![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
По асеновградските баири (3) Параколо и Мулдавският манастир
Уникални 200 параклиса, 33 църкви и 4 манастира са запазени в района на Асеновград. Затова градчето е наричано Българският Йерусалим, а околностите му - Родопската Света гора. Мулдавският манастир е един от забележителните храмове на българското православие, а разходката дотам може да се окаже доста интересна, ако се избере един от по-нетрадиционните маршрути.
Декемврийската мъгла остава все тъй неотстъпчива през целия ден на моето странстване из покрайнините на Станимака. Все пак поемам по доста окаляния черен път покрай бреговете на ВЕЦ "Асеница", за да прекося една от най-забележителните вилни зони в Родопската яка - така наречената местност Параколо, или още Параколово.
Тук, в продължение на 3 километра, успоредно на шосето за Кърджали, в самата пазва на Родопа планина се е простряла обширна зона с всевъзможни насаждения, осеяна с ваканционни къщички и вили от всякакъв калибър.
Архитектурните приумици на любителите земеделци изглежда не знаят никакви ограничения. Докато продължавам все нататък по обраслия черен път, с почти зяпнала уста се дивя на уникалната изобретателност на българина, който изглежда наистина е способен от нищо да направи нещо.
В югоизточния край на Параколо нагоре към височините под връх Свети Илия се отклонява стръмна, покрита с есенна шума пътечка. Маршрутът е известен като Криволаците и е най-прекият достъп до Мулдавския манастир "Св. Петка". Други възможни начини да се достигне той е по билото откъм връх Анатема, както и по доста разбития, някога асфалтов път откъм кърджалийското шосе.
Достигайки височина над 500 м, мъглата отново ме обгръща отвсякъде - но не чак дотолкова, че да не мога да различа очертанията на аязмото. Това е първи знак, че почти съм достигнал манастира.
Свещеният извор всъщност предшества изграждането на самия манастир. Долът, започващ от извора, продължава на север до друго свято място – местността „40-те извора“, където е съществувал култов център още от праисторически времена. Западно от манастира се намира връх Свети Илия, в най-високата част на който, на мястото на днешния едноименен параклис, е съществувало още едно светилище. Ако мислено се съединят точката на извора с двете светилища, се получава равнобедрен триъгълник, на върха на който са манастирът с аязмото.
Мулдавският манастир "Св. Петка" се намира на около 2,5 км югозападно по права линия от с. Мулдава. Разположен е на голяма тераса в северните склонове на Добростанския рид от Родопите. За времето на възникване на манастира и за неговата ранна история няма почти никакви сведения. Съществуват предположения, че той е основан в края на Второто българско царство (втората половина на XIV в). В Мулдавския манастир често отсядал Апостолът на свободата - Васил Левски. Днес е запазено скривалището му под някогашната игуменарна. В ново време манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е действаща женска обител. Той е бил важно културно средище за българите от този край, особено през Възраждането. От многобройните ръкописни книги, писани и употребявани някога в манастира, до наше време е оцеляло съвсем малко.
Макар и днес портите на манастира да са залостени, дори от един бегъл поглед отвън мога да се убедя в мащабите на тази обител. Изграден в днешния си вид през XIX в, Мулдавският манастир има внушителен изглед. Комплексът се състои от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. Манастирът има два обособени двора: основният (приемният), в чиято среда се издига съборната черква с висока камбанария и стопанският двор – разположен южно от основния и допълнително изграден, като е служил за нуждите на манастирското стопанство. Двата двора са разделени с каменен зид. Намиращият се на 50 м северно от основното ядро параклис-аязмо "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян" също се счита за част от манастирския комплекс.
Спускането по обратния път през Криволаците е значително по-малко трудоемък от идването, макар че поради ограничената видимост и коварната влага под шумата трябва да се върви с повишено внимание. Все пак в крайна сметка слизането до вилната зона трае по-малко от двайсетина минути.
Хвърлям последен поглед към някои от най-интересните къщурки и дворчета в източния край на Параколо, преди да достигна до шосето от Кърджали. Не след дълго ще съм отново в Асеновград, а пътьом вече планирам следващия етап от обиколките си из Станимашката околия.
Следва: част 4, Стария Асеновград.
Декемврийската мъгла остава все тъй неотстъпчива през целия ден на моето странстване из покрайнините на Станимака. Все пак поемам по доста окаляния черен път покрай бреговете на ВЕЦ "Асеница", за да прекося една от най-забележителните вилни зони в Родопската яка - така наречената местност Параколо, или още Параколово.
Тук, в продължение на 3 километра, успоредно на шосето за Кърджали, в самата пазва на Родопа планина се е простряла обширна зона с всевъзможни насаждения, осеяна с ваканционни къщички и вили от всякакъв калибър.
Архитектурните приумици на любителите земеделци изглежда не знаят никакви ограничения. Докато продължавам все нататък по обраслия черен път, с почти зяпнала уста се дивя на уникалната изобретателност на българина, който изглежда наистина е способен от нищо да направи нещо.
В югоизточния край на Параколо нагоре към височините под връх Свети Илия се отклонява стръмна, покрита с есенна шума пътечка. Маршрутът е известен като Криволаците и е най-прекият достъп до Мулдавския манастир "Св. Петка". Други възможни начини да се достигне той е по билото откъм връх Анатема, както и по доста разбития, някога асфалтов път откъм кърджалийското шосе.
Достигайки височина над 500 м, мъглата отново ме обгръща отвсякъде - но не чак дотолкова, че да не мога да различа очертанията на аязмото. Това е първи знак, че почти съм достигнал манастира.
Свещеният извор всъщност предшества изграждането на самия манастир. Долът, започващ от извора, продължава на север до друго свято място – местността „40-те извора“, където е съществувал култов център още от праисторически времена. Западно от манастира се намира връх Свети Илия, в най-високата част на който, на мястото на днешния едноименен параклис, е съществувало още едно светилище. Ако мислено се съединят точката на извора с двете светилища, се получава равнобедрен триъгълник, на върха на който са манастирът с аязмото.
Мулдавският манастир "Св. Петка" се намира на около 2,5 км югозападно по права линия от с. Мулдава. Разположен е на голяма тераса в северните склонове на Добростанския рид от Родопите. За времето на възникване на манастира и за неговата ранна история няма почти никакви сведения. Съществуват предположения, че той е основан в края на Второто българско царство (втората половина на XIV в). В Мулдавския манастир често отсядал Апостолът на свободата - Васил Левски. Днес е запазено скривалището му под някогашната игуменарна. В ново време манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е действаща женска обител. Той е бил важно културно средище за българите от този край, особено през Възраждането. От многобройните ръкописни книги, писани и употребявани някога в манастира, до наше време е оцеляло съвсем малко.
Макар и днес портите на манастира да са залостени, дори от един бегъл поглед отвън мога да се убедя в мащабите на тази обител. Изграден в днешния си вид през XIX в, Мулдавският манастир има внушителен изглед. Комплексът се състои от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. Манастирът има два обособени двора: основният (приемният), в чиято среда се издига съборната черква с висока камбанария и стопанският двор – разположен южно от основния и допълнително изграден, като е служил за нуждите на манастирското стопанство. Двата двора са разделени с каменен зид. Намиращият се на 50 м северно от основното ядро параклис-аязмо "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян" също се счита за част от манастирския комплекс.
Спускането по обратния път през Криволаците е значително по-малко трудоемък от идването, макар че поради ограничената видимост и коварната влага под шумата трябва да се върви с повишено внимание. Все пак в крайна сметка слизането до вилната зона трае по-малко от двайсетина минути.
Хвърлям последен поглед към някои от най-интересните къщурки и дворчета в източния край на Параколо, преди да достигна до шосето от Кърджали. Не след дълго ще съм отново в Асеновград, а пътьом вече планирам следващия етап от обиколките си из Станимашката околия.
Следва: част 4, Стария Асеновград.