнографски музей в центъра на селото, представляващ комплекс с модерна архитектура, открит през 1982г. и включващ "Музейна сбирка на бусинската керамика" с музейна и изложбени зали, плюс работни ателиета и малка хотелска част за провеждане на национални и международни пленери и срещи на художници и занаятчии. Музеят представя уникалната бусинска грънчарска традиция в развитието ѝ от ХVII в. до съвременното изкуство на художници керамици. Етнографската експозиция е разположена в 2 зали, където могат да се видят над 200 оригинални експоната от традиционна бусинска керамика от стари майстори, както и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници.
Музеят на киселото мляко се намира в село Студен извор, община Трън. Открит е през 2007г и разказва историята на един от най-популярните символи на България - киселото мляко. Специално място в експозицията е отделено на д-р Стамен Григоров - откривателят на бактерията "Бактериум Булгарикум", която предизвиква квасенето на млякото и специфичния му вкус.
В района на Знеполе има много места за нощувки и за хранене. Където и да поспрете, храната е много вкусна, а млечните продукти са невероятно добри. Из Трънско все още има доста хора, които гледат животни и правят домашни продукти, така че ако поразпитате из селата, може да ви насочат към тях и да попаднете на някоя неочаквана находка, за която дълго да разказвате!
Следва: част 6, Църногорски манастир.
Централният площад на един от най-бедните български градове грее със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради, с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих. Усещането е за една хармонична градска среда. Дори селската църква „Св. Никола” е прясно боядисана в… „авангардно” розово – по идея на нестандартния и деен кмет Станислав Николов. Впрочем местната администрация работи активно за налагане на Трън като туристическа дестинация.
В центъра на градчето се намира статуята на т. нар. майстор Гига – събирателен образ на трънчани, известни с традициите си в зидарството, строителството и грънчарството. Емблематичният строител е нарамил бичкия, а на пояса му е затъкната тесла – основните инструменти на всепризнатите някогашни трънски дюлгери. Майстор Гига е символът на трънските зидари. Негов автор е скулпторът Секул Крумов. Съвсем близо е Народното читалище "Гюрга Пинджурова - 1895 г.". Началото на читалищното дело е започнало през 1895 година. Читалището носи името на именитата трънска народна певица, родена тук през 1895г. и посмъртно удостоена със званието "Почетен гражданин".
Църквата "Св.Никола" е ценен представител на възрожденската култова архитектура в Трънско и е обявена за художествен паметник на културата. Намира се в центъра на града в непосредствена близост до читалището. Изградена е през 1856г върху основите на стар манастир, съборен след османското нашествие. Тя е едно от малкото места в района, където може да се види оригиналната икона на местния трънски светец Терапонтий.
Параклисът "Св. Петка" е естествена пещера, намира се на малко възвишение над извора Ралча, в квартал Бераинци на гр. Трън. Той е възстановен от местни жители със собствени средства в периода 1990-1994 г. Изградени са стълби до него, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена, която е била разрушена.
Култът към Св. Петка се превръща в една от опорните точки на местната идентичност на населението в региона. На Петковден (14 октомври) се провежда традиционният събор на гр. Трън. На този ден се прави курбан до параклиса на светицата. В последните години с развитието на поклонническия туризъм той се посещава все по-често и от хора от по-далечни региони.
Знèполье (книж. Знеполе) се покрива изцяло с Трънската котловина и е разположено по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина) на изток, Лешниковска и Боховска на юг. Преди много години по течението на Ерма е имало обикновенни за времето воденици с един или два камъка, както и тепавици. Следи от тях се срещат все още по бреговете на реката. За хората от Трънско и най-вече за Знеполе Иречек говори: "Тукашното население прави изобщо симпатично впечатление. Те са хора добре израснали; с жив дух, с хубави носии, към чужденеца приветливи и при всичката сиромашия гостоприемни. По пътя поздравяват кратко: Бог. Жените носят сурови кожуси без ръкави, с вълната отвътре, черни дрехи със златни нашивки по полите е гърдите и сини индигови или червени алкърмъсови пояси; виждат се и тежки сребърни пояси. Момичетата носят на кърпата, която според всеобщия в тази покрайнина обичай е завързана под коцака, цветя, главно червени латинки, отглеждани по градините... И по-старите жени имат обли, угледни лица... Хубави женски типове от романски характер... Беднотията на покрайнината принуждава трънчани да търсят поминък в чужбина. Ходят на работа в Сърбия, Румънско, Ломско и София повечето като дюлгери, дърводелци, грънчари или просто надничари. "
За историческото минало за селата около Знеполе се знае много малко. Селища по тези места е имало от най-дълбока древност - още през новокаменната епоха (Неолита). Това показват артефакти: намерени каменни сечива от едно време (чукове, глета, брадви...). В основата на най-старата производствена дейност по селата, разположени край Знеполе, е земеделието. Обработката на земята е била по най-примитивен начин - с дървено рало и разни старобитни сечива. Всяко семейство е отглеждало волове, крави, овце, кози за мляко, вълна, месо и кожа. В помощ на бедното земеделско производство за поминъка на населението идват и други стопански дейности - пчеларство, лов, градини, овощни градини, дюлгерство, железарство, воденичарство, каруцарство, обработка на вълна. Отглеждали се житни растения - пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, картофи.
Село Бусинци се слави от векове със своята керамика. По време на Възраждането, местната Бусинска школа е достигнала разцвета си, а в селото в почти всяка къща са се въртели грънчарски колела (над 300). В Бусинци се е намирало и първото българско училище по керамика. Бусинци е един от най-старите центрове на грънчарство в България. Тук е създадена известната Бусинска керамична школа, чиито корени се губят далеч във времето и произведенията ѝ може да се считат за пряк продължител на традициите на средновековна българска грънчарска школа. В края на XIXв Константин Иречек в своите "Пътувания из България" характеризира селото като център на особена грънчарска индустрия, която по форма и орнаментика е много стара.
Музеят на бусинската керамика е етнографски музей в центъра на селото, представляващ комплекс с модерна архитектура, открит през 1982г. и включващ "Музейна сбирка на бусинската керамика" с музейна и изложбени зали, плюс работни ателиета и малка хотелска част за провеждане на национални и международни пленери и срещи на художници и занаятчии. Музеят представя уникалната бусинска грънчарска традиция в развитието ѝ от ХVII в. до съвременното изкуство на художници керамици. Етнографската експозиция е разположена в 2 зали, където могат да се видят над 200 оригинални експоната от традиционна бусинска керамика от стари майстори, както и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници.
Музеят на киселото мляко се намира в село Студен извор, община Трън. Открит е през 2007г и разказва историята на един от най-популярните символи на България - киселото мляко. Специално място в експозицията е отделено на д-р Стамен Григоров - откривателят на бактерията "Бактериум Булгарикум", която предизвиква квасенето на млякото и специфичния му вкус.
В района на Знеполе има много места за нощувки и за хранене. Където и да поспрете, храната е много вкусна, а млечните продукти са невероятно добри. Из Трънско все още има доста хора, които гледат животни и правят домашни продукти, така че ако поразпитате из селата, може да ви насочат към тях и да попаднете на някоя неочаквана находка, за която дълго да разказвате!
Следва: част 6, Църногорски манастир.