![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Рилски приключения (1) Катерене до Мальовица
Маршрутът за изкачване на Мальовица в Рила от ЦПШ е най-популярният до този красавец. Върхът е задължителен за всеки планинар, а преходът до него е много разнообразен и живописен. Ако кажем, че това изкачване не е трудно, ще излъжем. На места наклонът е доста голям, а сравнително малкото разстояние, за което преодоляваме 1000м денивелация, говори достатъчно. Все пак разбираме, че усилията си струват, когато накрая погледнем надолу.
Маршрутът:
Изходна точка за изкачване на връх Мальовица е комплексът около ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа), който се намира в местността Меча поляна, на около 25 км югозападно от град Самоков и на около 13 км след село Говедарци. До комплекс Мальовица се стига по асфалтов път, а там в самия комплекс има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг.
Спирате колата, вземате раниците, минавате през поляната и се озовавате на входа на Национален парк Рила, откъдето започва пътеката за изкачване на връх Мальовица. А природните красоти ви посрещат още на първата крачка. Маркировката до връх Мальовица е отлична. До хижа Мальовица е син цвят. След това до Втора тераса (разклона за заслон БАК) е син и червен. Оттам до върха е само червен.
Първият етап от маршрута към връх Мальовица е и съответно най-лесният. В тази си част пътеката се изкачва съвсем плавно нагоре към хижата и е като каменист черен път, макар и доста неравен на места. Тук, както и в следващия етап от маршрута, неизменен спътник е Мальовишката река. На места пътеката се превзема от малки ручеи, които мокрят само подметките. Етапът завършва на хижа Мальовица се изминава за около 1 час умерен ход. Там на хижата е удобно място за първата почивка. Също така, ако шишетата с вода са празни, тук е моментът да ги напълните – чешмата с рилска вода се намира отвън до самата хижа.
От хижа Мальовица до връх Мальовица започва същинският преход. Първоначално синята маркировка се движи успоредно с червената и е така до разклона за заслон БАК и връх Орловец на Втора тераса. Ние следим червената, защото тя достига до връх Мальовица. По пътя има две тъй наречени тераси, които може изобщо да не различите. Пътеката криволичи и на няколко места прекосява Мальовишка река. Ако идвате в самото начало на лятото е препоръчително да бъдете с непромокаеми високи обувки, защото нивото на реката може да е високо.
Малко над хижа Мальовица пътеката преминава от левия на десния бряг на река Мальовишка, като припомням, че ляв и десен бряг се смята по отношение на течението. Така че, в случая, река Мальовишка след този брод през реката остава вдясно на пътеката към връх Мальовица. Трудността при преминаването на реката в този участък е, че този брод е доста широк и някои от камъните са ръбести. Реката не е дълбока, така че при падане (не дай си боже) човек най-много да се намокри целия, което пък не е толкова безобидно предвид многото път, който остава да се извърви нагоре към върха.
Наличието на щеки значително улеснява преминаването на реката, а и останалите интересни участъци по пътеката. Теренът в този етап е доста пресечен, на няколко пъти преминава от единия на другия бряг на река Мальовишка и в голямата си част се движи по сипеи от големи камъни. Като цяло посоката е все нагоре. Изключение правят двете тераси – равни участъци по протежението на реката. Тези тераси са като оазиси в пустиня – през тях се върви бързо и лесно, защото пътеката там е равна и не е наситена с каменни сипеи.
До Втора тераса наклонът все още е приемлив и като сметнем живописната природа на тази част от Рила планина, това е една от най-приятните части. Ще познаете, когато сте стигнали до нея по голямата скала, на която са поставени паметни плочи на някои от най-големите български алпинисти. Общото време от ЦПШ до Втора тераса е около 2 часа.
Обстановката е много красива, от двете страни на пътеката се извисяват високите рилски хребети, а тук-там има тънкоструйни водопади. Тук е мястото да направите и втората си по-голяма почивка. Ако имате сандвичи, подкрепете се. Очакват ви още доста усилия по пътя нагоре.
Друг признак, че сте минали Втора тераса, е когато започнете да се задъхвате по-сериозно по склона. Оттук насетне изкачването остава само по червената маркировка, а малко след това се появяват жалоните от зимната туристическа маркировка. С течение на маршрута, под краката ни става все по-каменисто. В този участък до Елениното езеро има няколко стръмнини, където е възможно подхлъзване, затова внимавайте. Като изключим това, няма особени опасности. До тук общото време е малко над 3 часа.
Това вече е същинското изкачване на връх Мальовица, при което за много кратко се преодолява голяма денивелация. Пътеката в по-голямата си част от този етап е от типа камък върху камък и където намериш. Да, вярно, има добре различима маркировка – бяло-червена, но преходът си е труден. С постепенното преодоляване на височината гледките назад стават все по-мащабни. Започва да се открива самата хижа Мальовица.
Етапът завършва на брега на Елениното езеро и се изминава за около 50 минути. Пейзажът около езерото е много красив – от едната му страна е пътеката, а от другата мощно се издига Мальовица – върхът-цел. Да, сещате се – мястото около езерото е страхотно за почивка, преди преодоляването на последните метри до връх Мальовица.
Еленино езеро е прекрасно място за последна почивка преди финалното изкачване на връх Мальовица. Теренът тук е само камъняк и само нагоре по склона. Постепенно заобикаляме върха, за да достигнем до билото. По-скоро наклонът го прави тежко, отколкото има някакви технически трудности. Веднъж щом минем тази част от маршрута, преходът става песен. От тази гледна точка Мальовица никак не изглежда толкова страшно, отколкото отдолу.
В самото начало на билната си част, пътеката е леко екстремна – тясна е и върви по каменен рид, подобен на Козя стена, но доста по-кратък. Все пак е добре очертана и има стабилни скали за опора.
Продължаваме направо, като внимаваме по един участък, където е доста тясно и стръмно. Трябва да се заобиколи една голяма канара. Щом го направим, забравяме за тревогите. С бодра крачка стигаме до самия ръб на билото, а оттук до крайната цел остава съвсем малко. Точно пред нас се извисява Мальовица!
Следва: (2) Слизане от Мальовица
Маршрутът:
Изходна точка за изкачване на връх Мальовица е комплексът около ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа), който се намира в местността Меча поляна, на около 25 км югозападно от град Самоков и на около 13 км след село Говедарци. До комплекс Мальовица се стига по асфалтов път, а там в самия комплекс има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг.
Спирате колата, вземате раниците, минавате през поляната и се озовавате на входа на Национален парк Рила, откъдето започва пътеката за изкачване на връх Мальовица. А природните красоти ви посрещат още на първата крачка. Маркировката до връх Мальовица е отлична. До хижа Мальовица е син цвят. След това до Втора тераса (разклона за заслон БАК) е син и червен. Оттам до върха е само червен.
Първият етап от маршрута към връх Мальовица е и съответно най-лесният. В тази си част пътеката се изкачва съвсем плавно нагоре към хижата и е като каменист черен път, макар и доста неравен на места. Тук, както и в следващия етап от маршрута, неизменен спътник е Мальовишката река. На места пътеката се превзема от малки ручеи, които мокрят само подметките. Етапът завършва на хижа Мальовица се изминава за около 1 час умерен ход. Там на хижата е удобно място за първата почивка. Също така, ако шишетата с вода са празни, тук е моментът да ги напълните – чешмата с рилска вода се намира отвън до самата хижа.
От хижа Мальовица до връх Мальовица започва същинският преход. Първоначално синята маркировка се движи успоредно с червената и е така до разклона за заслон БАК и връх Орловец на Втора тераса. Ние следим червената, защото тя достига до връх Мальовица. По пътя има две тъй наречени тераси, които може изобщо да не различите. Пътеката криволичи и на няколко места прекосява Мальовишка река. Ако идвате в самото начало на лятото е препоръчително да бъдете с непромокаеми високи обувки, защото нивото на реката може да е високо.
Малко над хижа Мальовица пътеката преминава от левия на десния бряг на река Мальовишка, като припомням, че ляв и десен бряг се смята по отношение на течението. Така че, в случая, река Мальовишка след този брод през реката остава вдясно на пътеката към връх Мальовица. Трудността при преминаването на реката в този участък е, че този брод е доста широк и някои от камъните са ръбести. Реката не е дълбока, така че при падане (не дай си боже) човек най-много да се намокри целия, което пък не е толкова безобидно предвид многото път, който остава да се извърви нагоре към върха.
Наличието на щеки значително улеснява преминаването на реката, а и останалите интересни участъци по пътеката. Теренът в този етап е доста пресечен, на няколко пъти преминава от единия на другия бряг на река Мальовишка и в голямата си част се движи по сипеи от големи камъни. Като цяло посоката е все нагоре. Изключение правят двете тераси – равни участъци по протежението на реката. Тези тераси са като оазиси в пустиня – през тях се върви бързо и лесно, защото пътеката там е равна и не е наситена с каменни сипеи.
До Втора тераса наклонът все още е приемлив и като сметнем живописната природа на тази част от Рила планина, това е една от най-приятните части. Ще познаете, когато сте стигнали до нея по голямата скала, на която са поставени паметни плочи на някои от най-големите български алпинисти. Общото време от ЦПШ до Втора тераса е около 2 часа.
Обстановката е много красива, от двете страни на пътеката се извисяват високите рилски хребети, а тук-там има тънкоструйни водопади. Тук е мястото да направите и втората си по-голяма почивка. Ако имате сандвичи, подкрепете се. Очакват ви още доста усилия по пътя нагоре.
Друг признак, че сте минали Втора тераса, е когато започнете да се задъхвате по-сериозно по склона. Оттук насетне изкачването остава само по червената маркировка, а малко след това се появяват жалоните от зимната туристическа маркировка. С течение на маршрута, под краката ни става все по-каменисто. В този участък до Елениното езеро има няколко стръмнини, където е възможно подхлъзване, затова внимавайте. Като изключим това, няма особени опасности. До тук общото време е малко над 3 часа.
Това вече е същинското изкачване на връх Мальовица, при което за много кратко се преодолява голяма денивелация. Пътеката в по-голямата си част от този етап е от типа камък върху камък и където намериш. Да, вярно, има добре различима маркировка – бяло-червена, но преходът си е труден. С постепенното преодоляване на височината гледките назад стават все по-мащабни. Започва да се открива самата хижа Мальовица.
Етапът завършва на брега на Елениното езеро и се изминава за около 50 минути. Пейзажът около езерото е много красив – от едната му страна е пътеката, а от другата мощно се издига Мальовица – върхът-цел. Да, сещате се – мястото около езерото е страхотно за почивка, преди преодоляването на последните метри до връх Мальовица.
Еленино езеро е прекрасно място за последна почивка преди финалното изкачване на връх Мальовица. Теренът тук е само камъняк и само нагоре по склона. Постепенно заобикаляме върха, за да достигнем до билото. По-скоро наклонът го прави тежко, отколкото има някакви технически трудности. Веднъж щом минем тази част от маршрута, преходът става песен. От тази гледна точка Мальовица никак не изглежда толкова страшно, отколкото отдолу.
В самото начало на билната си част, пътеката е леко екстремна – тясна е и върви по каменен рид, подобен на Козя стена, но доста по-кратък. Все пак е добре очертана и има стабилни скали за опора.
Продължаваме направо, като внимаваме по един участък, където е доста тясно и стръмно. Трябва да се заобиколи една голяма канара. Щом го направим, забравяме за тревогите. С бодра крачка стигаме до самия ръб на билото, а оттук до крайната цел остава съвсем малко. Точно пред нас се извисява Мальовица!
Следва: (2) Слизане от Мальовица