Интерлюдия. Къде съм по скалата?

[asthfghl]

Човешката душа изглежда има нужда и от грозното, и от пречещото, и от противоречивото… Иначе как ще определим стойността на прекрасното?

Явно така сме устроени - винаги да търсим съпоставки, за да определим къде по скалата „щастие-нещастие”  се намираме в момента.

А може би няма нито щастие, нито нещастие! Просто има сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. И само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.