asthfghl: (Me = idiot.)
Asthfghl ([personal profile] asthfghl) wrote2011-08-08 03:21 pm

Интерлюдия. Лабиринт без изход.

http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTNl6m9b0UQY6mRu586K9nTPl2BrB175MyilKP-JuQNlDUT7kp-Uw

Нека Ви разкажа една приказка за една наивна Мишка...

Имало едно време една любознателна Мишка. Тя не помнела как точно се е озовала пред входа, но отворила вратата, тъй като просто нямало какво друго да направи. И така се родила.

Зад вратата се ширели коридори – дълги, тъмни, къси, светли, пусти, и такива с други мишоци в тях. На всеки кръстопът тя се спирала да мисли – наляво ли, или надясно. После, горда от своя избор, продължавала. Понякога избирала грешния коридор и срещала много мръсотия, понякога тръгвала подир друга мишка и после неусетно пак се оказвала в калта.

По средата на лабиринта разбрала, че има изход, към който тя се стреми, без да си е давала сметка за това досега. И колкото повече се лутала, толкова по-смело започнала да мисли, че нещо зависи от нея, че има опит и Свободна Воля!

Засмяхте се, нали? Мишката, като всеки от нас, има само един лабиринт - живота си. Каквото и да правиш, не можеш да преминеш отвъд стените на коридорите, не можеш да се върнеш и да избягаш от входната врата, не можеш и да промениш факта, че ще стигнеш до изхода. От нас зависи само какво ще мислим и чувстваме, докато бродим.

От  нас зависи само колко дълбоко ще повярваме в заблудата, че в това упражнение има смисъл.

А е толкова тежко да се мисли в една вселена, която по принцип е лишена от смисъл!

Post a comment in response:

(will be screened)
(will be screened if not validated)
If you don't have an account you can create one now.
HTML doesn't work in the subject.
More info about formatting