![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Лятна тайфа из Северозапада (12) Вършец
Малкото колоритно градче Вършец се слави с прозвището "Градът на здравето". Той е най-старият балнеолечебен курорт в България. Разположен е в красива котловина в подножието на планината Козница, дял от Западна Стара планина, чийто най-висок връх е Тодорини кукли. Несъмнено най-голямото богатство на Вършец са минералните води, покрай които се оформя селището през вековете.
1850 г се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато вършечанинът Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. През 1910 г тук отваря врати първата минерална баня в България, днес наричана Старата минерална баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Към момента тя за съжаление не функционира, но все още е запазила от старинното си обаяние.
Новата минерална баня, разположена точно отсреща, е построена през 1930 г по проект на арх. Радев. Тя е на площ 732кв.м, и е съобразена със стила на старата баня. Има тераси за хелиолечение и огромен часовник на централната фасада. Покривът е украсен в четирите ъгъла със скулптури на малки къпещи се момченца, възседнали огромни охлюви – символи на бързото оздравяване. Образите на нимфи – полубогини олицетворяват живите сили на природата. Западноевропейското влияние се усеща навсякъде в местната архитектура.
През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политически елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на градчето, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). За момента казиното, както и Старата баня, могат да бъдат разгледани само отвън.
В града функционират множество почивни станции, къщи за настаняване на гости и три спа хотела. Наред с новата туристическа база се забелязват порутените и изоставени останки от старите почивни станции, които навяват спомени за една отминала епоха.
Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени пленери по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
Централният площад и главната пешеходна улица на града предлагат своя самобитна атмосфера, а аристократичното спокойствие на Града на здравето се усеща иззад всеки ъгъл.
Градският лесопарк е едно от най-големите богатства на Вършец, съхранени през годините. Създаден е в началото на миналия век (1911-1912г) с доброволния труд на местните хора под ръководството на първия бански лекар Д-р Дамян Иванов. Залесен е предимно с иглолистни дървета, а най-ценните растителни видове са лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, гинко билоба, магнолия, райска ябълка и много други.
Слънчевата градина някак естествено прелива в Боровия парк, който със своята площ от 800 дка представлява вторият по големина изкуствено засаден парк в България след Борисовата градина в София. Името на градината идва от алеите, които са оформени като лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.
Едно от най-предпочитаните места за кратка разходка в покрайнините на Вършец е Заноженският водопад. Той е разположен на река Орлощица и се намира в местността Водопада в покрайнините на квартал (бивше село) Заножене, на около 3 километра югозападно от центъра на града. За да стигнете до водопада, трябва да минете почти през цялото село и на мегдана да завиете наляво, после продължавате до края на улицата, която стига до обръщало на автобус и от там да кривнете по черен път вляво, който минава край няколко елитни имота и не след дълго достига до дерето на реката.
Точно тук, на обръщалото, има и табелка-стрелка за водопада. Още няколко метра и може да паркирате колата. Ще видите масичка с пейки и информационна табелка за Заноженския водопад, както и някои любопитни изненади по краткия път до крайната цел.
От това място водопадът вече се чува и вижда. Ако направите няколко крачки по-надолу, ще сте вече в подножието му.
Водопадът е особено живописен, с буйни и широко разливащи се води, преливащи от едно ниво на друго, като на всяко ниво образуват езерце. Цялата каската е висока общо около 10 метра.
Там в подножието на водопада ще видите, че над него минава мост. За да стигнете до моста и да погледнете водопада отгоре и от другия бряг на реката, ще трябва да се върнете в изходно положение, сиреч до масичката с пейките и да поемете по пътечката над тях. За 2-3 минути сте на моста над горната част на водопада. Оттам гледката е съвсем различна.
Като стигнете на другия бряг, ще видите тясна, стръмна и къса пътечка, която се спуска до езерото под първия пад на Заноженския водопад. Това място за наблюдение е също много приятно. Там много по-осезаемо се усещат водните пръски, а хладината от близостта на планинската вода се усеща с всяка пора на тялото.
В близост до Вършец, на около 13 км, се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден от 8 до 19 ч. Там при малкия параклис до входа може да закупите информационни материали за историята на манастира.
Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически православен манастир във Видинска епархия.По време на османското владичество многократно е разрушаван. Възстановен в края на XIX век.
Храмът “Св. Св. Кирил и Методий” гордо заема централната му част. Построен е от Архимандрит Антим Дамянов. В него ще видите изключителния дървен иконостас, изработен от Стойчо Фандъков, майстор от Самоковската резбарска школа, както и изключителни му икони, дело на зографа Никола Иванов. Стенописите са дело на професорите Георги Желязков и Георги Богданов.
От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир, наречен Пустия. Той е опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.
През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира, умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.
Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Господин Желязков, а след кончината му при падане от скелето в купола, дъщерята и зетят на художника Олга Богданова и проф. Георги Богданов. В манастира има още и отделни иконописни творби на руски художници.
Клисурският манастир е разположен в живописна местност. Районът на аязмото е привлекателен център за почивка и разходка. Манастирът е духовен център, както и място за поклонение и общение на миряните.
В манастира има дела и на майстори от Дебърската художествена школа. От месец май 2007 година в манастира се заселват 6 монахини, българки от Вардарска Македония.
В музея на църковната история във Видинската епархия ще се докоснете до много ценни експонати от историята на българската църква и държава. Тук се съхраняват вещи на първия български екзарх Антим I. Той става и първият български председател на Народното събрание след Освобождението.
В двора на манастира тревата е винаги зелена и поддържана, а цветята са навсякъде. Изключително красив е през пролетта и лятото, но ако дойдете в мъглив есенен ден, мястото ще ви се стори още по-свещено, почти нереално. Може би това усещане се допълва от факта, че монахините не говорят много. Ако и вие замълчите, ще почувствате почти физически тишината на това място. А имате ли възможност да посетите манастира в делничен ден, направете го непременно - понякога през уикендите се събират твърде много поклонници.
Клисурският манастир разполага с 80 легла и 2 апартамента, цената е 8 лв на легло в стая и 10 лв на легло в апартамент. Стаите имат собствен санитарен възел. Ресторантът (50 места) предлага традиционни ястия от националната кухня със собствени продукти. За развлечение се организират планински излети, конна езда, концерти и изложби.
Около самия манастир има чудесен парк, места за разходка и хубаво заведение, в което да опитате от местните специалитети, приготвени с продукти от манастирската ферма. Не пропускайте да вкусите от дъхавото малиново вино и да почувствате магнетизма на прекрасния Клисурски манастир!
Следва: част 13 - Околчица.
1850 г се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато вършечанинът Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. През 1910 г тук отваря врати първата минерална баня в България, днес наричана Старата минерална баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Към момента тя за съжаление не функционира, но все още е запазила от старинното си обаяние.
Новата минерална баня, разположена точно отсреща, е построена през 1930 г по проект на арх. Радев. Тя е на площ 732кв.м, и е съобразена със стила на старата баня. Има тераси за хелиолечение и огромен часовник на централната фасада. Покривът е украсен в четирите ъгъла със скулптури на малки къпещи се момченца, възседнали огромни охлюви – символи на бързото оздравяване. Образите на нимфи – полубогини олицетворяват живите сили на природата. Западноевропейското влияние се усеща навсякъде в местната архитектура.
През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политически елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на градчето, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). За момента казиното, както и Старата баня, могат да бъдат разгледани само отвън.
В града функционират множество почивни станции, къщи за настаняване на гости и три спа хотела. Наред с новата туристическа база се забелязват порутените и изоставени останки от старите почивни станции, които навяват спомени за една отминала епоха.
Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени пленери по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
Централният площад и главната пешеходна улица на града предлагат своя самобитна атмосфера, а аристократичното спокойствие на Града на здравето се усеща иззад всеки ъгъл.
Градският лесопарк е едно от най-големите богатства на Вършец, съхранени през годините. Създаден е в началото на миналия век (1911-1912г) с доброволния труд на местните хора под ръководството на първия бански лекар Д-р Дамян Иванов. Залесен е предимно с иглолистни дървета, а най-ценните растителни видове са лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, гинко билоба, магнолия, райска ябълка и много други.
Слънчевата градина някак естествено прелива в Боровия парк, който със своята площ от 800 дка представлява вторият по големина изкуствено засаден парк в България след Борисовата градина в София. Името на градината идва от алеите, които са оформени като лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.
Едно от най-предпочитаните места за кратка разходка в покрайнините на Вършец е Заноженският водопад. Той е разположен на река Орлощица и се намира в местността Водопада в покрайнините на квартал (бивше село) Заножене, на около 3 километра югозападно от центъра на града. За да стигнете до водопада, трябва да минете почти през цялото село и на мегдана да завиете наляво, после продължавате до края на улицата, която стига до обръщало на автобус и от там да кривнете по черен път вляво, който минава край няколко елитни имота и не след дълго достига до дерето на реката.
Точно тук, на обръщалото, има и табелка-стрелка за водопада. Още няколко метра и може да паркирате колата. Ще видите масичка с пейки и информационна табелка за Заноженския водопад, както и някои любопитни изненади по краткия път до крайната цел.
От това място водопадът вече се чува и вижда. Ако направите няколко крачки по-надолу, ще сте вече в подножието му.
Водопадът е особено живописен, с буйни и широко разливащи се води, преливащи от едно ниво на друго, като на всяко ниво образуват езерце. Цялата каската е висока общо около 10 метра.
Там в подножието на водопада ще видите, че над него минава мост. За да стигнете до моста и да погледнете водопада отгоре и от другия бряг на реката, ще трябва да се върнете в изходно положение, сиреч до масичката с пейките и да поемете по пътечката над тях. За 2-3 минути сте на моста над горната част на водопада. Оттам гледката е съвсем различна.
Като стигнете на другия бряг, ще видите тясна, стръмна и къса пътечка, която се спуска до езерото под първия пад на Заноженския водопад. Това място за наблюдение е също много приятно. Там много по-осезаемо се усещат водните пръски, а хладината от близостта на планинската вода се усеща с всяка пора на тялото.
В близост до Вършец, на около 13 км, се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден от 8 до 19 ч. Там при малкия параклис до входа може да закупите информационни материали за историята на манастира.
Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически православен манастир във Видинска епархия.По време на османското владичество многократно е разрушаван. Възстановен в края на XIX век.
Храмът “Св. Св. Кирил и Методий” гордо заема централната му част. Построен е от Архимандрит Антим Дамянов. В него ще видите изключителния дървен иконостас, изработен от Стойчо Фандъков, майстор от Самоковската резбарска школа, както и изключителни му икони, дело на зографа Никола Иванов. Стенописите са дело на професорите Георги Желязков и Георги Богданов.
От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир, наречен Пустия. Той е опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.
През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира, умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.
Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Господин Желязков, а след кончината му при падане от скелето в купола, дъщерята и зетят на художника Олга Богданова и проф. Георги Богданов. В манастира има още и отделни иконописни творби на руски художници.
Клисурският манастир е разположен в живописна местност. Районът на аязмото е привлекателен център за почивка и разходка. Манастирът е духовен център, както и място за поклонение и общение на миряните.
В манастира има дела и на майстори от Дебърската художествена школа. От месец май 2007 година в манастира се заселват 6 монахини, българки от Вардарска Македония.
В музея на църковната история във Видинската епархия ще се докоснете до много ценни експонати от историята на българската църква и държава. Тук се съхраняват вещи на първия български екзарх Антим I. Той става и първият български председател на Народното събрание след Освобождението.
В двора на манастира тревата е винаги зелена и поддържана, а цветята са навсякъде. Изключително красив е през пролетта и лятото, но ако дойдете в мъглив есенен ден, мястото ще ви се стори още по-свещено, почти нереално. Може би това усещане се допълва от факта, че монахините не говорят много. Ако и вие замълчите, ще почувствате почти физически тишината на това място. А имате ли възможност да посетите манастира в делничен ден, направете го непременно - понякога през уикендите се събират твърде много поклонници.
Клисурският манастир разполага с 80 легла и 2 апартамента, цената е 8 лв на легло в стая и 10 лв на легло в апартамент. Стаите имат собствен санитарен възел. Ресторантът (50 места) предлага традиционни ястия от националната кухня със собствени продукти. За развлечение се организират планински излети, конна езда, концерти и изложби.
Около самия манастир има чудесен парк, места за разходка и хубаво заведение, в което да опитате от местните специалитети, приготвени с продукти от манастирската ферма. Не пропускайте да вкусите от дъхавото малиново вино и да почувствате магнетизма на прекрасния Клисурски манастир!
Следва: част 13 - Околчица.