![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
На юг от язовир Кърджали (1) Моста на Сухово
До съвсем скоро Източните Родопи представляваха една загадка за мен. Само бях чувал, че това кътче от родината изобилства с изумителни природни образувания, а древните находки се срещат буквално зад всеки завой. Сега, след няколко поредни посещения, мога да опиша този обширен район с няколко думи: уникален, въздействащ, величествен и незабравим. Обиколката на юг от яз.Кърджали окончателно затвърди това впечатление.
Маршрутът:
Месецът е октомври, а есента неумолимо напредва. Водното ниво на втория по големина водоем у нас не е особено високо в сравнение с пролетта, но това пък е предпоставка язовир Кърджали да бъде видян от един по-особен ъгъл. Първата спирка из района откъм южния бряг в горната част на язовира е село Сухово. Тук наблизо се намират два от най-интересните обекти за посещение. Разходката до първия от тях е съвсем кратка и разбира се започва от малкото площадче пред хоремага.
Още с първите крачки Източните Родопи веднага овладяват сетивата на пътника с неповторимата си атмосфера. Поглед във всяка посока е достатъчен да се убедиш, че по тези места природата се е старала неимоверно много да впечатли.
В действителност същинската част от село Сухово се намира по склоновете на близкия баир. В селото има стотина жители, а на хоризонта се откроява силуетът на вездесъщата местна джамия.
Пътят към бреговете на язовира минава през долната махала Ямачмахле и скоро неусетно преминава в ронлива пътека, която все по-стръмно се спуска покрай порутени градежи и обрасли с джанки и шипка полянки.
Тук си устройваме поредна среща с типичния за тези места горски обитател. Помъкнал собствения си дом в незнайна посока, той бърза да се измъкне надалеч от стъпките на шумните двуноги.
Не след дълго под нозете ни се разкрива крайната цел на първия етап от днешното пътешествие: въженият мост. Той свързва селата Сухово и Дъждовница. Мостът е наскоро обновен и е притегателно място за рибари, колоездачи и туристи.
С всяка следваща стъпка гледката става все по-панорамна. На няколко километра нагоре по течението се намира прословутият меандър на Арда, който предстои да разгледаме малко по-нататък. Някъде там отсреща, в подножието на стръмните скали под връх Юшеккая, се е сгушил и прекрасният хотел Боровица.
В източна посока пък язовирът рязко се разширява, а водите на Арда се успокояват, докато след дълъг път най-сетне достигнат Водното огледало при град Кърджали.
Последните метри преди достигането на западния край на моста са особено стръмни. Тук по скалите все още личат следите от бурния теч на потоците по време на пълноводната пролет. Почвите в Източните Родопи предразполагат към засушаване и безводие през по-голямата част от годината, но напролет не са редки внезапните, силни порои и наводнения.
Есенните циклами се гиздят сред шумака, сякаш за да ни заблудят, че се намираме в съвсем друг период от годината.
Най-сетне, ето го и мостът в пълното му великолепие! Подобно на този при село Лисиците, той е построен точно на мястото, където навремето е имало въжен мост. Тъй като старото съоръжение е било безвъзвратно остаряло, а и непрекъснато е било заливано при пълноводие, през 2012 е завършена тази съвременна бетонна конструкция с яки стоманени въжета.
Риболовът тук е основно занимание на посетителите, тъй като водите на язовир Кърджали предлагат голямо разнообразие от риба - американска и балканска пъстърва, сом, бяла риба, есетра, кефал, амур, шаран, костур, уклей, червеноперка. Рибарите често хвърлят дългите корди от удобната височина на моста, откъдето могат да държат под око целия набор от поплавъци.
Денят напредва и обещава да бъде доста слънчев. Село Сухово се кипри на припек на западния бряг под пестеливите лъчи на есенното слънце.
Подстъпите откъм източния край на моста следват също така стръмна, доста по-дълга пътека, която след около двайсетина минути ходене достига първите махали на село Дъждовница, кацнало сред скалите от северната страна на язовира.
Рибарските лодки бодро порят набраздената със ситни вълнички водна повърхност. Време е да се отправим към следващия етап от пътешествието.
Стръмната пътечка ни повежда обратно нагоре между скалите, към последните къщи на село Сухово – типичното ропоско село – трудно достъпно, с малки каменни къщурки, полусъборени дувари, изоставено училище, малко магазинче и животни, пуснати да си живуркат свободно.
Следва: част 2 - Завоя на Арда.
Маршрутът:
Месецът е октомври, а есента неумолимо напредва. Водното ниво на втория по големина водоем у нас не е особено високо в сравнение с пролетта, но това пък е предпоставка язовир Кърджали да бъде видян от един по-особен ъгъл. Първата спирка из района откъм южния бряг в горната част на язовира е село Сухово. Тук наблизо се намират два от най-интересните обекти за посещение. Разходката до първия от тях е съвсем кратка и разбира се започва от малкото площадче пред хоремага.
Още с първите крачки Източните Родопи веднага овладяват сетивата на пътника с неповторимата си атмосфера. Поглед във всяка посока е достатъчен да се убедиш, че по тези места природата се е старала неимоверно много да впечатли.
В действителност същинската част от село Сухово се намира по склоновете на близкия баир. В селото има стотина жители, а на хоризонта се откроява силуетът на вездесъщата местна джамия.
Пътят към бреговете на язовира минава през долната махала Ямачмахле и скоро неусетно преминава в ронлива пътека, която все по-стръмно се спуска покрай порутени градежи и обрасли с джанки и шипка полянки.
Тук си устройваме поредна среща с типичния за тези места горски обитател. Помъкнал собствения си дом в незнайна посока, той бърза да се измъкне надалеч от стъпките на шумните двуноги.
Не след дълго под нозете ни се разкрива крайната цел на първия етап от днешното пътешествие: въженият мост. Той свързва селата Сухово и Дъждовница. Мостът е наскоро обновен и е притегателно място за рибари, колоездачи и туристи.
С всяка следваща стъпка гледката става все по-панорамна. На няколко километра нагоре по течението се намира прословутият меандър на Арда, който предстои да разгледаме малко по-нататък. Някъде там отсреща, в подножието на стръмните скали под връх Юшеккая, се е сгушил и прекрасният хотел Боровица.
В източна посока пък язовирът рязко се разширява, а водите на Арда се успокояват, докато след дълъг път най-сетне достигнат Водното огледало при град Кърджали.
Последните метри преди достигането на западния край на моста са особено стръмни. Тук по скалите все още личат следите от бурния теч на потоците по време на пълноводната пролет. Почвите в Източните Родопи предразполагат към засушаване и безводие през по-голямата част от годината, но напролет не са редки внезапните, силни порои и наводнения.
Есенните циклами се гиздят сред шумака, сякаш за да ни заблудят, че се намираме в съвсем друг период от годината.
Най-сетне, ето го и мостът в пълното му великолепие! Подобно на този при село Лисиците, той е построен точно на мястото, където навремето е имало въжен мост. Тъй като старото съоръжение е било безвъзвратно остаряло, а и непрекъснато е било заливано при пълноводие, през 2012 е завършена тази съвременна бетонна конструкция с яки стоманени въжета.
Риболовът тук е основно занимание на посетителите, тъй като водите на язовир Кърджали предлагат голямо разнообразие от риба - американска и балканска пъстърва, сом, бяла риба, есетра, кефал, амур, шаран, костур, уклей, червеноперка. Рибарите често хвърлят дългите корди от удобната височина на моста, откъдето могат да държат под око целия набор от поплавъци.
Денят напредва и обещава да бъде доста слънчев. Село Сухово се кипри на припек на западния бряг под пестеливите лъчи на есенното слънце.
Подстъпите откъм източния край на моста следват също така стръмна, доста по-дълга пътека, която след около двайсетина минути ходене достига първите махали на село Дъждовница, кацнало сред скалите от северната страна на язовира.
Рибарските лодки бодро порят набраздената със ситни вълнички водна повърхност. Време е да се отправим към следващия етап от пътешествието.
Стръмната пътечка ни повежда обратно нагоре между скалите, към последните къщи на село Сухово – типичното ропоско село – трудно достъпно, с малки каменни къщурки, полусъборени дувари, изоставено училище, малко магазинче и животни, пуснати да си живуркат свободно.
Следва: част 2 - Завоя на Арда.