Интерлюдия. Еликсир за душата.

[asthfghl]

В света има повече глад за любов и признателност, отколкото за храна.

- Защо плачеш, мамо?
- Чистя душата си!
- Като е скрита вътре в теб, как може някой да я измърси? Не я ли пазиш?
- Понякога имаме нужда да отворим прозореца, за да влезе чист въздух вкъщи, нали? Но слънцето не винаги топли, често само свети. А и вятърът довява прах...
- Аз плача като ме боли. Теб сега боли ли те?
- Всеки от нас, мое малко дете, е като нестинар, играещ върху жар. Понякога въглените парят, понякога отдавна са изстинали и просто леко боцкат.
- Ами не ходи върху огън, ходи по пътя...
- Жарта е по-велика от пръстта, защото е горяла!