![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Ремсова поляна и отвъд
Тазгодишният велосезон бе открит сравнително късно - при това с еднодневна обиколка в непосредствена близост до дома. Село Марково е част от така наречената Родопска яка - пояс от живописно разположени и гъстонаселени селища в непосредствена близост до Пловдив. Пътят до своеобразния "Бевърли Хилс" на столицата на Тракия е лек и се преодолява с велосипед за около половин час.
Маршрутът в планинската му част:
А природата започва буквално веднага след най-горната къща на селото.
Екопътеката следва дерето на малката местна рекичка, която на места образува красиви водопадчета и бързеи.
В района на вододайната зона има множество чешми.
Първата ми цел този ден е Манчова поляна, или известна още с името от соца като "Ремсова поляна".
На хълма над самата поляна е разположен параклисът Св. Георги, до който се стига по криволичеща пътека за не повече от минута ходене.
Това е едно райско място за барбекю и отдих и естествено през слънчевите празнични дни винаги е пълно с весели компании.
Едва ли има жител на Марково, който да не познава Ремсова поляна и да не е ходил там като дете, тъй като тя е свързана с живота на селото от много години.
Самата поляна е достатъчно голяма, с лек наклон. В самото й начало ви посреща голяма чешма с бистра студена вода. В горния край има огромен навес, а в долния – сцена, на която в миналото са се играли хора и ръченици.
На няколко места из поляната има дървени маси и пейки, както и огнища за барбекю. Въпреки че е само на 10 км от града, мястото предлага пълно уединение и разтоварване от напрегнатото ежедневие.
По-нагоре в планината започва гъста плетеница от пътеки, които навлизат все по-навътре в зеления, огласян от птиците гъсталак.
Следва чешмата при Слънчева поляна, след което пътеката достига до малко било.
Тук е разположен небезизвестният Младежки център, строен още по времето на социализма. Наричат го "Бай-Тошовата станция".
Край станцията е изградена опознавателна пътека. Горските стъпала обаче буренясват и са в недобро състояние.
Днес станцията пустее през по-голямата част от годината, макар и в определени периоди да работи като младежки хотел.
Пътят ми продължава да се изкачва нагоре към най-високата точка в тази част на родопските предпланински баири. Пресните дъждове през седмицата порядъчно са наквасили земята и на места е трудно да се премине.
Със своите 550 м надморска височина, Високия връх предлага чудесни панорамни гледки към Горнотракийската низина откъм северните си склонове.
Добре се виждат Марково, Първенец и Пловдив с южните му квартали, а в добро и ясно време - и Стара планина.
Взимам си довиждане с Родопите, преди да се гмурна обратно в градската гмеч. Пролетта е вече в разгара си, лятото почти тропа на вратата, а аз предвкусвам поредната порция незабравими обиколки из близки и далечни места.
Маршрутът в планинската му част:
А природата започва буквално веднага след най-горната къща на селото.
Екопътеката следва дерето на малката местна рекичка, която на места образува красиви водопадчета и бързеи.
В района на вододайната зона има множество чешми.
Първата ми цел този ден е Манчова поляна, или известна още с името от соца като "Ремсова поляна".
На хълма над самата поляна е разположен параклисът Св. Георги, до който се стига по криволичеща пътека за не повече от минута ходене.
Това е едно райско място за барбекю и отдих и естествено през слънчевите празнични дни винаги е пълно с весели компании.
Едва ли има жител на Марково, който да не познава Ремсова поляна и да не е ходил там като дете, тъй като тя е свързана с живота на селото от много години.
Самата поляна е достатъчно голяма, с лек наклон. В самото й начало ви посреща голяма чешма с бистра студена вода. В горния край има огромен навес, а в долния – сцена, на която в миналото са се играли хора и ръченици.
На няколко места из поляната има дървени маси и пейки, както и огнища за барбекю. Въпреки че е само на 10 км от града, мястото предлага пълно уединение и разтоварване от напрегнатото ежедневие.
По-нагоре в планината започва гъста плетеница от пътеки, които навлизат все по-навътре в зеления, огласян от птиците гъсталак.
Следва чешмата при Слънчева поляна, след което пътеката достига до малко било.
Тук е разположен небезизвестният Младежки център, строен още по времето на социализма. Наричат го "Бай-Тошовата станция".
Край станцията е изградена опознавателна пътека. Горските стъпала обаче буренясват и са в недобро състояние.
Днес станцията пустее през по-голямата част от годината, макар и в определени периоди да работи като младежки хотел.
Пътят ми продължава да се изкачва нагоре към най-високата точка в тази част на родопските предпланински баири. Пресните дъждове през седмицата порядъчно са наквасили земята и на места е трудно да се премине.
Със своите 550 м надморска височина, Високия връх предлага чудесни панорамни гледки към Горнотракийската низина откъм северните си склонове.
Добре се виждат Марково, Първенец и Пловдив с южните му квартали, а в добро и ясно време - и Стара планина.
Взимам си довиждане с Родопите, преди да се гмурна обратно в градската гмеч. Пролетта е вече в разгара си, лятото почти тропа на вратата, а аз предвкусвам поредната порция незабравими обиколки из близки и далечни места.