![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Вело-поход из Голема планина - част II
Миналоседмичната ми двудневна вело-обиколка из баирите над Бов и Лакатник продължи на сутринта на втория ден с освежаваща физ-зарядка на панорамния балкон на старинната етно-стая в биоферма Чемерник, кратко наслаждаване на гледките към Горното езеро Тръстеная и планиране на прехода за деня под аромата на пържени филийки и прясно планинско мляко.
Чакаше ме дълго спускане по урвестите черни пътища към долината на река Габровница, така че без да се помайвам много, си взех довиждане с любезните домакини и се отправих на север към хижа Тръстеная.
Хижата е разположена на не повече от петстотин метра северно от биофермата, а още при входа гледката впечатлява с ширналите се малинови плантации, които се простират докъдето поглед стига.
Още от пръв поглед пролича, че мястото е много оживено през топлата част от годината - около основната сграда бяха изградени бунгала за допълнително настаняване, а бивакът наброяваше поне десетина палатки. Очевидно предната вечер тук се бе вихрил и щур купон.
Естествено, не пропуснах да си купя от прочутото местно малиново вино, което бе и основната цел на това посещение. Виното никак не е евтино за нашия пазар, но пък е уникално със специфичния си аромат и вкус, който, честно казано, на мен повече ми напомняше на компот.
Престоят ми в Тръстеная не трая повече от половин час, след което побързах да се придвижа покрай Долното езеро и, като хубаво огледам малиновите плантации, да потърся стръмния черен път по източния склон на билото.
Скоро се гмурнах надълбоко вдън гори тилилейски. Пътят е всъщност подходящ за високопроходими автомобили, както научих предната вечер. А по това време на годината навред текат потоци, ручеи и малки водопадчета.
На места се открива страхотна гледка през Искърското дефиле към чутовния Врачански балкан. Набелязвам си тази зона за по-нататъшни (може би вече пешеходни) странствания.
Пътят преодолява денивелация от поне 700 м от билото до река Габровница, а на места спускането си е сериозно изпитание. Не липсват обаче удобните места за пикник и аз се възползвам за кратък отдих и наслаждаване на пейзажите.
По източния склон на балкана са накацали редки махали, които се състоят от по няколко къщурки. Някъде ниско откъм долчинката долита издайническото дрънчене на хлопки.
Нагоре по течението на Габровница се стига до най-високите махали и села, начело с Осеновлаг. Оттук по тайните пътеки може да се прехвърли Балканът и да се слезе оттатък в Ботевград.
За жалост, точно по средата на най-стръмния участък, както си седя на велосипеда и се наслаждавам на поредната широко разкрила се гледка, нещо под мен изщраква и основата на седалката ми се пръсва на парчета! Какво да се прави, ще се наложи да се справям някак си в тази ситуация и да я закрепям с подръчни средства. След като намирам някаква тел и въже, криво-ляво се закрепям отново върху двуколесника и се спускам притихнал надолу.
Не след дълго излизам на основното шосе от Габровница до Осеновлаг и се отправям нагоре, където след 2 км достигам следващата спирка от похода - манастир Седемте престола.
Известен още като Осеновлашки манастир, той е основан през далечния XI в. и е потънал в история.
Най-старата сграда в манастира е съборната църква, чиято датировка също принадлежи към XI в. През годините храмът и манастирският комплекс са били разрушавани многократно и изграждани отново. Във вида, в който се намира сега, църквата съшествува от 1815г.
Църквата "Рождество Богородично" има интересен план: кръстовиден наос и шест престола (малки параклиси). Всеки от седемте престола е посветен на светец. Резбованите дървени иконостаси на църквата и параклисите се датират от XVII – XVIII. На тях могат да бъдат видени растителни орнаменти, изображения на животни и библейски сцени.
Едно от най-интересните произведения на изкуството, притежание на манастира, е дървеният полилей "Хоро", сътворен през 1815 г. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбовани сцени.
През XIX в са изградени жилищните и стопанските сгради. Храмовият празник на комплекса е 8 септември - Рождество Богородично.
В манастира е пребивавал и служел Софроний Врачански – епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез тогава попадал и манастир Седемте престола. Тук в двора е и гробът на Змей Горянин - известен български детски писател (1905-1958г.).
Според местната легенда, седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В църквата има седем престола, което според специалистите го няма никъде другаде сред българските християнски култови сгради.
Друго предание разказва, че по време на турското робство манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан войвода събрал всички войводи от околността и заедно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в църквата.
На отсрещния бряг на реката, след като се пресече тясно мостче, има живописна каскада от водопади, покрай която нагоре в планината започва маркираната в жълто пешеходна пътека към връх Издремец и хижа Тръстеная, където тя излиза на основния туристически маршрут Ком - Емине.
Недалеч, отново след пресичане на реката по малък тесен мост, се достига и аязмото на манастира.
Последният етап от вело-похода представлява стремглаво спускане по учудващо нов и добре поддържан асфалтов път, който в продължение на много километри следва отблизо течението на река Габровница, докато стигне до ж.п. линията долу при Искъра. По пътя често могат да се наблюдават така типичните за този район скални образувания, станали отличителен белег на Искърското дефиле и неговите околности. Водата явно хубавично си е поиграла с податливия варовиков камък, за да създаде тези причудливи форми.
Крайречните махали следват една след друга, накацали от двете страни на стръмното, но и доста широко дере: Мочкатица, Белата лиска, Беров рът, Медов дол, Чернатица, Типчина, Смилова ливада, Гръцка лъка, Габровница.
При последната махала едноименната река се влива в Искър, а точно там е вдигната и скромната постройка на спирка Пролет. Имам късмет - влакът за Мездра тъкмо прави поредния си широк завой и с тракане и проскърцване спира за минутка на спирката.
Имам още повече от час за убиване до моя влак, така че се възползвам от лекия наклон на изток и решавам да следвам Искъра по основното шосе за Мездра. Гара Елисейна с лунния пейзаж на каменоломните скоро остава встрани и назад.
Оттук могат да се хванат пътеките направо нагоре към най-стръмната част на Врачанския балкан - възможността изглежда изкушаваща, но засега това приключение ще остане за следващия път.
Най-накрая се добирам, прегладнял, до гара Зверино. Решавам, че това ще е последната ми спирка. Оттук ще хвана влака обратно за София и оттам - към дома.
Двудневното обикаляне из Голема планина бе изпълнено с високи скорости, запомнящи се гледки и чудесни впечатления (като изключим техническото произшествие със седалката). Обещавам си да се върна към този ъгъл на родината час по-скоро - все пак встрани от маршрута ми останаха доста интересни места, като започнем от еко-пътека Под Камико, през мястото, откъдето Дядо Йоцо "гледал" влаковете, та до главоломните чукари на Врачанския балкан. Още една от многото причини да се завърна към Искърския пролом!
Чакаше ме дълго спускане по урвестите черни пътища към долината на река Габровница, така че без да се помайвам много, си взех довиждане с любезните домакини и се отправих на север към хижа Тръстеная.
Хижата е разположена на не повече от петстотин метра северно от биофермата, а още при входа гледката впечатлява с ширналите се малинови плантации, които се простират докъдето поглед стига.
Още от пръв поглед пролича, че мястото е много оживено през топлата част от годината - около основната сграда бяха изградени бунгала за допълнително настаняване, а бивакът наброяваше поне десетина палатки. Очевидно предната вечер тук се бе вихрил и щур купон.
Естествено, не пропуснах да си купя от прочутото местно малиново вино, което бе и основната цел на това посещение. Виното никак не е евтино за нашия пазар, но пък е уникално със специфичния си аромат и вкус, който, честно казано, на мен повече ми напомняше на компот.
Престоят ми в Тръстеная не трая повече от половин час, след което побързах да се придвижа покрай Долното езеро и, като хубаво огледам малиновите плантации, да потърся стръмния черен път по източния склон на билото.
Скоро се гмурнах надълбоко вдън гори тилилейски. Пътят е всъщност подходящ за високопроходими автомобили, както научих предната вечер. А по това време на годината навред текат потоци, ручеи и малки водопадчета.
На места се открива страхотна гледка през Искърското дефиле към чутовния Врачански балкан. Набелязвам си тази зона за по-нататъшни (може би вече пешеходни) странствания.
Пътят преодолява денивелация от поне 700 м от билото до река Габровница, а на места спускането си е сериозно изпитание. Не липсват обаче удобните места за пикник и аз се възползвам за кратък отдих и наслаждаване на пейзажите.
По източния склон на балкана са накацали редки махали, които се състоят от по няколко къщурки. Някъде ниско откъм долчинката долита издайническото дрънчене на хлопки.
Нагоре по течението на Габровница се стига до най-високите махали и села, начело с Осеновлаг. Оттук по тайните пътеки може да се прехвърли Балканът и да се слезе оттатък в Ботевград.
За жалост, точно по средата на най-стръмния участък, както си седя на велосипеда и се наслаждавам на поредната широко разкрила се гледка, нещо под мен изщраква и основата на седалката ми се пръсва на парчета! Какво да се прави, ще се наложи да се справям някак си в тази ситуация и да я закрепям с подръчни средства. След като намирам някаква тел и въже, криво-ляво се закрепям отново върху двуколесника и се спускам притихнал надолу.
Не след дълго излизам на основното шосе от Габровница до Осеновлаг и се отправям нагоре, където след 2 км достигам следващата спирка от похода - манастир Седемте престола.
Известен още като Осеновлашки манастир, той е основан през далечния XI в. и е потънал в история.
Най-старата сграда в манастира е съборната църква, чиято датировка също принадлежи към XI в. През годините храмът и манастирският комплекс са били разрушавани многократно и изграждани отново. Във вида, в който се намира сега, църквата съшествува от 1815г.
Църквата "Рождество Богородично" има интересен план: кръстовиден наос и шест престола (малки параклиси). Всеки от седемте престола е посветен на светец. Резбованите дървени иконостаси на църквата и параклисите се датират от XVII – XVIII. На тях могат да бъдат видени растителни орнаменти, изображения на животни и библейски сцени.
Едно от най-интересните произведения на изкуството, притежание на манастира, е дървеният полилей "Хоро", сътворен през 1815 г. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбовани сцени.
През XIX в са изградени жилищните и стопанските сгради. Храмовият празник на комплекса е 8 септември - Рождество Богородично.
В манастира е пребивавал и служел Софроний Врачански – епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез тогава попадал и манастир Седемте престола. Тук в двора е и гробът на Змей Горянин - известен български детски писател (1905-1958г.).
Според местната легенда, седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В църквата има седем престола, което според специалистите го няма никъде другаде сред българските християнски култови сгради.
Друго предание разказва, че по време на турското робство манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан войвода събрал всички войводи от околността и заедно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в църквата.
На отсрещния бряг на реката, след като се пресече тясно мостче, има живописна каскада от водопади, покрай която нагоре в планината започва маркираната в жълто пешеходна пътека към връх Издремец и хижа Тръстеная, където тя излиза на основния туристически маршрут Ком - Емине.
Недалеч, отново след пресичане на реката по малък тесен мост, се достига и аязмото на манастира.
Последният етап от вело-похода представлява стремглаво спускане по учудващо нов и добре поддържан асфалтов път, който в продължение на много километри следва отблизо течението на река Габровница, докато стигне до ж.п. линията долу при Искъра. По пътя често могат да се наблюдават така типичните за този район скални образувания, станали отличителен белег на Искърското дефиле и неговите околности. Водата явно хубавично си е поиграла с податливия варовиков камък, за да създаде тези причудливи форми.
Крайречните махали следват една след друга, накацали от двете страни на стръмното, но и доста широко дере: Мочкатица, Белата лиска, Беров рът, Медов дол, Чернатица, Типчина, Смилова ливада, Гръцка лъка, Габровница.
При последната махала едноименната река се влива в Искър, а точно там е вдигната и скромната постройка на спирка Пролет. Имам късмет - влакът за Мездра тъкмо прави поредния си широк завой и с тракане и проскърцване спира за минутка на спирката.
Имам още повече от час за убиване до моя влак, така че се възползвам от лекия наклон на изток и решавам да следвам Искъра по основното шосе за Мездра. Гара Елисейна с лунния пейзаж на каменоломните скоро остава встрани и назад.
Оттук могат да се хванат пътеките направо нагоре към най-стръмната част на Врачанския балкан - възможността изглежда изкушаваща, но засега това приключение ще остане за следващия път.
Най-накрая се добирам, прегладнял, до гара Зверино. Решавам, че това ще е последната ми спирка. Оттук ще хвана влака обратно за София и оттам - към дома.
Двудневното обикаляне из Голема планина бе изпълнено с високи скорости, запомнящи се гледки и чудесни впечатления (като изключим техническото произшествие със седалката). Обещавам си да се върна към този ъгъл на родината час по-скоро - все пак встрани от маршрута ми останаха доста интересни места, като започнем от еко-пътека Под Камико, през мястото, откъдето Дядо Йоцо "гледал" влаковете, та до главоломните чукари на Врачанския балкан. Още една от многото причини да се завърна към Искърския пролом!