Интерлюдия. Миг като вечност.

[asthfghl]

Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием.

Наивно и по детски, вероятно всеки е вярвал в това, докато не отдели поглед от Земята и не погледне към звездите. От един въпрос вместо един отговор изскачат още няколко въпроса и като вълната, образувана от хвърлен в езеро камък ,се раширават в съзнанието ти.

Има много въпроси, чийто отговор не е между предполагаемите варианти, но има и много въпроси, които дори не сме дораснали да зададем.

Казват, че никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене. Вероятно са прави.

Безизходни ситуации няма, има само пауза между две хрумвания. Но пък паузите може да са вековни.