![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Вело-поход над Стрелча - част III - Барикадите, Бяло камъне, Старосел
Вторият ден от обиколката из Същинска средна гора започва с ранно ставане и ободряващо кафе на панорамния балкон пред хижа Бунтовна. Горнотракийската низина се е ширнала в нозете ми, а окъпаните в есенни багри височини наоколо ме призовават час по-скоро да се гмурна в обятията им.
Последен поглед към прилежащата постройка на хижа Воеводска с мемориалния комплекс отпред.
Казвам си довиждане и с Бенковски, който бди при разклона в подстъпите към хижа Бунтовна, и се впускам по пътеката към сърцето на Средногорието.
Скоро след разклона напускам основния черен път от Кръстевич за Копривщица и поемам по стръмна странична пътечка.
Есента е засушлив период и това добре си личи по липсата на течаща вода в деретата и чешмите.
Живописното трасе подсича връх Попов гьол откъм изток и преминава през поредица от причудливи скални комплекси.
Революционното минало на този район личи от многобройните паметници, някои от които са изградени на най-невероятни места (както ще стане ясно и при посещението на хижа Барикадите).
На билото при Попов гьол отново се разкрива гледка на север към най-високата част от Средна гора - връх Богдан.
По тези места следите от дейността на дървосекачите са почти повсеместни - всъщност голяма част от черните пътища в района са поддържани в изумително добро състояние именно поради тяхното присъствие.
Последният етап преди Барикадите представлява изкачване, където пътят се вие спираловидно около най-високата точка в тази част от Средна гора, Кръста (1324 м).
Бунтовническата тематика при изграждането на този почивен комплекс личи на всяка крачка - и особено от впечатляващия паметник на самия връх при хижата.
За съжаление в днешни дни Барикадите е изоставена на произвола на съдбата - може би поради трудната си достъпност и отдалеченост от основните туристически маршрути в околността.
Местността е изключително красива и изобилства с чудни природни образувания.
Пред хижата се открива широка поляна, застлана с вездесъщия златен листен килим, а местата за пикник все още личат добре сред букаците.
Хижа Барикадите представлява масивна триетажна сграда и някога е имала капацитет от 160 места.
Барикадите е една от трите големи изоставени хижи в Същинска Средна гора (другите две са огромната хижа Чивира и изгорялата хижа Богдан).
Все още ясно личи къде е била столовата, рецепцията с централното фоайе и основната площадка при входа.
Рецепцията.
На всеки от трите етажа от масивната постройка има останки от голям вестибюл и ресторанти с място с камина.
Стените в общите части са богато украсени с мозайки на революционна и патриотична тематика.
В общата зала на последния етаж планинарите са оформили нещо като импровизиран бивак на закрито. Макар и изоставена, голямата постройка очевидно е подходяща за преспиване през летните месеци.
За съжалените, както обикновено се случва с такива места, от интериора на стаите не е останало почти нищо.
Единственият звук са песните на птиците и шепотът на вятъра, а паметникът на бунтовника се извисява достолепно над цялото това спокойствие.
Обръщам гръб на хижа Барикадите и поемам обратно по виещия се надолу черен път. Трябва да внимавам при спускането, тъй като плътният листак на моменти може да бъде коварно хлъзгав.
Пътеката прави широк завой покрай връх Барикадите (1303 м) и пресича поредица от все още пълноводни дерета, преди да се включи в по-големия черен път за хижа Чивира.
Заслужен миг на отмора край хладните води на поредното поточе.
Най-сетне достигам разклона за хижа Чивира, която бях посетил преди четири години - положението там не е много по-различно от това, което току-що видях при Барикадите. Избирам да не трамбовам нагоре по разбития и изключително неравен чакъл, а направо да се спусна към следващата цел по маршрута си - комплекс Бяло камъне.
В тази си част пътят е доста коварен заради неравностите и трябва много да внимавам да не хлътна в някоя яма. Затова пък, местните с лекота се справят с терена благодарение на високопроходимите автомобили.
Сладкият десерт дебне зад всеки завой...
Преваля пладне, а октомврийското слънце се блещи през надвисналата арка от клонаци.
Разклонът при пряката пътека откъм Бунтовна, която спестява катеренето при Барикадите.
Ето го и Бяло камъне - сравнително нов и модерен хотелски и вилен комплекс, изграден в едноименната долина, на мястото на някогашен пионерски лагер.
Хотел Бяло камъне разполага с леглова база от 118 места. Освен основната хотелска сграда, гостите могат да се настанят и в някое от бунгалата или да наемат двуетажните къщички.
Комплексът разполага с открит плувен басейн с планинска вода. Има футболно и волейболно игрище, детска площадка, външно и вътрешно джакузи, сауна, риболов, езда, планински преход, пейнтбол и тенис на маса.
Време е за обилен обяд в ресторанта с панорамната тераса. Разбира се, всеки път, когато помириша планински въздух, ми се дояжда люта шкембе чорба. Днешният случай също не прави изключение.
Понеделник е и повечето гости са се изнесли обратно към градовете. Спокойствието и тишината, които царят в това чудно място, ме примамват да поостана още.
Без много да се бавя, правя един последен оглед на комплекса. Особено впечатление правят двуетажните вили. Първият етаж разполага с хол с камина, оборудвана кухня, хладилник, кабелна телевизия, баня и тоалетна. На втория има 2 спални, тераси към спалните, тоалетна и баня с вана, парно отопление. Цената на вечер за цялата вила е 150 лв.
Сгушен в западното подножие на връх Алексица (1536 м), комплексът е добре закътан от средногорските ветрове, а широко отворената на юг долина позволява на слънчевите лъчи щедро да го огряват през целия ден.
Сред местните атракции са яздене на коне...
...И риболов в близкото езерце.
Оттук до тракийската гробница при Старосел има 9 км по черен макадамов път, който се провира през гъсти широколистни гори, осеяни с интересни скални образувания, стари чешми и исторически паметници.
Асфалтът на места все пак се показва, но в по-ниските части и особено при пресичането на деретата, има много какво да се желае от състоянието на пътя.
На километър преди известната Четиньова могила минавам покрай един от двата големи язовира в околността. Бреговете на водоема са подходящи за пикник, а рибарите са се погрижили за добрите условия.
Типична селска идилия край бреговете на река Пясъчник.
Тракийската могила Четиньова е превърната в модерен музеен комплекс с прилежащ паркинг, добре поддържана алея и места за отдих.
Храмовият комплекс е открит през 2000 г. Има статут на групов археологически паметник на културата. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей у нас. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.
Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”. Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Входът на храма е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове. Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. На северната страна на могилата се намира хранилище за вино или вода.
Храмът на Четиньова могила се намира на важно място, в район с много скални светилища и могили. Тук при входа могат да бъдат закупени информационни материали и сувенири. Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София.
Гробницата е принадлежала на тракийско владетелско семейство с големи възможности, най-вероятно, според Чавдар Цочев, това на цар Котис I, предвид нейната датировка, местонахождение и внушителна архитектура. Стилът на паметника, неговия амбициозен план и техническо изпълнение, както и липсата на прецеденти на такава архитектура в Тракия, подсказват, че поръчителят му е наел архитекти от Гърция.
Според една група изследователи, паметникът под Четиньова могила може да се интерпретира не само като гробница, а и като „култов комплекс“. Според тях структурата е била използвана дълго време. Проучвателят, Георги Китов, описва Четиньова могила като „храм“, „мавзолей“ и „хероон“. Той предполага, че храмът е бил с орфическо-доктринален характер – в светилището покойният доктринален владетел – син на боговете се превъплъщава в антроподемон. Това твърдение се потвърждава и от дълготрайната употреба на храма и извършваните пред него обреди в култовите ями. Траките от племето на одрисите (към чийто владения принадлежи култовата постройка) почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планината и съответно скалата. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и нейния син (Слънцебога), който е владетелят у траките – играещ ролята на медиатор – връзката между хората и боговете.
Според Валерия Фол Четиньова могила вероятно е представлявала и свещено място за извършване и на друг тип обредност, не само инициационна и мистериално-обредна, но и космогонична, следвана по слънчевия календар. Тя подчертава, че са необходими още проучвания, за да бъде убедително доказана тази хипотеза. Фол аргументира становището си с факта, че свещеното пространство в непосредствена близост до храма е строго йерархизирано – свещената територия извън оградата със скални олтари и жертвени ями пред входа, могила, монументална стълба, площадка в средата на пътя към фасадата с входа към подмогилните помещения, коридор, правоъгълно помещение и кръгло помещение. Установената последователност включва седем йерархични степени, които могат да бъдат достигнати чрез стремително изкачване нагоре и самото влизане в храма изисква тези степени да бъдат преодолени, за да се получи видението за създадения Космос.
От друга страна, проф. Фол разглежда подмогилното съоръжение като храм-пещера – равнозначно на пещерата утроба на Великата богиня-майка, в което се визуализира и свещеният брак, за да се постигне познание, което да позволи заклеването на Хермес. Когато мъртвият владетел бъде внесен в храма-утроба, той преминава в десетата степен на безсмъртността, означена с десетте псевдо колони в кръглото помещение – така това преминаване може да се мисли като връщане в пещерата-утроба на Великата богиня-майка, чийто доктринален син е мъртвият владетел.
Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7 – 8 хилядолетия. Районът около днешното село Старосел през ІV век пр. Хр. не е бил само парадинастична област, а безспорно царска, говорят фактите, свързани с анализа на разкритата архитектура в пределите на укрепените обекти и могилните насипи. Доказателство за това е присъствието в южните склонове на Същинска Средна гора на най-големия подмогилен храм от времето на Одриското царство – Четиньова могила и синхронно функциониращите други значими храмове разположени в една наситена културна среда, както и най-добре запазения укрепен резиденциален обект в югоизточното подножие на Кози грамади, недвусмислено показва, че в Средна гора строежите са били възможни само със средствата на силен владетел.
През късната Желязна епоха в околностите на Старосел е разположен селищен микрорайон, чиято приблизителна площ е 30 кв. км, а границите му са очертани на географски принцип и концентрацията на археологически паметници. На запад той граничи до масива на Панина могила до Маньов дол; на север – връх Калето и местността „Каменица“; на юг – Гарванов камък и Рошавата могила; на изток – долината на река Кошовица.
В района около Старосел и съседните села има още девет могили с подмогилни съоръжения с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Районът също така е наситен с мегалитни светилища, сред които тези при върховете Алексица, Кози грамади, Сборови грамади, Гарванов камък; светилищата разположени край село Паничери – местности носещи названията Марков/и камък/ни и много други древни свети места.
В най-близката част от просналата се на юг Горнотракийска низина ясно личат село Старосел и блесналият на хоризонта язовир Пясъчник.
Обширните лозови насаждения на Винарна Старосел са се ширнали докъдето поглед стига, а по пътя за Четиньова могила кипи трескава работа - тежки строителни машини асфалтират и разширяват шосето, видимо в очакване на големи туристически потоци към този все по-популярен район.
Тъкмо преди винарския комплекс, вдясно от пътя се намира могила "Хоризонт", а в подстъпите към нея е изграден параклисът Св.Спас с китна градинка и място за отдих.
Двата съседни обекта са част от замислен нов комплекс от древни паметници, който се очаква да грабне вниманието на гостите на Старосел в следващите години.
Могила “Хоризонт” се намира в местността Манастирчето, на около 1,5 от село Старосел. До могилата има обозначителна табела, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека.
Храмът се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада. Десетте колони са върху база, с по два барабана и капител в ранен дорийски стил. В него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи.
За посещението на храма не се заплаща такса, на място в момента няма туристическо обслужване. При посещението на храма на Четиньова могила екскурзоводите дават информация и за храм „Хоризонт”.
Най-популярното място в Старосел, разбира се, си остава комплексът за винен и СПА туризъм при винарната.
Освен ресторанта, закрития басейн и СПА процедурите, тук се организират посещения на винарската изба с дегустация, конна езда, а комплексът дори разполага с малък импровизиран зоопарк.
Последният етап от двудневната ми обиколка преминава скоростно през няколко последователни населени места, като сега вече ползвам шосето за Хисар. Първо - кратка спирка в село Старосел.
Следва село Паничери с характерната си часовникова кула при централния площад.
А след това - Старо Железаре, което напоследък се е прочуло с уникалния си стрийт арт.
Тук световните знаменитости надзъртат буквално иззад всеки ъгъл - дори от иначе позанемарената обществена тоалетна.
От стените на кметството махат Горбачов, Маргарет Тачър и Войчех Ярузелски.
Домът на традициите (местният етнографски музей) пък е подслонил рок и поп звезди от близкото минало.
А Айнщайн се усмихва от дувара на поредния частен дом.
Последни километри през низината на път към жп линията Хисар - Долна махала. Средна гора и Балканът закриват хоризонта на север и ме карат още отсега да планирам следващите си пътешествия в този район.
Последна точка от пътешествието - малката жп спирка при село Черничево.
Жп линията Хисар - Долна махала има само три спирки, от които тази е средната. За около половин час пътническият влак пристига в крайната си точка, където прави връзка с линията Карлово - Пловдив. Аз нарамвам велосипеда, за да го кача във вагона, и мислено си казвам поредно сбогом с приказното Средногорие, което обаче съм намислил съвсем скоро пак да посетя.
Последен поглед към прилежащата постройка на хижа Воеводска с мемориалния комплекс отпред.
Казвам си довиждане и с Бенковски, който бди при разклона в подстъпите към хижа Бунтовна, и се впускам по пътеката към сърцето на Средногорието.
Скоро след разклона напускам основния черен път от Кръстевич за Копривщица и поемам по стръмна странична пътечка.
Есента е засушлив период и това добре си личи по липсата на течаща вода в деретата и чешмите.
Живописното трасе подсича връх Попов гьол откъм изток и преминава през поредица от причудливи скални комплекси.
Революционното минало на този район личи от многобройните паметници, някои от които са изградени на най-невероятни места (както ще стане ясно и при посещението на хижа Барикадите).
На билото при Попов гьол отново се разкрива гледка на север към най-високата част от Средна гора - връх Богдан.
По тези места следите от дейността на дървосекачите са почти повсеместни - всъщност голяма част от черните пътища в района са поддържани в изумително добро състояние именно поради тяхното присъствие.
Последният етап преди Барикадите представлява изкачване, където пътят се вие спираловидно около най-високата точка в тази част от Средна гора, Кръста (1324 м).
Бунтовническата тематика при изграждането на този почивен комплекс личи на всяка крачка - и особено от впечатляващия паметник на самия връх при хижата.
За съжаление в днешни дни Барикадите е изоставена на произвола на съдбата - може би поради трудната си достъпност и отдалеченост от основните туристически маршрути в околността.
Местността е изключително красива и изобилства с чудни природни образувания.
Пред хижата се открива широка поляна, застлана с вездесъщия златен листен килим, а местата за пикник все още личат добре сред букаците.
Хижа Барикадите представлява масивна триетажна сграда и някога е имала капацитет от 160 места.
Барикадите е една от трите големи изоставени хижи в Същинска Средна гора (другите две са огромната хижа Чивира и изгорялата хижа Богдан).
Все още ясно личи къде е била столовата, рецепцията с централното фоайе и основната площадка при входа.
Рецепцията.
На всеки от трите етажа от масивната постройка има останки от голям вестибюл и ресторанти с място с камина.
Стените в общите части са богато украсени с мозайки на революционна и патриотична тематика.
В общата зала на последния етаж планинарите са оформили нещо като импровизиран бивак на закрито. Макар и изоставена, голямата постройка очевидно е подходяща за преспиване през летните месеци.
За съжалените, както обикновено се случва с такива места, от интериора на стаите не е останало почти нищо.
Единственият звук са песните на птиците и шепотът на вятъра, а паметникът на бунтовника се извисява достолепно над цялото това спокойствие.
Обръщам гръб на хижа Барикадите и поемам обратно по виещия се надолу черен път. Трябва да внимавам при спускането, тъй като плътният листак на моменти може да бъде коварно хлъзгав.
Пътеката прави широк завой покрай връх Барикадите (1303 м) и пресича поредица от все още пълноводни дерета, преди да се включи в по-големия черен път за хижа Чивира.
Заслужен миг на отмора край хладните води на поредното поточе.
Най-сетне достигам разклона за хижа Чивира, която бях посетил преди четири години - положението там не е много по-различно от това, което току-що видях при Барикадите. Избирам да не трамбовам нагоре по разбития и изключително неравен чакъл, а направо да се спусна към следващата цел по маршрута си - комплекс Бяло камъне.
В тази си част пътят е доста коварен заради неравностите и трябва много да внимавам да не хлътна в някоя яма. Затова пък, местните с лекота се справят с терена благодарение на високопроходимите автомобили.
Сладкият десерт дебне зад всеки завой...
Преваля пладне, а октомврийското слънце се блещи през надвисналата арка от клонаци.
Разклонът при пряката пътека откъм Бунтовна, която спестява катеренето при Барикадите.
Ето го и Бяло камъне - сравнително нов и модерен хотелски и вилен комплекс, изграден в едноименната долина, на мястото на някогашен пионерски лагер.
Хотел Бяло камъне разполага с леглова база от 118 места. Освен основната хотелска сграда, гостите могат да се настанят и в някое от бунгалата или да наемат двуетажните къщички.
Комплексът разполага с открит плувен басейн с планинска вода. Има футболно и волейболно игрище, детска площадка, външно и вътрешно джакузи, сауна, риболов, езда, планински преход, пейнтбол и тенис на маса.
Време е за обилен обяд в ресторанта с панорамната тераса. Разбира се, всеки път, когато помириша планински въздух, ми се дояжда люта шкембе чорба. Днешният случай също не прави изключение.
Понеделник е и повечето гости са се изнесли обратно към градовете. Спокойствието и тишината, които царят в това чудно място, ме примамват да поостана още.
Без много да се бавя, правя един последен оглед на комплекса. Особено впечатление правят двуетажните вили. Първият етаж разполага с хол с камина, оборудвана кухня, хладилник, кабелна телевизия, баня и тоалетна. На втория има 2 спални, тераси към спалните, тоалетна и баня с вана, парно отопление. Цената на вечер за цялата вила е 150 лв.
Сгушен в западното подножие на връх Алексица (1536 м), комплексът е добре закътан от средногорските ветрове, а широко отворената на юг долина позволява на слънчевите лъчи щедро да го огряват през целия ден.
Сред местните атракции са яздене на коне...
...И риболов в близкото езерце.
Оттук до тракийската гробница при Старосел има 9 км по черен макадамов път, който се провира през гъсти широколистни гори, осеяни с интересни скални образувания, стари чешми и исторически паметници.
Асфалтът на места все пак се показва, но в по-ниските части и особено при пресичането на деретата, има много какво да се желае от състоянието на пътя.
На километър преди известната Четиньова могила минавам покрай един от двата големи язовира в околността. Бреговете на водоема са подходящи за пикник, а рибарите са се погрижили за добрите условия.
Типична селска идилия край бреговете на река Пясъчник.
Тракийската могила Четиньова е превърната в модерен музеен комплекс с прилежащ паркинг, добре поддържана алея и места за отдих.
Храмовият комплекс е открит през 2000 г. Има статут на групов археологически паметник на културата. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей у нас. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.
Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”. Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Входът на храма е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове. Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. На северната страна на могилата се намира хранилище за вино или вода.
Храмът на Четиньова могила се намира на важно място, в район с много скални светилища и могили. Тук при входа могат да бъдат закупени информационни материали и сувенири. Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София.
Гробницата е принадлежала на тракийско владетелско семейство с големи възможности, най-вероятно, според Чавдар Цочев, това на цар Котис I, предвид нейната датировка, местонахождение и внушителна архитектура. Стилът на паметника, неговия амбициозен план и техническо изпълнение, както и липсата на прецеденти на такава архитектура в Тракия, подсказват, че поръчителят му е наел архитекти от Гърция.
Според една група изследователи, паметникът под Четиньова могила може да се интерпретира не само като гробница, а и като „култов комплекс“. Според тях структурата е била използвана дълго време. Проучвателят, Георги Китов, описва Четиньова могила като „храм“, „мавзолей“ и „хероон“. Той предполага, че храмът е бил с орфическо-доктринален характер – в светилището покойният доктринален владетел – син на боговете се превъплъщава в антроподемон. Това твърдение се потвърждава и от дълготрайната употреба на храма и извършваните пред него обреди в култовите ями. Траките от племето на одрисите (към чийто владения принадлежи култовата постройка) почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планината и съответно скалата. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и нейния син (Слънцебога), който е владетелят у траките – играещ ролята на медиатор – връзката между хората и боговете.
Според Валерия Фол Четиньова могила вероятно е представлявала и свещено място за извършване и на друг тип обредност, не само инициационна и мистериално-обредна, но и космогонична, следвана по слънчевия календар. Тя подчертава, че са необходими още проучвания, за да бъде убедително доказана тази хипотеза. Фол аргументира становището си с факта, че свещеното пространство в непосредствена близост до храма е строго йерархизирано – свещената територия извън оградата със скални олтари и жертвени ями пред входа, могила, монументална стълба, площадка в средата на пътя към фасадата с входа към подмогилните помещения, коридор, правоъгълно помещение и кръгло помещение. Установената последователност включва седем йерархични степени, които могат да бъдат достигнати чрез стремително изкачване нагоре и самото влизане в храма изисква тези степени да бъдат преодолени, за да се получи видението за създадения Космос.
От друга страна, проф. Фол разглежда подмогилното съоръжение като храм-пещера – равнозначно на пещерата утроба на Великата богиня-майка, в което се визуализира и свещеният брак, за да се постигне познание, което да позволи заклеването на Хермес. Когато мъртвият владетел бъде внесен в храма-утроба, той преминава в десетата степен на безсмъртността, означена с десетте псевдо колони в кръглото помещение – така това преминаване може да се мисли като връщане в пещерата-утроба на Великата богиня-майка, чийто доктринален син е мъртвият владетел.
Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7 – 8 хилядолетия. Районът около днешното село Старосел през ІV век пр. Хр. не е бил само парадинастична област, а безспорно царска, говорят фактите, свързани с анализа на разкритата архитектура в пределите на укрепените обекти и могилните насипи. Доказателство за това е присъствието в южните склонове на Същинска Средна гора на най-големия подмогилен храм от времето на Одриското царство – Четиньова могила и синхронно функциониращите други значими храмове разположени в една наситена културна среда, както и най-добре запазения укрепен резиденциален обект в югоизточното подножие на Кози грамади, недвусмислено показва, че в Средна гора строежите са били възможни само със средствата на силен владетел.
През късната Желязна епоха в околностите на Старосел е разположен селищен микрорайон, чиято приблизителна площ е 30 кв. км, а границите му са очертани на географски принцип и концентрацията на археологически паметници. На запад той граничи до масива на Панина могила до Маньов дол; на север – връх Калето и местността „Каменица“; на юг – Гарванов камък и Рошавата могила; на изток – долината на река Кошовица.
В района около Старосел и съседните села има още девет могили с подмогилни съоръжения с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Районът също така е наситен с мегалитни светилища, сред които тези при върховете Алексица, Кози грамади, Сборови грамади, Гарванов камък; светилищата разположени край село Паничери – местности носещи названията Марков/и камък/ни и много други древни свети места.
В най-близката част от просналата се на юг Горнотракийска низина ясно личат село Старосел и блесналият на хоризонта язовир Пясъчник.
Обширните лозови насаждения на Винарна Старосел са се ширнали докъдето поглед стига, а по пътя за Четиньова могила кипи трескава работа - тежки строителни машини асфалтират и разширяват шосето, видимо в очакване на големи туристически потоци към този все по-популярен район.
Тъкмо преди винарския комплекс, вдясно от пътя се намира могила "Хоризонт", а в подстъпите към нея е изграден параклисът Св.Спас с китна градинка и място за отдих.
Двата съседни обекта са част от замислен нов комплекс от древни паметници, който се очаква да грабне вниманието на гостите на Старосел в следващите години.
Могила “Хоризонт” се намира в местността Манастирчето, на около 1,5 от село Старосел. До могилата има обозначителна табела, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека.
Храмът се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада. Десетте колони са върху база, с по два барабана и капител в ранен дорийски стил. В него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи.
За посещението на храма не се заплаща такса, на място в момента няма туристическо обслужване. При посещението на храма на Четиньова могила екскурзоводите дават информация и за храм „Хоризонт”.
Най-популярното място в Старосел, разбира се, си остава комплексът за винен и СПА туризъм при винарната.
Освен ресторанта, закрития басейн и СПА процедурите, тук се организират посещения на винарската изба с дегустация, конна езда, а комплексът дори разполага с малък импровизиран зоопарк.
Последният етап от двудневната ми обиколка преминава скоростно през няколко последователни населени места, като сега вече ползвам шосето за Хисар. Първо - кратка спирка в село Старосел.
Следва село Паничери с характерната си часовникова кула при централния площад.
А след това - Старо Железаре, което напоследък се е прочуло с уникалния си стрийт арт.
Тук световните знаменитости надзъртат буквално иззад всеки ъгъл - дори от иначе позанемарената обществена тоалетна.
От стените на кметството махат Горбачов, Маргарет Тачър и Войчех Ярузелски.
Домът на традициите (местният етнографски музей) пък е подслонил рок и поп звезди от близкото минало.
А Айнщайн се усмихва от дувара на поредния частен дом.
Последни километри през низината на път към жп линията Хисар - Долна махала. Средна гора и Балканът закриват хоризонта на север и ме карат още отсега да планирам следващите си пътешествия в този район.
Последна точка от пътешествието - малката жп спирка при село Черничево.
Жп линията Хисар - Долна махала има само три спирки, от които тази е средната. За около половин час пътническият влак пристига в крайната си точка, където прави връзка с линията Карлово - Пловдив. Аз нарамвам велосипеда, за да го кача във вагона, и мислено си казвам поредно сбогом с приказното Средногорие, което обаче съм намислил съвсем скоро пак да посетя.