![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
На юг от язовир Кърджали (4) Дяволския мост
В живописния пролом на река Арда край с. Дядовци се издига архитектурен шедьовър, плашещ с легендите за създаването си и мамещ с красотата си. Това е Дяволският мост, наричан още Шейтан кюприя. Вече близо 500 години водите на Арда се разбиват в основите му, но той стои гордо и величествено, непокътнат от следите на времето. И днес остава неразкрита тайната на майстора, който съградил здрава и стабилна конструкция, сякаш неподвластна на природните стихии и промените през вековете.
От град Ардино следвайте кафевите табелки за моста. Асфалтираният път стига на около 2 км от крайната цел, след което се превръща в чакълен горски път. Тук трябва да решите дали да продължите с автомобила си или да поемете пеша. Все пак достъпът до Дяволския мост е съвсем лесен. Има и втори път, който минава през една махала на село Дядовци и прехвърля хълма, но е по-стръмен и труден и е само за пешеходна разходка.
По основния път мостът е достъпен по всяко време и пешеходният преход до него е подходящ и за малки деца. Няма разклонения, при които да свиете в грешна посока.
Мястото е популярно и винаги доста оживено. По пътя и край самия мост могат да се срещнат множество туристи, включително професионални фотографи. Местността около моста е много живописна, а сред теснините край бързеите буквално гъмжи от риба и жаби.
Непосредствено преди широката долина под моста са изградени няколко навеса с маси и голямо барбекю, където може да прекарате и целия ден с добра компания. Местата за отдих са новички, лъскави, съвсем в духа на неизброимите родопски беседки, правени с любов - предимно градени около вездесъщите големи чешми край пътищата (стар мюсюлмански обичай). Старанието на местните власти да дадат достъп на любопитните посетители до един от най-интересните обекти в района наистина заслужава похвала.
Ето го и него - в цялото му великолепие! Мостът се издига над водите на най-голямата родопска река – Арда, в очарователна местност. Разположен е на 420 метра надморска височина, а от двете си страни е ограден от стръмни склонове, достигащи до 800 метра, които правят гледката край него още по-внушителна.
Дяволският мост е построен между 1515 и 1518г. по поръчка на султан Селим I на мястото на стар римски мост. Той е най-големият (дълъг 56м) и може би и най-известният османски мост в Родопите и по онова време е свързвал Беломорието с Тракия. Турското му име е Şeytan Köprüsü (Шейтан кюпри – Дяволски мост).
Мостът е трисводест, с островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката. Състои се от три арки и четири отвора между тях, които са направени на сводовете на страничните му ребра. От римския мост са запазени ниските каменни перила от двете страни. Мостът е с дължина 56 метра и ширина 3,5 метра. Височината на най-високия, централен свод е 11,5 метра, а на страничните сводове – 7,5 метра. Стъпките на сводовете са с размери 1,80 х 3,5 метра.
На централния свод е открит гравиран хексагон, наричан „печата на Соломон”. В геометрията хексагон е многоъгълник с шест страни. В мистиката и символиката той има много дълбок магически смисъл и се счита, че оказва влияние над тайните сили. Образуван е от два вплетени един в друг триъгълници и често е възприеман като олицетворение на взаимното проникване на видимия и невидимия свят. Според преданията цар Соломон притежавал вълшебен пръстен-печат с гравиран върху него шестограм (хексагон). Той бил известен като „печата на Соломон”, имал магическа сила и давал власт над демоните. Дали и как Дяволският мост е свързан с мистицизма на окултното изображение, можем само да гадаем.
Името му Дяволски се свързва с легендите за създаването му. Още преди векове мостът бил обвеян от мистерии и загадки, които народната памет съхранила и предала на поколенията. Далече назад във времето река Арда била буйна и непокорна и водите й отнасяли всичко по пътя си. Местните жители многократно се опитвали да съградят мост тук, но реката всеки път го разрушавала. Затова когато султанът заповядал да се издигне мост, никой не се наел да стори това. Само един човек – уста (майстор) Димитър от съседното село (понастоящем град) Неделино се осмелил да се захване със задачата. И въпреки съмненията и недоверието на хората той успял да построи мост и то само за 40 дни. Скоро след това починал и никой не узнал тайната как точно се случило това.
Сред местното население се носели слухове, че в моста майсторът вградил сянката на красива мома от селото, която му носела вода и в която той се влюбил. Според фолклорните вярвания по онова време, за да бъде строежът здрав, в него се „вграждала” сянката на девойка, която отдавала душата си и после залинявала и умирала. Легендата разказва, че една нощ на майстор Димитър се явил Сатаната и му прошепнал, че ще му разкрие непозната тайна, така че мостът да остане вечен. Дяволът, обаче, поставил условия – стоежът да бъде готов до 40 дни и в моста да бъде въплътен неговият образ и то така, че да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне, без да е материален. Ако уста Димитър не изпълнел тези условия, Дяволът щял да прибере душите им – неговата и на любимата му. Майсторът се трудил денонощно и за учудване на Сатаната изпълнил всичките му условия и то в рамките на 40 дни. Дяволът не отнел душите им, но скоро след това уста Димитър се споминал и отнесъл дяволската тайна на градежа със себе си в отвъдното.
Според друго предание в селото живеела невиждана мома хубавица, която харесал един от турските големци. Той пратил хора да отвлекат девойката и изплашена от тях, тя побягнала и хукнала към моста. Турците тръгнали след нея, но когато стигнали до моста, се стъписали. Там видели образа на Шейтана (турското име на Дявола), изплашили се и се върнали обратно, а момичето се спасило. Старо поверие гласи, че в един от камъните на моста личи отпечатък от стъпката на Сатаната, че мостът носи нещастие и смърт и по него не бива да се преминава след залез слънце.
Независимо дали вярвате в легендите или не, мостът е построен преди 500 години и досега не са се налагали никакви ремонти по него. Разположен е изключително удачно, а за направата му са използвани висококачествени материали. Докато пътувате из Родопите, много често ще виждате мостове със сходна “островърха” архитектура. Този при Ардино обаче е ненадминат по размерите и красотата си. Истински образец, който от 1984 г. е със статут на паметник на културата. В средата достига височина от 11.5 метра. Разположен е на важен път от Пловдив за Беломорието, използван в продължение на хилядолетия, чак до средата на XX век.
И така, как да открием Дявола в Дяволския мост? Ами отиваме малко преди обяд и, разбира се, при слънчево време, и ще видим един красив османски мост и неговото отражение във водата. Дотук нищо особено. Но наклоним ли глава надясно и използваме ли малко въображение, ще видим рогата, очите и общо взето цялата физиономия на Дявола.
Дали и колко доза истина има в преданията за Дяволския мост всеки може да прецени за себе си. Едни ще съзрат в него просто архитектурно съоръжение, надживяло поколения през вековете, други ще почувстват магнетизма и загадъчността на мястото, ще погледнат във водите на Арда и ще видят страховития образ на Дявола. Дали такова изображение в действителност съществува и каква е неговата тайна са се опитвали да разгадаят мнозина през годините.
Според онези, които твърдят, че са видели дяволския лик, той се появява през определен часови интервал – по обед (между 11 и 12 часа), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водата заключват окръжност. Освен това точно под централния свод на моста има голяма скала. Нейното отражение заедно с отражението на арката също образува окръжност. Така се получава идеално огледално отражение, което създава представата за сатанинския образ.
Ако въпреки всички митове и легенди за Дяволския мост не се страхувате и решите да минете по него, от другата му страна има туристическа пътека и от нея мостът може да се види в обратна посока.
Оттук в западна посока Арда се е устремила през все по-стесняващо се ждрело, над което са надвиснали почти отвесни скали, а по каменистите брегове са накацали вездесъщите фотографи и рибари.
Следва: част 5 - старото село Дядовци.
От град Ардино следвайте кафевите табелки за моста. Асфалтираният път стига на около 2 км от крайната цел, след което се превръща в чакълен горски път. Тук трябва да решите дали да продължите с автомобила си или да поемете пеша. Все пак достъпът до Дяволския мост е съвсем лесен. Има и втори път, който минава през една махала на село Дядовци и прехвърля хълма, но е по-стръмен и труден и е само за пешеходна разходка.
По основния път мостът е достъпен по всяко време и пешеходният преход до него е подходящ и за малки деца. Няма разклонения, при които да свиете в грешна посока.
Мястото е популярно и винаги доста оживено. По пътя и край самия мост могат да се срещнат множество туристи, включително професионални фотографи. Местността около моста е много живописна, а сред теснините край бързеите буквално гъмжи от риба и жаби.
Непосредствено преди широката долина под моста са изградени няколко навеса с маси и голямо барбекю, където може да прекарате и целия ден с добра компания. Местата за отдих са новички, лъскави, съвсем в духа на неизброимите родопски беседки, правени с любов - предимно градени около вездесъщите големи чешми край пътищата (стар мюсюлмански обичай). Старанието на местните власти да дадат достъп на любопитните посетители до един от най-интересните обекти в района наистина заслужава похвала.
Ето го и него - в цялото му великолепие! Мостът се издига над водите на най-голямата родопска река – Арда, в очарователна местност. Разположен е на 420 метра надморска височина, а от двете си страни е ограден от стръмни склонове, достигащи до 800 метра, които правят гледката край него още по-внушителна.
Дяволският мост е построен между 1515 и 1518г. по поръчка на султан Селим I на мястото на стар римски мост. Той е най-големият (дълъг 56м) и може би и най-известният османски мост в Родопите и по онова време е свързвал Беломорието с Тракия. Турското му име е Şeytan Köprüsü (Шейтан кюпри – Дяволски мост).
Мостът е трисводест, с островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката. Състои се от три арки и четири отвора между тях, които са направени на сводовете на страничните му ребра. От римския мост са запазени ниските каменни перила от двете страни. Мостът е с дължина 56 метра и ширина 3,5 метра. Височината на най-високия, централен свод е 11,5 метра, а на страничните сводове – 7,5 метра. Стъпките на сводовете са с размери 1,80 х 3,5 метра.
На централния свод е открит гравиран хексагон, наричан „печата на Соломон”. В геометрията хексагон е многоъгълник с шест страни. В мистиката и символиката той има много дълбок магически смисъл и се счита, че оказва влияние над тайните сили. Образуван е от два вплетени един в друг триъгълници и често е възприеман като олицетворение на взаимното проникване на видимия и невидимия свят. Според преданията цар Соломон притежавал вълшебен пръстен-печат с гравиран върху него шестограм (хексагон). Той бил известен като „печата на Соломон”, имал магическа сила и давал власт над демоните. Дали и как Дяволският мост е свързан с мистицизма на окултното изображение, можем само да гадаем.
Името му Дяволски се свързва с легендите за създаването му. Още преди векове мостът бил обвеян от мистерии и загадки, които народната памет съхранила и предала на поколенията. Далече назад във времето река Арда била буйна и непокорна и водите й отнасяли всичко по пътя си. Местните жители многократно се опитвали да съградят мост тук, но реката всеки път го разрушавала. Затова когато султанът заповядал да се издигне мост, никой не се наел да стори това. Само един човек – уста (майстор) Димитър от съседното село (понастоящем град) Неделино се осмелил да се захване със задачата. И въпреки съмненията и недоверието на хората той успял да построи мост и то само за 40 дни. Скоро след това починал и никой не узнал тайната как точно се случило това.
Сред местното население се носели слухове, че в моста майсторът вградил сянката на красива мома от селото, която му носела вода и в която той се влюбил. Според фолклорните вярвания по онова време, за да бъде строежът здрав, в него се „вграждала” сянката на девойка, която отдавала душата си и после залинявала и умирала. Легендата разказва, че една нощ на майстор Димитър се явил Сатаната и му прошепнал, че ще му разкрие непозната тайна, така че мостът да остане вечен. Дяволът, обаче, поставил условия – стоежът да бъде готов до 40 дни и в моста да бъде въплътен неговият образ и то така, че да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне, без да е материален. Ако уста Димитър не изпълнел тези условия, Дяволът щял да прибере душите им – неговата и на любимата му. Майсторът се трудил денонощно и за учудване на Сатаната изпълнил всичките му условия и то в рамките на 40 дни. Дяволът не отнел душите им, но скоро след това уста Димитър се споминал и отнесъл дяволската тайна на градежа със себе си в отвъдното.
Според друго предание в селото живеела невиждана мома хубавица, която харесал един от турските големци. Той пратил хора да отвлекат девойката и изплашена от тях, тя побягнала и хукнала към моста. Турците тръгнали след нея, но когато стигнали до моста, се стъписали. Там видели образа на Шейтана (турското име на Дявола), изплашили се и се върнали обратно, а момичето се спасило. Старо поверие гласи, че в един от камъните на моста личи отпечатък от стъпката на Сатаната, че мостът носи нещастие и смърт и по него не бива да се преминава след залез слънце.
Независимо дали вярвате в легендите или не, мостът е построен преди 500 години и досега не са се налагали никакви ремонти по него. Разположен е изключително удачно, а за направата му са използвани висококачествени материали. Докато пътувате из Родопите, много често ще виждате мостове със сходна “островърха” архитектура. Този при Ардино обаче е ненадминат по размерите и красотата си. Истински образец, който от 1984 г. е със статут на паметник на културата. В средата достига височина от 11.5 метра. Разположен е на важен път от Пловдив за Беломорието, използван в продължение на хилядолетия, чак до средата на XX век.
И така, как да открием Дявола в Дяволския мост? Ами отиваме малко преди обяд и, разбира се, при слънчево време, и ще видим един красив османски мост и неговото отражение във водата. Дотук нищо особено. Но наклоним ли глава надясно и използваме ли малко въображение, ще видим рогата, очите и общо взето цялата физиономия на Дявола.
Дали и колко доза истина има в преданията за Дяволския мост всеки може да прецени за себе си. Едни ще съзрат в него просто архитектурно съоръжение, надживяло поколения през вековете, други ще почувстват магнетизма и загадъчността на мястото, ще погледнат във водите на Арда и ще видят страховития образ на Дявола. Дали такова изображение в действителност съществува и каква е неговата тайна са се опитвали да разгадаят мнозина през годините.
Според онези, които твърдят, че са видели дяволския лик, той се появява през определен часови интервал – по обед (между 11 и 12 часа), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водата заключват окръжност. Освен това точно под централния свод на моста има голяма скала. Нейното отражение заедно с отражението на арката също образува окръжност. Така се получава идеално огледално отражение, което създава представата за сатанинския образ.
Ако въпреки всички митове и легенди за Дяволския мост не се страхувате и решите да минете по него, от другата му страна има туристическа пътека и от нея мостът може да се види в обратна посока.
Оттук в западна посока Арда се е устремила през все по-стесняващо се ждрело, над което са надвиснали почти отвесни скали, а по каменистите брегове са накацали вездесъщите фотографи и рибари.
Следва: част 5 - старото село Дядовци.