![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Зимно завръщане към Тъмръшката река
Любимото ми място в близост до родния град. Никога не ми омръзва да се връщам към каньона на река Тъмръшка - там, където в нея се влива основният й приток Ситовска/Лилковска река. Тук има някаква особена магия, която не може да се обясни, а само да се усети. И всеки сезон Тъмръшка река разказва своя отделна приказка!
Къде се намира:
Любимата полянка с големите камъни досами моста, отвъд който пътят става проходим само за джипове.
Точно тук Ситовска (или Лилковска) река се влива в по-голямата Тъмръшка (Първенецка / Дермендере).
Обичам го това място! Когато чуя думата "пикник", веднага се сещам за тези полянки, огласяни от ромоленето на водопадите.
Последният завой преди мястото с подпорната стена, откъдето рибарите често хвърлят въдици.
И миниатюрният плаж - сега доста залян от придошлите дъждовни води.
Днес времето е доста студено и мъгливо. Зимата напомня, че хич не бива да избързваме да я отписваме.
Откъм север скалите са си направо отвесни. Черният път към ловно стопанство Тъмръш и развалините на едноименното село се вие по десния бряг на дерето.
Интересната каменна камара на най-високата точка при сливането на двете реки е подходяща за подслон и бивакуване. Мога да си представя как в тази "хралупа" се изстудява каса бира. Но това ще е напролет.
На отсрещния бряг през Ситовския приток се забелязва друга, по-ниско разположена полянка, която също си струва да се посети.
Мостът над Ситовска река - малко преди тя да се влее в Тъмръшка.
Нагоре по течението водите още повече се разпенват и бясно бумтят между камънаците.
Вездесъщият чучур току след завоя при моста. Скоро се очаква да се превърне в ледена висулка.
Дивите водоскоци при горната поляна през лятото са идеалното естествено джакузи...
...Със собствен басейн, разбира се.
По-ниската полянка е и по-широка и плоска, а на няколко места има оформени каменни огнища.
Дъждовете от последната седмица не стихват и в днешния ден. Разкалените води влачат скършени клони и листа надолу по течението, които лятото ще са струпани на камари и изсъхнали - идеално гориво за огнището.
Точно тук, горе, на двеста метра над тези скални грамади, се простира уютната вилна зона Бряновщица. Пътят дотам обаче е друг - през село Брестовица.
Любопитна табела, почти изцяло погълната от прорастналия ствол на дърво.
На около 300 м нагоре по вече доста стръмния чакълен път се намира една любопитна природна забележителност. Допреди година буйните води на Тъмръшка река минаваха през тесен улук, прорязан в скалата. Но сега явно сводът му се е срутил и се е оформило малко ждрело.
Окапалите и оголени дървесни корони разкриват някои детайли от околността, които е трудно да се забележат през останалите сезони от годината.
Крайната точка на днешното скитане не е кой знае колко отдалечена от изходната - на половин километър след моста вдясно се отбива черен път, който скоро преминава в стръмна пътека, изкачваща се до главозамайващи височини над Тъмръшкото дере, провирайки се през обрасли скални ръбове, за да достигне накрая до Бряновщица. Отбелязвам си мястото за по-нататъшно изследване и обръщам кръгом, преди мъглата да е станала непрогледна.
Тръмръшките полянки остават номер едно в списъка ми с интересни, не особено посещавани места в изненадваща близост до града. Дали за бивакуване или просто за еднодневен излет с похапване, винаги бих препоръчал това място за любителите на приятния отдих сред природата. Еднокилометровият чакълен участък след напускане на основното шосе обаче си изисква повишено внимание.
Къде се намира:
Любимата полянка с големите камъни досами моста, отвъд който пътят става проходим само за джипове.
Точно тук Ситовска (или Лилковска) река се влива в по-голямата Тъмръшка (Първенецка / Дермендере).
Обичам го това място! Когато чуя думата "пикник", веднага се сещам за тези полянки, огласяни от ромоленето на водопадите.
Последният завой преди мястото с подпорната стена, откъдето рибарите често хвърлят въдици.
И миниатюрният плаж - сега доста залян от придошлите дъждовни води.
Днес времето е доста студено и мъгливо. Зимата напомня, че хич не бива да избързваме да я отписваме.
Откъм север скалите са си направо отвесни. Черният път към ловно стопанство Тъмръш и развалините на едноименното село се вие по десния бряг на дерето.
Интересната каменна камара на най-високата точка при сливането на двете реки е подходяща за подслон и бивакуване. Мога да си представя как в тази "хралупа" се изстудява каса бира. Но това ще е напролет.
На отсрещния бряг през Ситовския приток се забелязва друга, по-ниско разположена полянка, която също си струва да се посети.
Мостът над Ситовска река - малко преди тя да се влее в Тъмръшка.
Нагоре по течението водите още повече се разпенват и бясно бумтят между камънаците.
Вездесъщият чучур току след завоя при моста. Скоро се очаква да се превърне в ледена висулка.
Дивите водоскоци при горната поляна през лятото са идеалното естествено джакузи...
...Със собствен басейн, разбира се.
По-ниската полянка е и по-широка и плоска, а на няколко места има оформени каменни огнища.
Дъждовете от последната седмица не стихват и в днешния ден. Разкалените води влачат скършени клони и листа надолу по течението, които лятото ще са струпани на камари и изсъхнали - идеално гориво за огнището.
Точно тук, горе, на двеста метра над тези скални грамади, се простира уютната вилна зона Бряновщица. Пътят дотам обаче е друг - през село Брестовица.
Любопитна табела, почти изцяло погълната от прорастналия ствол на дърво.
На около 300 м нагоре по вече доста стръмния чакълен път се намира една любопитна природна забележителност. Допреди година буйните води на Тъмръшка река минаваха през тесен улук, прорязан в скалата. Но сега явно сводът му се е срутил и се е оформило малко ждрело.
Окапалите и оголени дървесни корони разкриват някои детайли от околността, които е трудно да се забележат през останалите сезони от годината.
Крайната точка на днешното скитане не е кой знае колко отдалечена от изходната - на половин километър след моста вдясно се отбива черен път, който скоро преминава в стръмна пътека, изкачваща се до главозамайващи височини над Тъмръшкото дере, провирайки се през обрасли скални ръбове, за да достигне накрая до Бряновщица. Отбелязвам си мястото за по-нататъшно изследване и обръщам кръгом, преди мъглата да е станала непрогледна.
Тръмръшките полянки остават номер едно в списъка ми с интересни, не особено посещавани места в изненадваща близост до града. Дали за бивакуване или просто за еднодневен излет с похапване, винаги бих препоръчал това място за любителите на приятния отдих сред природата. Еднокилометровият чакълен участък след напускане на основното шосе обаче си изисква повишено внимание.